Как включването на децата в приготвянето на семейната храна подобрява техните умения за учене

Как включването на децата в приготвянето на семейната храна подобрява техните умения за учене

Четенето, писането и математиката често се смятат за предмети, които децата учат в училище. Но психолози, които са изследвали как семействата могат да подпомогнат ученето у дома, установяват, че децата могат да усвояват тези умения и чрез ежедневни задачи и задължения. Едно от тях е приготвянето на храна – целият процес от пазаруването на продуктите и готвенето, до подреждането на масата и насладата от храната.

Изследване, проведено в САЩ, показва как с няколко прости съвета, родители на деца в детската градина и предучилищна възраст, са успяли да подобрят речниковия им запас и желанието им да учат. В проучването са участвали 248 латиноамерикански семейства, много от които са били нови в американската училищна система. Те са били избрани, защото в културата им семейната вечеря е централна част от деня и включва не само приготвянето на храната, но и разговори около трапезата.

Родителите в проучването са получили набор от съвети, изброени по-долу, с които да се опитат да подобрят у дома езика, грамотността и математическите умения на децата, докато избират, приготвят и ядат храната. Една част от семействата са били помолени да използват тези препоръки поне един месец. Другата част от родителите не са били запознати с тях.

Проучването установява, че децата, чиито родители са получили и прилагали съветите на психолозите, са имали по-голям речников запас и повече мотивация да учат. Тези по-добри резултати са били наблюдавани след само един месец прилагане на препоръките и са се запазили и пет месеца по-късно. Децата също така са имали по-добри умения да разказват и са били по-способни да контролират поведението си и да задържат вниманието си (да се фокусират) в сравнение с връстниците си, чиито родители не са следвали съветите от изследването.

Препоръките са допаднали и на възрастните в семейството, защото са лесни за следване и се вместват с лекота в ежедневието като не изискват допълнително усилие или специални материали. Ето кои са те, ако искате да ги опитате и вие вкъщи!

1. Направете заедно списък с продукти за пазаруване

Родителите могат да помолят децата си да приготвят или напишат списъка с продукти, преди да отидат да пазаруват храна. Докато по-големите деца могат да използват букви и цифри – например „2 кутии зърнени храни“ или 10 банана“, по-малките могат да бъдат насърчавани да рисуват продуктите, които искат да купят, или да използват комбинация от букви, цифри и картинки.

След като се върнат от магазина, родителите могат да помолят децата да използват своя списък с хранителни стоки, за да проверят дали родителите са купили всичко от него. Това е чудесен начин децата да практикуват писане, четене и математика.

Проучването установява, че колкото повече родителите позволяват на децата си да опитват сами да пишат и четат букви и цифри, докато правят списъци за покупки, толкова по-добри са уменията им за четене и смятане по-късно.

2. Готвене и подреждане на масата

Подбирането, приготвянето и смесването на съставките за готвене или подреждането на масата, също са възможности за децата да практикуват математика по забавен и познат начин. Проучването открива, че ако децата смятат по време на тези домакински задължения, това също така може да повиши мотивацията им да учат математика.

Задавайте на детето си въпроси като: Можеш ли да вземеш пет ябълки от хладилника? Добавих 4 чаши мляко плюс още една – колко са общо? От колко чинии и вилици се нуждаем днес?

3. Разказвайте истории по време на хранене

Родителите могат да използват семейната вечеря и други хранения, за да насърчат децата си да разказват истории за преживяванията си през деня. Разказването на истории за минали или бъдещи събития е чудесен начин за практикуване и затвърждаване на умения като изграждане на речник и разбиране на истории, дори при четене (четене с разбиране).

За да накарат децата да говорят повече, родителите трябва да използват много въпроси, които изискват мъниците да измислят собствен отговор, вместо просто да отговарят с „да“ или „не“. Например: Кой дойде с теб на партито? Къде отиде с баба? Защо се уплашихте?

Разговорите на теми, които интересуват детето, също може да помогне на родителите да го насърчат да говори. За да поддържат малчуганите ангажирани в разговора, възрастните могат да задават последващи въпроси като „И след това какво се случи?“ Те могат също да повторят (да потвърдят) казаното от детето. Например, ако детето каже „Отидохме в парка“, родителят може да отговори „Точно така, отидохме в парка!“. Използвайте и фрази и възклицания като „А-а-а!“, „О!“, „Не знаех това“, „Наистина ли?“, за да поддържате разговора.

4. Използвайте езика, който владеете най-добре

В двуезичните семейства, родителите трябва да се чувстват свободни да говорят на езика, който владеят най-добре. Много родители може да усещат натиск да въведат един език – например английски – у дома, защото той се използва в училище. Въпреки това, когато родителите говорят на езика, който им е най-познат, те са по-способни да изразят своите мисли и чувства, като същевременно запазват и своята култура. Говоренето на родния език у дома не е вредно за ученето на децата. Когато децата имат силна основа на един език – например майчиния език – те могат да използват това знание като градивен елемент за изучаване на втори език.

Изследователите посочват, че особеност на проучването е, че то е било проведено предимно с латиноамерикански семейства, които отдават особено значение на семейните хранения. Поради културните им традиции те са склонни да се хранят заедно по-често от семействата от други етноси. И също така да готвят у дома и да включват децата в кухненската работа.

Препоръките от проучването обаче може да се приложат от всички семейства, които редовно готвят, пазаруват и се хранят заедно. Те могат да помогнат дори на заетите родители да подкрепят процеса на учене на малките си деца, без много допълнителна тежест или разходи.

Източник: theconversation.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мартина Вакинова
Photo credit: Freepik