Необичайни родителски подходи, използвани от Арнолд Шварценегер, за които експерти споделят мнение

Необичайни родителски подходи, използвани от Арнолд Шварценегер, за които експерти споделят мнение

Арнолд Шварценегер наскоро призна, че е използвал някои дръзки похвати, за да сплашва децата си и да влияе върху поведението им.

76-годишният Арнолд Шварценегер е изпълнявал много роли в живота си – бодибилдър, актьор, политик, а хората внимателно наблюдават как се справя в тези различни сфери. Шварценегер е баща на пет деца, а напоследък той разкрива и някои нетрадиционни родителски подходи, които е използвал при отглеждането им.

Шварценегер има 4 деца с бившата си съпруга Мария Шрайвър – Катрин на 33 години, Кристина на 31 години, Патрик на 30 години и Кристофър на 26 години. През 2011 г. той признава, че има и син – Джоузеф Баена (на 26 г години), от домашната помощница на семейството.

При участието си в предаването „Джими Кимъл Лайв“, за да промотира предстоящата си книга „Бъди полезен“, Шварценегер обяснява:

„Ако съдим по начина, по който аз съм отгледан – бях милостив. Но за американските стандарти вероятно съм бил строг.“

Той е изисквал от всичките си деца „сами да оправят леглото си, сами да се къпят, сами да чистят тоалетната и сами да перат дрехите си“.

В отговор на това, че синът му многократно е позволявал на бавачката да оправя леглото му, Шварценегер казва: „Отворих вратата, взех матрака и го изхвърлих през балкона в басейна.“ След което Патрик е трябвало да върне матрака и възглавниците, които баща му също е изхвърлил през прозореца.

Бившият републикански губернатор на Калифорния разказва, че е хвърлил обувките на дъщеря си в камината и ги е изгорил, след като тя няколко пъти не успяла да ги прибере където трябва.

Споделя, че е научил сина си да гаси лампата, за да пести електричество, когато излиза от стаята си, като всеки път, когато е забравял за това, лично е отвивал по една крушка – докато стаята останала без осветление. „Той беше на 5 години и се страхуваше да влезе сам в стаята си през нощта, когато беше тъмно“, казва Шварценегер. „Върнах крушките и оттогава винаги загасяваше.“

Макар тези случки да са необичайни, всеки ядосан родител си е мислил понякога: „Някой трябва да даде урок на това дете!“
Но дори и да дават резултат, добра идея ли е да използваме тези подходи във възпитанието?

Детски терапевти, разглеждат плюсовете и минусите на тези подходи за управление на поведението при децата.

Потенциални последици от родителския подход на Шварценегер

Шварценегер разказва за тези ситуации триумфално и с гордост споделя, че са били ефективни. Има някои предимства при подобни бурни реакции.

„Шоковата тактика със сигурност може да привлече вниманието на детето. И може да бъде полезна за прекъсването на навици“, казва психологът Джен Хартщайн.

Но има и редица потенциални негативни страни, като включително да изгубите доверието на детето, да увеличите неговата тревожност и депресия, както и да разрушите връзката си с него.

Макар Шварценегер да обяснява, че е казал на дъщеря си, че ще изгори обувките ѝ, ако тя отново ги остави на неподходящо място, и е изпълнил обещанието си, подобна драстична стъпка, особено когато не е планирана и се случва в разгара на ситуацията, може да предизвика безпокойство или да накара детето да смята, че родителят не е безопасен.

То може да започне да се пита: „Ако аз направя това, как ще реагира татко?“, казва Дженифър Келман, клиничен социален работник, която е експерт по психично здраве в JustAnswer. Ако реакциите ви понякога са крайни, „детето се научава да пристъпва по тънък лед“, казва тя пред HuffPost.

Хартщайн посочва, че тези подходи често разчитат да предизвикат срам у детето. „Ако детето започне да се страхува от вас или да се притеснява и срамува, че прави грешки, това ще се отрази негативно на доверието, което е основата на връзката дете-родител“ обяснява тя.

„Това може да увеличи тревожността или депресията при младите хора, тъй като биват подценявани и обучавани със страх, а не чрез подкрепа.“

Алтернативни начини да насърчаваме промяна на поведението при децата

Строгият подход може да доведе до желания резултат – детето да промени поведението си. Има обаче и други начини, за да постигнете това, такива които не застрашават връзката с вашето дете и не носят рискове за имуществото.

Келман дава пример с това, че бихте могли да обясните на детето си, че ако отново остави обувките си навън, ще трябва да се включи с доброволен труд в обществена кауза. Това е последствие, което няма толкова наказателен и плашещ резултат. В примера с оправянето на леглото, Келман предлага да махнете чаршафите, да накарате детето да ги изпере и да си оправи леглото. Този подход може да насърчи детето да оправя леглото си и не носи физическа или психологическа опасност.

Важно е родителите да поставят граници, обяснява Келман. Те са различни за всяко семейство, но каквито и граници да бъдат поставени, те трябва да бъдат спазвани последователно. „Трябва да има последици когато отново и отново детето ви преминава границите“, казва Келман. „Определянето на границите, ясното посочване на последствията, ако те не бъдат съблюдавани, и придържането към тях е здравословен начин родителите да реагират на поведението на децата си“, продължава тя,

Важно е обаче да се фокусирате повече върху това, което детето изпълнява правилно, отколкото върху това, което е погрешно. „Изследванията показват, че наказанието не учи на ново поведение“, обяснява Хартщайн.

Наказанието може да е важно, но положителното насърчаване има по-голям ефект.

„Ако искате да научите детето си на различно поведение или да го накарате да промени вече съществуващото, трябва да насърчавате това, което желаете, като същевременно игнорирате поведението, което не ви харесва“, казва Хартщайн и добавя, че децата искат внимание и ще се опитат да го получат по всякакъв начин, дори когато това внимание е отрицателно. Положителното насърчаване е в основата на системи като таблици със стикери, но може да бъде и съвсем просто, като похвала – „Супер, слóжи си обувките на етажерката! Благодаря ти!“.

Разбира се, в даден момент нещата ще излязат извън контрол, но е важно какво ще направите след това

Макар малцина от нас да стигат до това да изхвърлят матрака през прозореца, почти всички могат да реагират пресилено на поведението на детето си. Когато молбите или напомнянията ни се игнорират многократно, в крайна сметка излизаме извън контрол – понякога по по-нетипичен начин, но най-често с викове. „Всички сме хора, независимо дали сме родители или деца, и се случва да излезем извън кожата си. Невинаги можем да реагираме добре“, казва Келман.

Наред с това, че плаши децата, крещенето е вид отрицателно внимание. То не е положителната подкрепа, която може да промени поведението. Освен това, вероятно ще изплаши детето.

Тези моменти обаче предлагат възможност да се свържете с детето си и да засилите вашата връзка. Келман обяснява: „Можете да отидете при детето и да кажете „Знаеш ли какво? Мама не реагира добре. Извинявай, ако съм те изплашила, изгубих контрол. Ще се опитам да реагирам по различен начин“.

Така показвате на детето си, че и вие не сте безгрешен човек. Това поведение дава пример „че можете да погледнете назад, да се извините и да покажете чувствата си“, и учи детето, „че то е в безопасност и може да се обърне към вас когато изгуби контрол“, казва Келман. „Не бива да се самобичуваме, когато избухваме“ казва тя.

„Трябва да бъдем открити и отворени. Учим детето си на толкова много неща и бихме искали то се чувстват достатъчно сигурно, за да дойде при нас.“

Източник: www.huffpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивелина Георгиева
Photo credit: Freepik