Сензорна свръхстимулация при децата? Ето какво да правите

Сензорна свръхстимулация при децата? Ето какво да правите

Сензорната свръхстимулация е много често срещана при децата. Експерти обясняват как да помогнем на децата си при сензорно претоварване и как да ги предпазим от него.

Не е тайна, че малките деца преживяват всичко с много емоции. При малките деца често се случват и избухвания, дори когато преди минута всичко е било наред. Много са факторите, които влияят на тези емоционални изблици при децата, но доста често причината е именно свръхстимулацията.

Сензорното претоварване може лесно да преумори детето

Понякога реакциите изглеждат като обикновени емоционални изблици, но има няколко признака, че всъщност причината е сензорна свръхстимулация. Експерти обясняват как да разпознаваме кога детето е свръхстимулирано от външни влияния, как да му помогнем да се почувства по-добре и как да предотвратим бъдещи сривове.

Какво представлява свръхстимулацията?

Свръхстимулацията е реакцията на тялото при прекомерна активност или външен стимул. Влиянието на заобикалящата ни среда е постоянно, но всеки човек има различен капацитет и граници на възприемане на стимули. Напълно индивидуално е в кой момент чашата е вече препълнена. Невръстните деца достигат границата на възможностите си по-рано от по-големите деца, докато някои хора имат по-ниски граници, независимо от възрастта. Свръхстимулацията може да се случи на всеки, но по-предразположени са децата с аутизъм, тревожност или други подобни диагнози.

Най-често няколко фактора в комбинация причиняват свръхстимулацията. „Едно дете може да се справи с препълнения парк в средата на летен следобед, но при други обстоятелства това може да представлява свръхстимул – когато е стресирано, не е спало добре или е пропуснало закуската“,  посочва д-р Кери Милико, специалист по анализ на поведението и директор на клиничното програмиране в CentralReach. Има много фактори, които влияят на способността на човек да понася външните стимули.

Защо се случва свръхстимулацията?

Свръхстимулацията се появява, когато нивата на сензорен стимул са по-високи от моментния капацитет на детето. Всяко дете има индивидуални граници на стимулация и възможността за възприемане на подобни стимули варират доста често. Може да не се стигне до свръхстимулация, когато детето е добре отпочинало или е хапнало здравословно, но не така стоят нещата, когато то има нужда от почивка или е гладно.

Всеки вид сензорна стимулация е възможно да претовари детето, независимо дали тя е визуална, звукова, докосване или друг тип. Често се случва и детето да възприема едновременно няколко типа сензорна стимулация. “Свръхстимулацията може да се появи в най-обикновени ситуации у дома – вследствие от прекалено силен звук на телевизора или музика, а също и в присъствие на повече хора на парти или друго събитие извън дома”, посочва Пиерет Мими Пойнсет, доктор по медицина, педиатър и консултант за Mom Loves Best.

Деца с разстройства от аутистичния спектър (ASD), разстройство на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD), или такива с интелектуални увреждания и забавяне в развитието (IDD), може да имат по-нисък праг на стимулация.

В подобни случаи, често срещани сензорни тригъри, които могат да доведат до свръхстимулация са дори етикет на тениска, флуоресцентно осветление, бръмчене на електроника или определени текстури на храни. „Тези деца изпитват стимулите по уникален начин“, добавя д-р Милико. „Те са по-чувствителни към сетивните преживявания в сравнение с преживяванията на невротипичните деца.“

Признаци, че детето ви е свръхстимулирано

Признаците на свръхстимулация варират в зависимост от възрастта и темперамента на детето. Новородените могат да реагират на свръхстимулация с плач, трептене на крайниците и/или извъртане на главата.

Малките деца и децата в предучилищна възраст могат да проявят поведение подобно на избухване. По-големите деца също могат да имат избухвания, да се държат необичайно или дори да изразят словесно, че се чувстват претоварени.

Когато се затрудняват с обработката на стимулите от околната среда, децата проявяват поведение, чрез което се опитват да избегнат, избягат или минимизират влиянието на тези стимули. Типичен признак би бил ако детето ви изглежда раздразнено, неспокойно или отпаднало. Друг признак е повтарящо се действие като люлеене напред-назад, крачене или тананикане, чрез което детето се успокоява.

Поведението може да ескалира до плач, викове, падане на земята или дори опити за самонараняване. Това е вид прегряване, което се случва в следствие на сензорно претоварване. „Подобни кризи могат да изглеждат като лошо настроение, но те не са с цел „да получи нещо“ или отговор на ситуация, в която на детето му е отказано нещо”, казва д-р Милико.

„Това е неволна реакция на организма, че е настъпила кулминация на сетивните стимули и детето не може да се справи.“

Признаци на свръхстимулация, за които да следите

При бебета:

  • Плач
  • Напрежение в крайниците или стискане на юмруци
  • Извъртане на главата с цел избягване на източника на стимул

При малки деца:

  • Плач
  • Раздразнение
  • Мятане по земята

При деца в училищна възраст:

  • Раздразнение, умора
  • Агресивно или лошо поведение
  • Избухване

Как можете да помогнете на детето си в такава ситуация

След като разберете, че детето ви е достигнало до момент на сензорно претоварване, най-доброто нещо, което можете да направите е да премахнете стимулите или да защитите детето от източника на тези стимули. Заведете го на тихо и спокойно място.

Ако в момента няма такава възможност, то поне опитайте да намалите влиянието на външните дразнители. Дръжте детето близо до себе си, покрийте ушите му или намалете светлината. „Някои малки бебета реагират добре на повиване или поставяне в гнездо за бебета“, посочва д-р Пойнсет. „Малките деца и децата в предучилищна възраст може да се повлияят добре от по-тихи и спокойни занимания като например да им се чете или да пеят позната песен.“

Не се опитвайте да вразумите свръхстимулираното дете и не очаквайте от него „просто да се справи с това“.  То се нуждае от вашата помощ. Може да му помогнете да се саморегулира като му дадете възможност да се отпусне и успокои. „Има вероятност детето само да се успокои, но понякога е нужна и чужда намеса.“, казва д-р Милико.

„Избягвайте да засрамвате детето си и помнете, че сензорното претоварване не е нито умишлено, нито манипулативно.“

Как да предотвратите свръхстимулацията

Това, което би помогнало за предотвратяването на свръхстимулацията, е познаването на нуждите и възможностите на детето ви. „Взимайте под внимание кои сензорни преживявания не са благоприятни за вашето дете и се опитайте да ги сведете до минимум, ако е възможно“, казва д-р Милико. „Предварителното планиране може да помогне за смекчаването на всяко потенциално сензорно претоварване.“

Например, бебетата и малките деца често се справят по-добре, ако дейностите и заниманията са кратки и с няколко почивки. Включете дрямка или тихо време след всяка шумна дейност като например ходене на детска площадка или парти.

Имайте предвид и уникалния темперамент на детето си. Някои деца се нуждаят от повече почивки или имат по-ниска толерантност към шум и големи групи от хора. Избягвайте подобни ситуации ако това важи и за вашето дете и се опитайте да му осигурите по-ниски нива на сензорна стимулация. „Ако детето ви е по-чувствително към силни шумове, носете слушалки за по-шумни места“, предлага д-р Милико.

Добра идея е и да предупредите и останалите възрастни като роднини, детегледачки и учители, които се грижат за него.

Кога е редно да посетите медицинско лице

Ако детето ви достига момента на свръхстимулация твърде често и това пречи на ежедневието ви, може да потърсите съвет и от здравен специалист. Добра идея е да обсъдите и притесненията си относно това колко крайни са реакциите на детето. „Педиатърът би помогнал да определите дали поведението на детето ви съответства на възрастта или реакциите са твърде крайни“, казва д-р Пойнсет.

Педиатър или друг здравен специалист може да ви посъветва как да помагате на детето си или да ви предложи оценка за проблеми като ASD, ADHD, IDD или тревожност, при необходимост. Независимо дали детето ви ще получи диагноза, ще получите помощ и съвет, с които да му помогнете и да предотвратите случаите на сензорна свръхстимулация.

Ако се притеснявате за детето си, най-добре е да имате цялостна оценка от мултидисциплинарен екип, който включва педиатър, психолог, ерготерапевт, специализиран в сензорни нарушения, психолог. Можете да потърсите и консултация с нашите специалисти в Център за детско развитие „Малки чудеса“.

Източник: www.parents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова
Photo credit: Freepik