Ако сте изтощени и изчерпани откъм идеи как да коригирате поведение на детето си, което е предизвикателство за вас, знайте, че не сте сами. Това, което научих през времето е, че често да дисциплинирате деца с трудности в концентрацията и хиперактивност, означава да опитате няколко ключови стратегии с един важен момент – не се включва никакво наказание!
Като психотерапевт, работя с деца с ниска концентрация и хиперактивност, както и с родителите, които се чувстват изтощени и объркани относно как да помогнат по най-добрия начин на своите обременени деца в техните поведенчески предизвикателства. Това е нещо, което възприемам лесно като не по-малко изтощена майка на три пораснали деца, дошли на този свят с един не особено типичен “невро-коктейл” от забавления.
Никога не е било просто и ясно как да възпитам и дисциплинирам децата си по най-добрия начин. Понякога те бяха дръзки, игнорираха ме, изпадаха в истерии, лъжеха. Често бяха вербално, а понякога и физически агресивни. Никое наказание е изглежда не работеше. Звучи ли ви познато?
Години по-късно, когато завършвах магистратурата си по консултативна психология, разбрах нещо, което напълно промени подхода ми към възпитанието: дефицит на внимание и хиперактивност всъщност не е проблем в поведението! Това е неврологична различие. Трудното поведение на моите деца не се случваше по техен избор. Това осъзнаване ми позволи да намеря и да изразя истинско състрадание към децата си – нещо, което напълно промени нещата.
Ако вие сте изтощени и изчерпани откъм идеи как да подобрите трудното поведение на детето си, вие не сте сами. Да помогнете за по-добро поведение на деца с дефицит на внимание и хиперактивност, често означава да опитате няколко ключови стратегии и с един важен момент – да не намесвате никакво наказание!
5 стъпки за справяне с трудно поведение при дефицит на внимание и хиперактивност
Стъпка 1: Приемете, че дефицитът на внимание и хиперактивността са физиологични
Не можете да поправите трудното поведение на детето си, докато не признаете тази истина.
Децата с този синдром често се затрудняват с изпълнителната функция – уменията на нашия мозък, от чиято работа всички се нуждаем в ежедневието си. Те включват способността да си задържим вниманието, да организираме и планираме, да си спомняме информация и да контролираме емоциите си, сред другите способности. Префронталният кортекс, където се пресичат вниманието, емоциите и поведението, също е засегнат при този синдром.
Децата с дефицит на внимание и хиперактивност изостават с около три години, спрямо останалите си връстници, по отношение на развитието на мозъка, което ги поставя в ситуация често да са карани да функционират на по-високи нива, от тези, с които мозъкът им може да се справи.
Точно тези обстоятелства предизвикват поведение, което често е извън контрола на детето. Още повече, това поведение продължава да се задълбочава, без значение колко добре е запознато то с последствията от това. По-тежките наказания няма да подобрят нещата.
Да наказвате дете със синдром на дефицит на внимание и хиперактивност е неефективно и контрапродуктивно, защото тези деца не притежават “лукса” да регулират своите емоции и поведение, каквито едно дете без такъв синдром би имало.
Наказанието единствено ги кара да се чувстват виновни и засрамени от това, което не могат да контролират.
Вината и срамът могат да се обърнат в раздразнение, неподчинение и емоционални изблици, а често става така.
Истинското значение на думата ‚дисциплина‘ е да учи, не да наказва. Ученето помага за положителното формиране на поведение, така че трудното, влошено поведение да е по-малък проблем.
Така че как можем да променим проблемното поведение и да приучим на по-добро, но без наказание?
Стъпка 2: Бъдете детектив, а не съдия
Всички поведения служат на определена цел. Проблемните поведения показват незадоволена нужда и в случаите на дефицит на внимание и хиперактивност – могат да бъдат причинени от импулсивност.
Вместо да се държите като съдия и да издавате наказания за детето си, след случай на проблемно поведение, по-добре е да си сложите детективската шапка и да се опитате да разкодирате корена или причината на това поведение. Определянето на незадоволената нужда зад него ще ви даде възможността да посрещнете тази нужда и да намалите шансовете това поведение да се повтори.
Проблемните поведения могат грубо да се разделят на две категории:
- Хронични, които често се случват по едно и също време и при подобни ситуации (например отказ да се ляга или да се става, истерични пристъпи при спиране на видео игри.)
- Импулсивни (например детето да удря своето братче или сестриче или да изпада в срив от нищото, без причина.)
Следващият път, когато това се повтори си запишете всички заобикалящи фактори и контекст. Ще откриете, че най-големите изблици на детето ви могат да бъдат сведени до тези популярни причини:
- То не знае как да започне задачата и може да не знае как да помоли за помощ.
- Не разбира задачата и нейният край. Ако кажете на детето си да си почисти стаята, то може да не знае как точно се ‚почиства‘.
- Задачата е твърде сложна. Ако детето ви не иска да си напише домашното например, то може да е защото задачата е прекалено сложна или изисква твърде сложна организация.
- Трябва му време за преход.Дефицит на внимание и хиперактивност се свързват с липсата на усещане за време. Безполезно е да кажете на детето си, че има пет минути, за да спре видео играта си. Вие ще трябва да му „покажете“ какво представляват пет минути, така че то наистина да разбере.
- Тези деца са пренаситени от прекалено много инструкции и могат лесно да забравят задачи от няколко стъпки. По-големите проекти ще трябва да им бъдат „раздробени“.
- Тези деца не могат да контролират своята импулсивност.
- Те се срамуват от своето поведение (особено, ако са излъгали).
Избягвайте заключенията, че проблемното поведение е заради мързел или съпротива или просто защото детето ви иска да направи беля. Никой, дори собственото ви дете, не се буди с намерението да има лош ден.
Стъпка 3: Подгответе детето си
След като добре помислите за причините зад проблемните поведения, вие ще трябва да подготвите детето си да замени лошото поведение с по-добро или поне да намали силата му. Това означава:
- Момент на спокойствие: много по-лесно е да разформироваме проблемно поведение, когато детето е спокойно и няма напрежение.
- Поговорете за поведението: задавайте на детето си отворени въпроси, които да поощрят по-добро поведение. Например, ако по време на вечеря започне да буйства, спокойно го помолете да ви припомни семейните правила. (Хвърляме ли храна? Прекъсваме ли се един друг докато говорим?)
- Обяснение: докато детето ви отговаря на вашите въпроси, това ще подсили информацията в неговия мозък и ще му позволи да бъде по-осъзнато за ситуацията.
- Награда: отбележете усилията на детето си към по-добро поведение и дайте всичко от себе си да игнорирате проблемното поведение (стига да не е опасно). Вашето одобрение и ентусиазъм могат да са велик мотиватор за вашето дете.
Стъпка 4: Подгответе себе си
Не е лесно да останете спокойни, докато детето ви се държи по този начин. В същото време, ако му покажете, че сте отегчени, изнервени или разтроени, вие ще моделирате тези поведения в него.
Като родители, ние често пропускаме да проверим себе си и да се уверим, че сме в добра форма да се справим с трудни и стресови ситуации. За да бъдете добър детектив на поведението и да не прилагате безполезни методи на възпитание, вие трябва да сте уравновесени и напълно присъстващи. Ние трябва да подготвим самите себе си:
- Направете пауза преди да реагирате.
- Грижете се за себе си и често презареждайте собствените си батерии.
- Оценявайте ситуациите, в които проблемното поведение на детето ви се случва пред вас самите.
- Следвайте следващите стъпки.
Стъпка 5: преначертайте методите си за възпитание
Веднъж подготвите ли своето дете и себе си, вие сте готови да преначертаете гледната си точка за възпитанието и дисциплината на вашето дете:
- Отнасяйте се към детето си с безрезервното, позитивно вярване, че то иска да се справи добре.
- Изолирайте лошото поведение. Помнете, че то не е по негова вина – причинено е от различие в мозъка.
- Приемайте грешките. Научете се да гледате на лошото поведение, като на грешка. Нека вашият дом да бъде сигурното място, където тези грешки могат да се правят, така че да се използват като възможности за учене и подготовка какво да направи детето ви следващия път.
- Поощрявайте детето си често. Децата с дефицит на внимание и хиперактивност изживяват много негативност и критика всеки ден. Едва ли някога ще спрем да забелязваме техните усилия да се напаснат с останалия свят, защото това е поведението, което ние очакваме и обикновено не го награждаваме. Честите поощрения за детето ви, дори за малките неща ще свършат голяма работа.
Новата стратегия в действие
Как можем да използваме тези принципи на възпитание, за да се справим с честите ситуации вкъщи?
Поведенчески проблем №1: Детето ми не иска да си направи домашното
Подгответе детето си:
- Проверете има ли всичко, от което има нужда за задачата и дали разбира какво се очаква от него.
- Разбийте домашното на по-малки части и давайте почивки между тях.
- Говорете с учителите за намаляване на обема на домашните.
Подгответе себе си
Приложете новата стратегия:
- Нагласа: приемете, че детето ви иска да направи своето домашно.
- Изведете проблема навън: знайте, че дефицит на внимание и хиперактивност, както и други фактори карат задачата да е проблем, а не вашето дете.
- Приемете грешките: ако детето ви не свърши домашната си работа, дори да сте го подготвили напълно, приемете това развитие на ситуацията и продължете напред. Поучете се от нея и съдействайте на детето си за това какво може да се получи по-добре следващия път. Не забравяйте, че това не е края на света. (Обикновено е така).
- Поощрявайте: Дори детето ви да не завърши задачата си, оценете колко много е посветило на нея.
Поведенчески проблем №2: Детето ми отказва да спре да играе на видео игри
Подгответе детето си
- Уверете се, че има ясни правила по отношение на това кога трябва да спре да играе.
- Осигурете време за преход.
- Ползвайте аларма или друга визуална помощ, която да помогне на детето ви да види отрязъка от време.Подгответе себе си
- Разберете как функционират видео игрите. Обмислете варианта детето ви да спре да играе в края на нивото или след определен сегмент в играта, вместо след определено време.Приложете новата стратегия:
- Нагласа: Детето ви не иска да ви се противопоставя – то просто много обича да играе на видео игри.
- Изведете проблема навън: Детето ви може да се затруднява да спре, заради допамина, който получава по време на играта.
- Приемете грешките: Ако спре да играе, след като го помолите, попитайте го какво се е случило и какво може да се направи следващият път, за да може по-лесно да спре.
- Поощрете: Дори да не спре в уреченото време, уважете факта, ако е било по-близо до този момент спрямо предния път, ако този път изблиците му не са били толкова продължителни и т.н.
Възпитанието на дете с дефицит на внимание и хиперактивност често включва пълно преоценяване и прецизен преглед на всичко, което сте мислили, че знаете за дисциплината. Следвайки тези стъпки помнете, че ще трябва време да се справите с проблемните поведения и ще правите грешки по пътя. Подгответе се по най-добрия начин, но не се страхувайте да признаете грешките си и да се извините на детето си и на себе си. В същото време дръжте правилната гледна точка за проблемните поведения и ситуации – разхвърляната стая и липсата на домашно не са края на света. В крайна сметка, най-важното е да създадете щастлива, сигурна и подкрепяща среда за вашето дете.
Превод: Елена Иванова
Източник: www.additudemag.com
Photo credit: Freepik