Сензорна обработка и тревожност – как са свързани?

Сензорна обработка и тревожност – как са свързани?

Разбирането на връзката между сензорната обработка и тревожността е съществено за подкрепата на деца със сензорни проблеми и тревожни разстройства. И изследвания сочат, че сензорната обработка и тревожността са тясно свързани, когато става въпрос за деца и юноши. При тях промените при сензорната обработка са свързани със симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и тревожни разстройства (ТР). Разбирането на тези връзки може да помогне на родители, учители и специалисти по психично здраве да подкрепят по-добре  децата, които се сблъскват с тези предизвикателства. 

Сензорната обработка при децата

Сензорната обработка отразява как централната нервна система възприема и отговаря на сетивна информация като ярки светлини, силни шумове и тактилни усещания. Тя от съществено значение, за да могат децата да взаимодействат с околната среда и да контролират емоционалните си реакции. Осемте вида сетивни възприятия включват:

  1. Зрение:  възприятие на светлина
  2. Слух: обработка на звуци
  3. Осезание: допир и текстура
  4. Обоняние: мирис
  5. Вкус
  6. Вестибуларна система: равновесие и ориентация в пространството
  7. Проприоцепция: усещане за позиция на тялото и движение
  8. Интероцепция: вътрешни усещания

Нарушаването на сензорната обработка може да доведе до чувство на претовареност, което да допринесе за повишена тревожност. Тази връзка подчертава важността на разбирането и справянето с проблеми на сензорната обработка при децата, за да можем да се грижим за цялостното им емоционално състояние. 

Разстройство на сензорната обработка, тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство: Какво показва изследването?

Изследвания показват, че деца с проблеми със сензорната обработка често страдат от тревожни разстройства. Проучване на Cervin от 2023 г. открива, че младежите с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и тревожни разстройства (ТР) демонстрират повече сензорни затруднения от връстниците си без психиатрични разстройства. Това предполага, че сензорните проблеми могат да изострят симптомите на тревожност, което да доведе до повишени физиологични и емоционални реакции. Ето още детайли за проучването:

Проучването изследва сензорната обработка на деца с ОКР и ТР, като се предполага, че проблеми със сензорната обработка са свързани по-скоро с ОКР, но всъщност не е така.

И двете групи (ОКР и ТР) демонстрират близки нива на затруднение със сензорната обработка, които са по-високи от тези на младежите без разстройства. Също така сензорните проблеми са свързани с различни симптоми, които включват паника и социална тревожност. Затрудненията със сензорната обработка в изследването не са обяснени от други състояния като ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) или аутизъм. 

Какви са изводите?

  • Проучването потвърждава предишни открития, че младежите с ОКР и ТР имат повече затруднения със сензорната обработка от тези, които не страдат от тези разстройства.
  • Проблемите със сензорната обработка са по-често срещани при момичетата и по-големите деца, което подчертава разликите в развитието.
  • Тези открития предполагат, че проблемите със сензорната обработка са широко разпространени и свързани с по-голям аспект психични симптоми, а не само с едно конкретно разстройство.
  • Нужни са повече проучвания, за да се разбере как сензорната обработка и психичните разстройства си влияят взаимно през времето. 

Проблеми със сензорната обработка и тревожност

Децата могат да имат различни проблеми със сензорната обработка, които да предизвикат тревожност. Ето някои примери:

  • Избягването на определени текстури и материали: Някои ученици могат да изпитат тревожност, когато са задължени да докосват материали като пластилин през ранното детство или когато носят екипи за физическо с дразнещи етикети. 
  • Чувствителност към силни шумове:  Тревожността може да нарастне в случаи като обучения за пожарна безопасност или шумни класни стаи, което да доведе и до изтощение. 
  • Непоносимост към ярки светлини: Неочакваната промяна на светлините в класната стая може да предизвика тревожност, дискомфорт и разсеяност. 
  • Непоносимост към силни миризми: Излагането на силни миризми в стола или лавката  може да предизвика тревожност и да доведе до избягването на определени места.
  • Чувство за неудобство в тълпи: Тревожността може да нарасне по време на училищни събрания или при претъпкани коридори, което да доведе до чувство на претовареност и нуждата от отдръпване.
  • Силна музика: Тревожност може да се появи в резултат на училищни танцови забави или събития, където музиката е силна, и да доведе до изтощение и отдръпване. 
  • Претъпкани места: Пълните училищни коридори или столове могат да доведат до тревожност, отбягване или дори паника.
  • Шумни и големи рождени дни: Сензорното претоварване от шум и социални взаимодействия може да доведе до тревожност и нежелание за посещаване на подобни събития.
  • Неочакван допир: В претъпкани ситуации като междучасията, където е възможен неочакван физически контакт, може да настъпи тревожност.
  • Мултисензорни събития: Среди като училищни панаири с различни по вид стимули могат да претоварят сетивата и да доведат до тревожност и желание за оттегляне.

Сензорно претоварване и тревожност

Сензорното претоварване се появява, когато мозъкът получава повече сензорни сигнали, отколкото може да обработи наведнъж. Това може да доведе до чувство на претовареност, тревожност или стрес. Когато много сензорни стимули се появят едновременно, може да е трудно за човек да се фокусира или справя, което да доведе до нужда да се оттегли или да избяга от дадена ситуация, за да намали тревожността си. Ето някои конкретни примери за възможни причини за сензорно претоварване и тревожност:

  • Училищният стол: Комбинацията от силен говор, тракащи чинии и различни миризми може да е претоварваща за учениците и да доведе до тревожност и желание да се хранят другаде.
  • Обществен транспорт: Претъпкани автобуси или влакове, шумни съобщения, блъскащи се пътници и силни миризми могат да доведат до сензорно претоварване и повишена тревожност.
  • Молове: Ярките светлини, силната музика и оживените тълпи могат да претоварят някои хора и да доведат до тревожност и нужда да напуснат мястото.
  • Спортни събития: Шумът от тълпата, свиркането и викането и ярките светлини на стадиона могат да създадат среда, богата на сензорни стимули и да предизвикат тревожност у по-чувствителните личности.
  • Фойерверки: Комбинацията от шумни експлозии, ярки присветвания и пушек може да предизвика голямо сензорно претоварване, паника или тревожност.

Реакцията „бий се или бягай“, предизвикана от сензорни проблеми и тревожност

„Бий се или бягай“ е физиологична реакция в отговор на усещане за заплаха. Сензорните проблеми могат да предизвикат тази реакция, когато претоварващи стимули като силни шумове и ярки светлини се възприемат от мозъка като опасност. Това може да доведе до повишена тревожност, която кара тялото да се подготви, за да се изправи срещу заплахата, или да избяга от нея. При децата това може да намери израз израз под формата на паник атаки, отбягване или емоционални изблици, когато се сблъскват със сензорно претоварване, в следствие на връзката между сензорната обработка и тревожността. 

Признаци или симптоми на разстройство на сензорната обработка, свързани с тревожността

Родителите и медицинските професионалисти трябва да наблюдават внимателно за признаци на разстройство на сензорната обработка и индивидуалните разлики, които могат да са свързани с тревожност. Те включват:

  • Избягване на определени текстури и шумове: Децата могат да отказват да носят някои дрехи, поради дискомфорт, свързан с материята, или да избягват някои среди като претъпкани места със силни шумове. Тези опити за отбягване може да предизвикат или засилят тревожността и да доведат до емоционални реакции в ежедневието. 
  • Емоционални изблици и сривове: Те могат да се случат, когато децата са сензорно претоварени от шум или светлини. Претоварването може да предизвика сериозна тревожност, емоционална дисрегулацияи повишен стрес.
  • Физически симптоми на тревожност: Децата могат да се оплакват, че усещат главоболие или болки в стомаха, когато са изложени на претоварващи сензорни стимули като оживен супермаркет или силна музика. Тези физически симптоми показват силната връзка между сензорните затруднения и тревожността. 
  • Трудности с фината моторика: Действия, изискващи употребата на фина моторика, като писане или рязане с ножици, когато са свързани с трудности при сензорната обработка, могат да бъдат стресиращи и да  причинят тревожност. Това може да повлияе и на способността на детето да участва в училищни и други дейности. 

Десет съвета, с които да помогнете на деца, страдащи от сензорни проблеми и тревожност

Добрата новина е, че има и много начини да помогнем на децата с проблеми със сензорната обработка.

  1. Създайте сензорна “диета” или ежедневни сензорни стратегии: Включете дейности, които помагат с регулирането на сензорния прием – действия, които включват упражняване на силен натиск или постепенна релаксация на мускулите.
  2. Включете терапия за сензорна интеграция: Родителите на деца с такива проблеми може да трябва да се насочат към ерготерапия. Срещайте се с  ерготерапевт, за да развиете стратегии за справяне със специфичните нужди. 
  3. Въведете техники за релаксация: Практики като йога или дълбоко дишане могат да помогнат със справянето със сензорната тревожност.
  4. Ограничете излагането на стимули: Установете и ограничете излагането на често срещани стимули като силна музика или ярки светлини.
  5. Въведете рутина и структура: Това може да донесе чувство на сигурност и предвидимост и да намали паник атаките.
  6. Прилагайте експозиционна терапия: Постепенно увеличавайте излагането на сензорни стимули по безопасен начин, за да намалите тревожността.
  7. Опитайте когнитивно-поведенческа терапия: Работете с клиничен психолог, за да откриете и адресирате къде се корени тревожността.
  8. Помолете за допълнителна подкрепа в училище: Посъветвайте се и си сътрудничете с учителите, за да създадете подкрепяща среда за учене.
  9. Насърчавайте свободна комуникация: Насърчете децата да изразят сензорните си преживявания и емоционалните си състояния.
  10. Потърсете помощ от специалист по психично здраве: Редовната терапевтични сесии могат да осигурят продължителна подкрепа.

В заключение:

Родителите, преподавателите и специалистите по психично здраве могат да помогнат на децата да се справят със сензорните предизвикателства и да подобрят емоционалното си състояние с правилните стратегии и интервенции. Този разширен подход може да окаже съществено влияние върху живота на деца с подобно проблеми, като им предостави инструментите, от които имат нужда, за да се справят с тревожността си и да се развиват по най-оптимален начин.    

Източник: www.yourtherapysource.com

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева