Случвало ли ви се е да помолите детето си да направи нещо дребно, но колкото и пъти да повтаряте, то сякаш ви игнорира?
Например, сутрин преди училище, казвате: „Сара, обувай се! Трябва да тръгваме.“, докато в същото време довършвате имейл, почиствате след закуска и опитвате да смогнете с всичко. Отговор няма, нито пък знак, че някой се обува. Повтаряте отново, този път малко по-силно, а след това отново. Накрая детето изнервено отговоря: „Не мога да си намеря обувките!“, а вие възкликвате: „Трябваше да си ги подредиш, както ти казах снощи!“ Така отново денят започва със стрес.
Може би се чудите как децата слушат учителите, треньорите, други възрастни, но не и вас. Защо е така и как да общувате с детето, за да ви чуе?
Развитието на детето и способността му да слуша
Важно е да знаете, че децата нямат същата способност за съсредоточаване и осъзнаване на чужди нужди като възрастните. Децата на възраст между 3 и 7 години са егоцентрични и мислят главно за себе си и своите нужди. Мотаят се с обуването, защото за тях няма значение, че ще закъснеете за важната си среща.
Около 13-годишна възраст, мозъкът се променя и тийнейджърите намират гласовете на хора, които не са членове на семейството, за по-интересни. Тази промяна ги подготвя за живота отвъд семейството и обяснява защо, ако ги помолите за нещо преди училище, няма да го приемат сериозно. От друга страна, мозъкът на малки деца е програмиран да приоритизира гласа на родители.
Ситуацията може да бъде по-сложна, в случаите, когато детето е невродивергентно и има проблеми с вниманието или с обработката на нова информация, или има слухови нарушения.
Защо слушат учителите си, но не и мен?
Децата се чувстват най-комфортно с родителите си и знаят, че могат да си позволят да прекрачват границата – ние винаги ще ги обичаме. Това не важи за учителите, треньорите и останалите възрастни около тях, които следват структуриран подход с ясни правила и рутина. Например, когато звънецът в училище бие, сигнализира началото на часа, а когато учителят застане пред класа, сигнализира началото на урока. Те са подготвени не само да преподават, но и да поддържат дисциплината в класната стая.
Натискът от връстниците и желанието да се впишат сред тях също може да имат положителен ефект. Ако по-голямата част от децата изпълняват а инструкциите, останалите също ще последват примера.
Комуникацията не е само говорене
Има различни начини да подходим към динамиката между родител и дете. Според психолога Албърт Мехрабиан, само 7% от нашите чувства и отношение се предават чрез думите, 38% се предават чрез тона, а останалите 55% – чрез езика на тялото.
Така че, когато децата не отговарят, те пак общуват с нас чрез мимики, жестове или движения. Това са подсказващи знаци, които ни позволяват да се свържем с тях. Например, тяхното мълчание може да означава: „Не мога да открия обувките си, но се притеснявам, че заради това ще загазя.“ или може да значи „Не искам да ходя на училище.“, или „Забавлявам се докато рисувам и не искам да спирам.“
Какво да направя по-различен начин?
Ако Сара не ви отговаря или не се обува, вместо да викате отново, можете да отидете при нея, да застанете, така че да сте на нейното ниво, да я погледнете в очите и с усмивка да попитате дали знае къде са обувките й. Предложете да помогнете, ако има нужда. Така показвате, че я подкрепяте, а не искате да се карате.
Важно е да давате избор на децата, така че да смятат, че нещата са под техен контрол. По този начин вие сте „довереният родител“ и сигнализирате на детето, че е компетентно и мнението му е от значение.
Съвети как да накарате детето си да слуша
- Опитайте да не комуникирате в движение или когато сте разсеяни. Така молбата ви ще звучи спокойно. Ако детето усеща, че ще загази, може да премине в защитен режим и да се дистанцира.
- Опростете исканията си, така че да са постижими. Разделете ги на малки задачи, ако се налага.
- Благодарете на детето, когато направи това, което сте го помолили.
През това време наблюдавайте света през техните очи! Не винаги ще правят това, което им кажете, но ще намали напрежението ви, а детето ви ще се почувства изслушано.
Източник: theconversation.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Габриела Крумова