Какво прави кубчетата специални: ползите от игра с конструктор

Какво прави кубчетата специални: ползите от игра с конструктор

Конструкторите за игра представляват формички за сглобяване. Някои се състоят само от дървени правоъгълници; други, като например съединяващите се тухлички от пластмаса на Лего и Мега Блокс, са доста луксозни.

Без значение от модела, конструкторите могат да се превърнат в ефективни учебни материали. Проучванията показват, че тези играчки развиват у децата:

  • Двигателни умения и координация между ръцете и очите;
  • Ориентация в пространството;
  • Когнитивна гъвкавост;
  • Езикови умения;
  • Творческо и нестандартно мислене;
  • Социални умения;
  • Инженерни способности.

Съществуват също така доказателства, че сложните игри с конструктор са свързани с високи постижения в математиката.

Как се случва всичко това? Ясно е, че подреждането на конструктор може да стимулира двигателното развитие при малките деца. Що се отнася до останалите умения обаче, вероятно не е достатъчно малчуганите просто да местят елементите. Проучванията сочат, че децата извличат полза, когато игрите с конструктор включват допълнителни елементи, като например:

  • Строителство по шаблон
  • Участие в общи проекти
  • Обсъждане на пространствените взаимовръзки

Предлагаме ви обобщение на доказателствата по темата и няколко съвета за по-продуктивна игра с конструктор.

 

1. Конструкторите подобряват ориентацията в пространството

 

Знаем, че има връзка между пространствените умения и игрите с конструктор.

Например, докато д-р Ивон Калдера и нейните колеги наблюдават как 51 деца в предучилищна възраст редят конструктор, забелязват че децата, които демонстрират по-голям интерес към строителството и строят по-сложни структури, се представят по-добре на стандартизиран тест по пространствена интелигентност (Калдера и колектив, 1999). Не можем, разбира се, безусловно да приемем, че играта с конструктор кара децата да развият по-добри пространствени умения. Може би логиката е обратна: децата с по-добри пространствени умения имат по-голяма мотивация да играят с конструктори.

Това би обяснило забелязания модел. Въпреки това има причини да се смята, че конструкторите оказват въздействие върху развитието.По време на едно изследване, група деца от детската градина биват включени в програма за игри с конструктор под ръководство. На по-късен етап тези деца се представят по-добре от връстниците си на тестове за пространствено визуализиране, конструиране и ментална ротация (способността за завъртане и анализиране на триизмерни форми наум) (Кейси и колектив, 2008).

Едно по-скорошно експериментално проучване изследва ефекта на структурираната игра, при която играчите се стремят да възпроизведат дадена структура по модел или чертеж.Само след 5 на брой 30-минутни сесии, група 8-годишни деца показва подобрение в уменията за ментална ротация.В допълнение, чрез скенер на мозъка става ясно, че има промени в начина, по който мозъкът обработва пространствената информация. При децата в контролната група такива промени няма (Нюман и колектив, 2016).

 

2. Структурираната игра може да подобри когнитивната гъвкавост

 

Когнитивната гъвкавост е способността бързо да изместим вниманието си от един стимул към друг. Това е от огромно значение за успеха в училище. Някои деца обаче се затрудняват с това, а определени фактори на средата, като например нисък социално-икономически статус, излагат децата на по-висок риск от изоставане в развитието.Могат ли да помогнат конструкторите? Според едно скорошно проучване отговорът може би е- да.

Сара Шмит и колегите ѝ на случаен принцип разпределят група деца, като част от тях ежедневно участват в структурирани игри с конструктор.В началото задачите са сравнително лесни (напр. “Направи кула!”). Колкото повече децата свикват с материалите обаче, толкова по-сложни стават задачите (напр. “Направи структурата, която виждаш на картинката!”).

Учените не забелязват сериозни промени с течение на времето. В края на проучването обаче, децата, които са участвали в тези игри, показват по-висока когнитивна гъвкавост. Това важи най-вече за участниците от семейства с нисък социално-икономически статус (Шмит и колектив, 2018).

 

3. Конструкторите са свързани с развитието на речта

 

Дали конструкторите помагат и за развитието на речта? Явно и това е възможно.Има доказателства, че най-малките деца развиват по-добри езикови способности, когато редовно си играят с конструктори.

При едно проучване, спонсорирано от Мега Блокс, учените дават конструктори на малки деца от семейства със средни и ниски доходи (Кристакис и колектив, 2007). Децата са на възраст от 1.5 до 2.5 години и на случаен принцип са разпределени в една от следните две групи:Децата в експерименталната група получават два комплекта Мега Блокс в началото на проучването (80 пластмасови съединяващи се блокчета и комплект допълнителни елементи, сред които колички и хора). Родителите на тези деца получават инструкции как да насърчат играта.

Децата в контролната група не получават конструктор до края на проучването. Родителите им не получават инструкции за игра.И в двете групи от родителите се изисква да водят дневник на дейностите на децата по часове. На родителите не се казва истинската цел на експеримента, а само, че децата участват в проучване относно разпределението на времето.

Шест месеца по-късно всеки родител отговаря на допълнителни въпроси, които включват оценка на речевите умения на детето (според въпросниците на МакАртър-Бейтс за развитието на комуникативните умения).

Какви са резултатите?

Децата в експерименталната група:

Показват по-добри резултати в областта на лексиката, граматиката и речевото разбиране според тестове, проведени от родителите;Демонстрират незначителна склонност към гледане на по-малко телевизия.

Не е ясно защо конструкторите оказват този ефект. Едно от вероятните обяснения е, че самите деца не се различават, а родителите в експерименталната група отчитат по-високи езикови компетенции у своите деца. В този случай игрите с конструктори може би ги подтикват да обръщат по-голямо внимание на развитието на малчуганите.

Вероятно е обаче родителите в експерименталната група да разговарят повече с децата си, което би обяснило речевото развитие. Децата се учат да говорят, като участват в преки дискусии с други хора.Съществуват и доказателства, че децата развиват по-задълбочено разбиране на лексика, когато разговаряме с тях за пространствените връзки.

По време на един скорошен експеримент учените инструктират майките да използват приложимата пространствена лексика, докато играят с петгодишните си деца. Ефект има: децата, изложени на тази лексика, са по-склонни да я използват от своя страна (Бориело и Либен, 2018).

 

4. Конструкторите стимулират нестандартните творчески решения

 

pexels photo 4399406Психолозите приемат, че има два основни типа проблеми: конвергентни и дивергентни. Конвергентните проблеми имат едно-единствено решение; дивергентните проблеми могат да се решат по много различни начини.

Тъй като децата подреждат елементите по множествено начини, игрите с конструктор са дивергентно занимание. Дивергентната игра с конструктор има способността да подготви децата да мислят творчески и по-успешно да решават такива проблеми.При един експеримент, учените дават на деца в предучилищна възраст два типа материали за игра (Пеплер и Рос, 1981):

Някои деца получават материали за конвергентни игри (пъзели);Други получават материали за дивергентни игри (обемни елементи от стиропор, наподобяващи блокове);На децата се дава време да поиграят, след което способностите им за решаване на проблеми биват тествани.

Какви са резултатите?
Децата, които играят с конструктори, се представят по-добре на дивергентните задачи. Те също така проявяват по-голямо творчество в опитите си да решат задачите (Пеплер и Рос, 1981).

 

5. Споделеното конструиране подобрява социалните умения при децата

 

Учените допускат, че децата стават по-дружелюбни и развиват по-добри социални умения, когато работят по споделени проекти за конструиране.
Например, при проучвания при деца с аутизъм, тези, които участват в игрови сесии с конструктори, подобряват социалните си умения повече, отколкото тези, които слушат уроци за социалното приложение на езика (Оуенс и колектив, 2008; Легов и Шерман, 2006).

Проучванията при деца без нарушения в развитието сочат, че споделените игрови проекти спомагат за изграждане на по-качествени приятелски отношения (Росет и колектив, 2009).

 

6. Математиката се отдава на децата, които се справят добре с пъзели.

 

Между игрите с конструктор и математиката също има връзка. Едно проучване показва, че по нивото на сложност на игрите с Лего при четиригодишни деца могат да се предвиждат математическите им способности в дългосрочен план. Колкото по-сложни са игрите в предучилищна възраст, толкова по-високи математически постижения имат децата в гимназиален етап. Резултатите са проведени при деца със сходно IQ (Волфганг и колектив, 2001; 2003).

Друго изследване сочи връзка между способностите на децата да пресъздават конкретни структури и техните математически умения (Вердин и колектив, 2013; Остермейхер и колектив, 2014; Ричардсън и колектив, 2014).

Проучване, проведено в Нидерландия, установява, че шестокласниците, които прекарват повече от свободното си време в редене на конструктори, се справят по-добре на тестове по математическа лингвистика (Остермейхер и колектив, 2014).

Значи ли това, че игрите с конструктори подобряват математическите умения в дългосрочен план?

Не е задължително. Въпреки това в експерименталното изследване с деца в предучилищна възраст, проведено от Сара Шмит, което споменахме по-рано, учените намират доказателства, че структурираната игра подобрява както математическите умения, така и когнитивната гъвкавост. Именно това се забелязва при деца от семейства с по-нисък социално-икономически статус (Шмит и колектив, 2018).

Като вземем предвид установената връзка между пространствените умения и математическите постижения, има голяма вероятност структурираните игри косвено да подобряват математическите умения чрез усъвършенстване на простанствената ориентация.

 

7. Конструкторите помагат на децата да развият инженерни умения

 

Ясно се вижда, че конструкторите могат да предадат важни архитектурни и инженерни уроци на децата. Младите строители, които създават малки по мащаб структури, трябва да следват същите физични закони, на които се гради дизайнът на мостове и катедрали.Именно затова инженерите и учените правят макети: те им позволяват да тестват и проучват идеите си.

Изследванията показват също, че учениците най-добре разбират физичните сили, когато ги видят със собствените си очи (Хейс и Креймър, 2017). Затова, ако искаме децата да развият интуитивно разбиране за механичните сили, като например обтягане и натиск, конструкторите са чудесен учител.

В рамките на едно скорошно проучване изследователите обясняват на шестокласници определени инженерни принципи чрез практическа програма за дизайн и конструиране на сгради, устойчиви на земетресения (Инглиш и колектив, 2017).Тези системи от еднакви плоскости са изложени в редица известни интерактивни изложби в множество научни и детски музеи. Обърнете внимание обаче, че реденето на конструктори изисква сръчност, търпение и добро настроение. Конструкторите лесно се разпадат и може да са неподходящи за малки деца, които все още развиват тези умения.

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Пламенова
Източник: https://www.parentingscience.com