Когато видях това заглавие, се развълнувах. Имам две деца, които са диагностицирани със сензорно-интегративна дисфункция. Не винаги съм го обяснявала добре на други хора. Имам обаче някои експертни дефиниции и прозрения, които да споделя с вас в допълнение към собствения си опит.
Д-р Анна Джийн Айрис – психолог по развитието и ерготерапевт, известен с работата си със сензорна интеграция – казва:
“Сензорната интеграция се случва автоматично при повечето хора и затова сме склонни да я приемаме за даденост – точно както приемаме сърдечния ритъм и храносмилането си за даденост.
Интеграцията е вид организация. Да интегрирате означава да обедините или организирате различни части в едно цяло. Централната нервна система и особено мозъкът са проектирани да организират безброй части от сензорна информация в цялостно интегрирано преживяване.
Усещанията казват на мозъка какво прави тялото, мозъкът казва на тялото какво да прави, защото нервните клетки комуникират помежду си.
Бавното учене и лошото поведение при децата често са причинени от неадекватна сензорна интеграция в мозъка на детето.”
Сетивата
Повечето от нас разпознават това, което сетивата ни казват и се чувстват доволни от това. В случай на човек с нарушение на сензорната преработка, като две от моите деца, сетивата дават информация, която мозъкът след това интерпретира по различен начин от повечето хора.
Например, най-големият ми син не обича прегръдките. Няма нищо лошо в това да не обичаш прегръдките. Интересното за него е, че прегръдките му се струват почти болезнени. Той се чувства затворен, ограничен и контролиран. За мнозина прегръдката означава обич, подкрепа, доброта. За него това означава точно обратното.Той обаче обича да се бори и обича да прави неща, които осигуряват по-разтърсващо физическо усещане. Често е бил търсещия тръпки и смелост.
Вторият ми син обича прегръдките и докосването до противоположна крайност. Той използва множество възглавници през нощта, за да си осигури усещането, че е прегърнат, докато спи. Все още не съм му направила тежко одеяло, но изглежда е нужно. Той протяга ръка към мен, за да се гушка, ако се почувства напрегнат. От другата страна, ако му омръзне, той търси различна сензорна стимулация. Той удря главата си в стени, маси и дивани (слава Богу, понякога в нещо меко), за да получи сетивно изживяване, което да го измъкне от скуката.
Той често се търкаля по пода като топка, когато му е скучно и търси стимулация.
Разстройството на сензорната преработка и други трудности на сензорна интеграция често се появяват при хора с аутизъм. Въпреки че синът ми няма аутизъм, за някои хора може да изглежда, че има, което се дължи на нарушенията в сензорната преработка. Сензорната дезинтеграция има при много различни диагнози и състояния. Синът ми е посещавал ерготерапия, която да му помогне със сензорната интеграция.
Д-р Айрис също казва:
„Голяма част от хиперактивността при децата днес се дължи на лоша сензорна интеграция. Понякога светлините или шумовете ще дразнят и разсейват детето.
Педагозите често наричат четенето, писането и смятането „основни“, но всъщност това са изключително сложни процеси, които могат да се развият само на здрава основа на сензорна интеграция. Сензорно-интегративен проблем, който е „незначителен“ в ранното детство, може да се превърне в сериозен проблем, когато детето влезе в училище.
Поведението и академичното обучение на вашето дете са видимият израз на невидимата активност в неговата нервна система. Ученето и поведението са видимите аспекти на сензорната интеграция.
Виждала съм това особено при втория ми син. Предизвикателство е, защото когато вторият ми син се отегчи или претовари академично, той си създава сетивни усещания чрез „падане“ от стола си, изричане на неочаквани думи или фрази, силно оригване, почукване, подсвиркване или издаване на други звуци. Това привлича вниманието и му дава сетивно освобождаване. Той е интелигентно дете, което прави сензорната интеграция трудна за приемане, разбиране или обяснение.“
Д-р Айрис казва:
„Сензорната интеграция сортира, подрежда и в крайна сметка обединява всички отделни сензорни входове в една цялостна мозъчна функция. Когато функциите на мозъка са цялостни и балансирани, движенията на тялото са силно адаптивни, ученето е лесно и доброто поведение е естествен резултат.”
Това ми даде достатъчно мотивация да го заведа на ерготерапевт и да се опитам да му помогна у дома. Научихме много неща.
Сензорно въздействие
В допълнение към петте сетива, които хората обикновено обсъждат – слух, зрение, докосване, вкус и обоняние – д-р. Айрис идентифицира три „скрити сетива“:
1.Тактилното усещане предоставя информация предимно чрез повърхността на кожата ни, от главата до петите, за текстурата, формата и размера на обектите в околната среда. Той ни казва дали докосваме нещо активно или пасивно сме докосвани. Помага ни да правим разлика между заплашителни и незастрашаващи усещания.
2.Вестибуларната сетивност предоставя информация чрез вътрешното ухо за гравитацията и пространството, за баланса и движението, и за положението на главата и тялото ни спрямо повърхността на земята.
3.Проприоцептивното усещане предоставя информация чрез нашите стави, мускули и връзки за това, къде са частите на тялото ни и какво правят.
Сега, когато разполагате с цялата тази техническа информация, какво можете да направите, за да помогнете на детето си да развие силна сензорна интеграция и разбиране?
Източник:https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Луиза Попова