Как би могъл един възрастен, който отскоро се чувства разпилян, невнимателен, неспокоен или объркан, да разбере дали причината за това не е ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност)? Това е доста предизвикателен въпрос за възрастните, които не са усетили симптомите на това състояние в детството, което най-често се диагностицира именно тогава.
Дали това означава, че те са развили ADHD в зряла възраст, че не е било открито когато са били деца или става въпрос за нещо съвсем друго? В тази статия предстои да научите повече за това какво е ADHD, началото и развитието на състоянието, както и какво означава да се развият симптомите на ADHD на по-късен етап от живота.
Какво е ADHD?
ADHD е неврологично заболяване на развитието, което се открива в детска възраст. Ключовите симптоми на това състояние могат да включват липса на концентрация, трудно контролируеми импулси, проблеми с организацията, липса на внимание, както и хиперактивност.
Истинската причина за ADHD не е ясна, но много медицински проучвания са показали силен генетичен елемент и определено увреждане на мозъчната изпълнителна функция като основен елемент. Само по себе си, състоянието се предава в семейството. Фактори от външната среда и начинът на живот биха могли да влошат (или подобрят) симптомите, но не могат да породят ADHD. Напротив – за това заболяване се счита, че представлява забавяне на развитието на някои мозъчни структури.
Няма „лек“ за ADHD, но има лечения, включващи лекарства, поведенческа терапия, както и други начини за подкрепа. Докато някои израстват ADHD, при повечето хора не е така. Някои хора забелязват спад в симптомите, когато остаряват.
Според групата за застъпване и подкрепа на ADHD – „Деца и възрастни с Хиперактивност и дефицит на вниманието “, 11% от учениците страдат от ADHD и в 75% от случаите заболяването продължава в зряла възраст. За мнозинството от хора ADHD е състояние, което съпровожда човек през целия му живот.
Може ли да развиете ADHD в зряла възраст?
Краткият отговор е – не, възрастните не могат изведнъж да развият ADHD. За да се покрият критериите за диагноза ADHD, още в детството трябва да са налични симптоми. Обикновено проявата на ADHD трябва да е видима преди да са навършени 12 години. Това означава, че ADHD не се развива в зряла възраст.
С други думи, ако в зряла възраст забележите ADHD, това означава, че и като дете сте го имали. В резултат на това, някои хора може да получат диагноза с това заболяване едва по-късно в живота си. Обратно, ако в детска възраст симптомите не са били налични, тогава настоящите ви симптоми могат да бъдат причинени от нещо съвсем различно, като например депресия, тревожност или друго афективно разстройство.
Понякога е трудно да се диагностицира ADHD, тъй като симптомите се проявяват различно при различните хора и се диагностицира по-скоро чрез наблюдения, отколкото чрез конкретни средства, като например кръвен тест и други физически маркери.
Когато търсите диагноза в зряла възраст, е твърде вероятно никой да не се сети, че може да става въпрос за ADHD, но въпреки това да сте страдали от него през цялото време. Симптомите на ADHD биха могли да се проявят различно с течение на възрастта. Например при по-малките деца хиперактивността може да представлява невъзможност детето да се укроти, докато при възрастния може просто да се прояви като безпокойство.
В допълнение на казаното досега, някои хора с ADHD са открили начини за овладяване на симптомите, които могат да ги маскират, например като въртят нещо в ръце или като участват в организации, оказващи подкрепа, вмъкване в техните графици на дейности, изискващи много висока физическа активност, употреба на високо съдържание на кофеин, което е подобно на предписването на лечения като Адерал (амфетамин и декстроамфетамин).
Как симптомите се променят с времето?
Симптомите на ADHD могат да се появят много рано, още в предучилищна възраст, особено ако детето е хиперактивно и импулсивно. Такова поведение се забелязва от по-рано, просто защото има тенденцията да бъде деструктивно. Признаците на невнимание лесно могат да се пропуснат, тъй като тези деца са мълчаливо разконцентрирани, или се справят добре без да получават особено внимание.
Симптомите на невнимание обикновено стават по-забележими, когато детето пораства, особено след влизането му в началното училище, което изисква непрекъснато поддържане на концентрацията.
Докато по-малките деца биват насърчавани да се движат постоянно из класната стая и да учат нещата чрез физическа активност, от по-големите деца се очаква да седят мирно, да слушат внимателно, да поддържат страхотен самоконтрол и да отговарят бързо на въпросите, задавани им от учителя.
Тийнейджърска възраст
Юношеството носи със себе си цял пакет от предизвикателства, тъй като тийнейджърите стават по-отговорни и сами управляват очакванията, отговорностите и нарастването на академичния и социалния натиск върху тях.
Често симптомите на ADHD стават по-явни, когато от тийнейджърите се очаква да организират сами времето си, да планират изпълнението на по-големи проекти и задачи и да мислят внимателно за потенциално рисково поведение.
Проблеми като импулсивност, липса на внимание и ниска самоувереност могат да доведат до негативни последици, включително взимането на дрога, ранна бременност и безразсъдно шофиране.
Зряла възраст
В зряла възраст някои хора забелязват намаляване на симптомите, докато други продължават да ги изпитват по същия начин. При всички положения, често симптомите на ХАДВ при възрастните хора са не толкова като дете, което не спира да говори, колкото като човек, който забравя, лесно се разсейва, неспокоен е и/или реагира прекалено на фрустрация.
Подобни опции за лечение, включващи лекарства и поведенческа терапия, са възможни и при възрастните и дават резултат при лечението на ADHD. Ключът е в това да се уверите, че сте правилно диагностицирани, като се консултирате с лекар, който има опит в лечението на пациенти с ADHD.
Няколко финални думи
Ако в зряла възраст изпитате симптоми, които се доближават до тези на ADHD, но не сте ги изпитвали преди, е малко вероятно проблемът да е в ADHD. Говорете със своя лекар относно притесненията си за вашата памет, невнимание или други притеснителни симптоми. Съществуват няколко състояния, които много приличат на ADHD, включително депресия, тревожност, проблеми със съня, както дори и менопаузата.
Веднага щом бъдете правилно диагностицирани, ще се почувствате по-добре, знаейки какво точно ви се случва, и ще съсредоточите енергията си в това да търсите правилните опции за лечение.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Йоана Кабаделова
Редактор: Женя Драгнева