Нашите тела са длъжни да работят като „добре смазани механизми“, получаващи информация от чувства и организиращи и преработващи я така, че правилно да я използват и реагират на нея. Нашите сетива включват слух, зрение, осезание, вкус и обоняние, а също процеси на движение и сила на тежеста. Когато всички тези системи функционират правилно, наричаме този процес сензорна интеграция, тъй като сетивата си взаимодействат.
Когато тази система не работи добре, наричаме това „сензорно интегративна дисфункция“ /СИД/. Въпреки, че сензорно интегративната дисфункция (или трудности с преработката на сетивността) може да се изразява по различни начини, основните причини са две:
1.Първо – ако човек получава прекалено много сетивна информация, неговият мозък е пренатоварен.
2. Второ – ако човек не получава достатъчно сетивна информация, той изпитва „жажда“ за такава.
Как всяко от сетивата влияе на нашето поведение? Потенциалните проблеми, които се появяват при сензорно интегративната дисфункция.
Слух. С помощта на ушите ние чуваме гласове, музика, сирени и сигнали, а също и шум, произведен от електрическо оборудване, природата и т.н. Ако нашия мозък правилно получава и организира получената чрез ушите информация, ние можем да усетим опастност, да обработваме поръчения и инструкции, да изпитаме удоволствие от музика и звуци на природата. Човек с правилна интеграция на сетивата може да стои на шумна сбирка с музика и разговори, звън на прибори, и да е в състояние да провежда разговор с човек, седящ срещу него. Мозъка на този човек просто отсява ненужната информация и фиксира вниманието си върху думите на събеседника.
За разлика от него, човек с дисфункция на сензорната интеграция може да чува всичките тези гореизброени звуци на еднакво ниво, усещайки как всеки един от тях го атакува. Той не би могъл да провежад разговор със седящия срещу него човек. Представете си едно такова дете в клас, обкръжено от звуците на детски разговори, суркане на крака, музика и шума от столовете. Той може да започне да се държи неадекватно от раздразнение и неспособност да отсее ненужните сетивни данни. Може да забележите как такова дете се държи глупаво, гледа в една точка неподвижно или тропа с крака. Такова дете може да се изплаши до ужас от сирена например, защото този звук му причинява болка.
Друго дете изпитва дискомфорт от тишината, защото не получава достатъчно информация посредством слуха си. То може да започне да почуква с молива си, да охка, да удря по масата или да създава друг шум. Всяко дете има индивидуални нужди, но учителят трябва да е особено внимателен към дете със сензорно интегративна дисфункция, определяйки дали на детето е нужна тиха стая, слушалки за изолиране на шума или обратно, за слушане на спокойна музика.
Зрение. Очите ни ни доставят информация за цвета, светлината, движението, местонахождението, жестовете и мимиката. Тази информация, ако е правилно получена и анализирана в мозъка, ни позволява да се ориентираме, четем, интепретираме жестове и мимики, предусещаме движението и чувстваме опастността.
Дете с ниска чувствителност към зрителните стимули може да щрака с пръсти пред лицето си и да поднася книгата близо до очите си . От друга страна дете с висока чувствителност към зрителните стимули може да се изплаши от голямо количество хора, и да се затвори в себе си или пък да се възбуди прекалено в стая с ярка светлина, много цветове или активно движение. Хора със сензорно интегративна дисфункция може да реагират неадекватно на изражението на лицата на другите, заради своята неспособност правилно да преработят зрителните данни. Големия кабинет с ярки плакати по стените, с големи прозорци и ярка светлина, много чинове и седящи на тях деца може да отклони силно детето със СИД и да се наложи заради него да се направят някои изменения.
Обоняние.Нас често ни заобикалят аромати на цветя и парфюми, мирис на хляб и бисквити. Други миризми, с които се сблъскваме са тези на миещите препарати, прясно окосена трева, автомобилни газове. Нашето обоняние може да ни донесе приятни усещания, да подобри способността ни да опитваме храна и да ни предупреждава за опастност. Също така , както и в случаите с другите сетива, то може да стане причина за раздразнение за човека, чийто мозък не може правилно да преработи получената информация, отбирайки нужната и да реагира на нея.
Някои хора са прекалено чувствителни към ароматите и даже слаб мирис на парфюм или хлор може да предизвика силна раздразнителност.Други недостатъчно чувствителни, за да почувстват аромата по-добре, поднасят предметите близо до носа си. Независимо дали чувствителността е слаба или силна, такива деца не могат да се концентрират над задачите.
Вкус. Вкуса често ни доставя удоволствие. Ние се стараем да ядем това, което ни е вкусно. Но вкуса може и да ни предупреждава за опасност. Ние разбираме, че млякото се е вкиснало, че яденето е развалено по вкуса му. Но човек със СИД може да е прекалено капризен, избягвайки определени вкусове, или пък да яде практически всичко. Нарушението на вкуса при такива деца допринася повече неприятности на родителите на такива деца, отколкото на техните учители и съученици.
Осезание. Ние имаме само две уши, две очи и един нос, но нашите тела изцяло са покрити с много чувствителни рецептори на осезанието. Те ни помагат да възприемем топлината и студа, твърдостта и мекотата, гладкостта и грапавостта, болката и удоволствието. Ако мозъка на човека правилно преработва тази информация, тогава той ще се отдръпне от гореща тенджера, ще си сложи ръкавици навън на студа и ще се усмихне на ласката на любим човек.
Но човек със СИД може рязко да отреагира на топла повърхност или дружеско потупване. Той може би ще забрави да сложи ръкавици на студа или да ходи с дълги ръкави през летните жеги, защото не обича съприкосновението с кожата. Ако пък е недостатъчно възприемчив към докосването, то даже сериозна травма ще бъде възприета като драскотина. Той може да ненавижда мръсните ръце и да не обича да докосва непознати вещи, или пък да пипа всичко и всички.
Такива деца не могат да чакат ред на опашка, защото ще пипат всички или ще им се струва, че всички ги пипат. Те могат да възприемат докосването от съученик като удар и съответна да отреагират. Родителите трудно избират дреха за такова дете, защото се оказва, че определени тъкати могат да го безпокоят.
Дете, което обича всичко да пипа може да реши своя проблем носейки в джоба си малка грапава топка, висулка или някаква играчка с моторче. Когато му е нужна помощ да се концентрира и ако у него възникне желание да докосне нещо, то може да бръкне в джоба си. Много деца със СИД дърпат косите си, щракат с пръсти или си гризат ноктите.
Вестибуларен апарат. Макар и всички да са запознати с гореизброените сетива, малко от тях знаят че още две системи играят важна роля в способността на нашия мозък да получава информация и да реагира на нея. Една от тях е вестибуларния апарат , контролиращ движението и равновесието. Човек със СИД може да бъде много силно или много слабо възприемчив към движението може да доведе до позиви за повръщане в автомобил. Той може да се бои от височини и да не понася да се намира в преобърнато състояние. Това състояние се описва с термина гравитационна неувереност. Такъв човек може да ви се стори скован, предпочита да държи главата си винаги вертикално и да избягва излишните движения. Именно проблем с вестибуларния апарат кара някои деца да пълзят с високо вдигната глава. Такова дете може да изпитва трудности на двора или в часовете по физическо възпитение, където е длъжно да се катери, преобръща, виси на краката си или бяга.
Недостатъчната възприемчивост към движението се изразява в това, че детето е непрекъснато в движение: върти се, подскача, маха с ръце и шава. Много деца със СИД се държат така, сякаш имат синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, просто затова защото те почти не стоят на едно място. Те често не умеят дя пазят равновесие, събарят предмети и се спъват в масата. На тях може да им харесва да висят с краката нагоре, даже да се въртят без видимо главозамайване. Ако децата с повишена чувствителност са с много проблеми на улицата, то при тези с понижена чувствителност проблемите започват у дома, особено когато е нужно да са сред тишина и спокойствие.
Проприоцептивна система. Последната система, контролираща положението на тялото, носи названието проприоцептивна система.Тя отговаря за положението на тялото в пространството.Ако тази система работи правилно, ние можем да седим на стол, без да паднем, да ходим по стълба, без да гледаме в краката си, да затворим без особени усилия вратата, да стиснем тубичката с лепило толкова, че да изкараме нужното ни количество, да ходим по многолюдна улица, без да се блъскаме в хората.
Нарушението на тази система неизбежно носи след себе си проблеми.Човек, незнаещ до къде да протегне ръка, може случайно да удари някого, когато се протегне за нещо. Докато ходи може да настъпва крака, без да осъзнава това.Той може да блъска вратата или едва да я притваря. Може да е тромав и непрохватен, да не умее да се изкатери на хълм или без труд да се изкачи по стълба, възможно е да има нарушена моторика или да не знае как да ползва своето тяло. Например минавайки пред ниска врата повечето хора знаят, че трябва да се наведат, за да не ударят главата си. Човек с нарушена моторика може да се наведе твърде ниско или недостатъчно. Обичайни неща като обличане, навървяне на обувките, използването на прибори и писането, могат да се окажат истинско изпитание за хора с нарушена моторика.
Автор:Лорел А. Хоекман, “Сензорно интегративна дисфунция”
специалист ерготерапевт
Превод: Петя Банкова