Ученето на ръкописно писане на малките ученици преди да са преминали към писането на клавиатура, може да подобри уменията им за гладко четене.
Развитието на технологиите е неоспорим факт от нашето ежедневие, който несъмнено е в полза на учениците, когато учат, но има и своите недостатъци: пълната замяна на стъпките при учене на ръкопис с инструкции за писане на клавиатура могат да навредят на придобиването на грамотност у учениците. Защо писането на ръка и оформянето на буквите са толкова важни?
Изследванията дoказват връзка между разпознаването и гладкото изписване на буквите, както и между способностите за разпознаване им и успешното развитие на уменията за четене. Има взаимоотношение и между движенията на ръката и мрежата от неврони в мозъка – с течение на времето, докато се учат как да пишат буквите, учениците започват и да ги разпознават по-добре. Това разпознаване на буквите води до по-добра плавност при изписването им, което от своя страна пък е и фактор за по-добро цялостно развитие на четивните умения.
В статия, обобщаваща няколко изследвания върху ръкописното писане и ученето, писателката Мария Конникова отбелязва: „Не само научаваме буквите по-добре, когато се опитваме да ги запомним чрез писане, но и като цяло паметта ни и способността за учене се подобряват“. Когато учениците изписват буквите ръчно, те ги научават по-ефективно. Преминаването към клавиатура, преди учениците да са развили умения за ръкопис, може да повлияе негативно на способността им да разпознават буквите. Конникова цитира и проучване, което установява, че учениците, които пишат на ръка, а не на клавиатура, са в състояние да генерират повече идеи. Учениците с по-добър почерк демонстрирали и „по-висока дейност на центровете на четене и писане“ на мозъка.
Как да преподаваме ръкописно писане
Писането на ръка е подходяща за развитието първа стъпка в периода от предучилищна възраст до втори клас, в зависимост от фините двигателните умения на детето. Обучението на ръкописно писане не следва да отнема много време – кратки уроци и честа обратна връзка за напредъка на учениците могат да бъдат включени във всички области на учебната програма през целия учебен ден.
Има четири основни аспекта при ръкописното писане: хващането на молива, изписването на буквите, четливостта и самата скорост на писане.
- Хващането на молива: Когато става въпрос за това как детето държи молив, има правилни и неправилни начини. Правилното хващане – при което показалецът и палецът държат молива срещу средния пръст – водят до удобен и добре изпълнен почерк, докато неправилното хващане на молива често е причина за лошо изписване на буквите, придружено и с умора.Ученик с лошо захващане на молива може да изпробва използването на приспособление за молив или да увие гумен ластик около безименния пръст и кутрето (но не твърде стегнато!), за да ги придърпа към ръката си. Можете също да научите и трика „щипни и обърни“: ученикът накланя молива с пишещия край към себе си, прищипва молива между палеца и показалеца и тогава обръща молива в правилната посока.
- Изписване на буквите: Това се отнася до начина, по който ученикът оформя самите букви. Правите линии са по-лесни за изписване от извитите, така че е подходящо за развитието на учениците ги да научите да пишат първо главни букви и след това да преминете към малки.
Изключително важно е обучението по ръкописно писане да бъде съобразено с обучение по фонетика: докато учениците се учат как да пишат буквите, те също трябва да учат и практикуват звуковете, които издават буквите. Писането на ръка и диктовките са крайъгълният камък на всяка програма за обучение по мултисензорна фонетика, тъй като изискването от учениците последователно да практикуват оформянето на буквите, докато ги свързват със звукове, ще послужи за по-добро запомняне на звуковите концепции от мозъка.
За учениците, които имат проблеми с изписването на буквите, правилните указания са изключително важни. Учениците трябва да бъдат научени да започват писането на съответната буква от върха (или от средата, какъвто е случаят с някои малки букви) и да използват непрекъснати движения, доколкото е възможно. Все пак при някои букви ще се изисква от тях да вдигнат молива си и е от значение да бъдат научени кога да правят това. Използването на листове с редове е полезно, както и осигуряването на различни визуални помагала: насочващи стрелки, начални точки, букви, които се образуват след свързване на точки и т.н. За учениците също могат да е от полза и т.нар. „въздушно писане“ на букви – въображаемо изписване на буквата във въздуха с показалец и опъната напред ръка.
- Четливост: Важен фактор, влияещ върху четливостта, е разстоянието между думите. Добре е да насърчите учениците да използват „един пръст разстояние“ между думите – десничарите могат да поставят показалец на реда след думата преди да напишат следващата. Тази техника не работи за учениците, които са левичари, но от своя страна те могат да използват ограничител, като инструмент за разстояние.
- Скорост на писане: Ако учениците захващат молива добре и изписват буквите правилно, това често решава всички проблеми с темпото на писане. Друг фактор, който влияе върху скоростта на писане, е самият натиск: учениците не бива да натискат молива върху хартията твърде силно, докато пишат, защото това може да доведе до умора при писане и значително по-бавна скорост. От друга страна, ако натискат прекалено леко, вероятно се наблюдава признак на слаби мускули или неподходящо захващане на молива. Насърчавайте учениците да пишат с различни материали (маркери, къси моливи, пастели, изтриващи се маркери върху бели дъски), за да им помогнете да коригират силата на натиск.
Учебните дни са пълни с най-различни дейности, а при това положение гладкото писане може лесно да бъде пренебрегнато. Въпреки това, само с по няколко минути на ден уменията на учениците за формиране на буквите могат да се подобрят, което от своя страна би довело до положителни резултати за цялостното развитие на детската грамотност.
Източник: www.edutopia.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
Photo credit: Freepik