Резюме: ново проучване разкрива, че хората съхраняват спомени за събития, случили се когато са били на 2 години и половина. Това твърдение поставя под съмнение предходно изследване, според което спомените обикновено се формират след възраст 3 и половина.
Нови открития, публикувани в рецензираното списания „Memory“, оспорват предишните заключения относно най-ранната възраст, от която пазим спомени и я намаляват с цяла година. Откритията са представени в ново проучване, продължило 21 години, основано на вече съществуващи данни.
„Когато най-ранният спомен възниква, той по-скоро е нещо постоянно изменящо се и е трудно за описание, а не единичен момент от статична памет“.Това е обяснението на експерта по амнезия в детска възраст и водещ автор д-р Карол Питърсън от Университета Мемориал в Нюфаундленд. „Това, което много хора извикват в съзнанието си, когато ги попитат за най-ранния им спомен, със сигурност не е онзи бариерен момент преди, който няма други запаметени събития. Ние вярваме, че хората имат много спомени от възрастта си около 2 години, но не ги осъзнават. За това твърдение има две основни причини.
Първата е, че е лесно да накарате хората да си спомнят по-ранни спомени, като просто ги попитате кой е най-ранният им спомен и след това ги помолите за още няколко. Понякога тези спомени са с цяла година назад във времето. Това състояние е аналогично на зареждането на помпа – колкото повече се задава въпроса: „Кой е най-ранният ви спомен?“, толкова по-стари събития изплуват в ума.
Второто е свързано с документирането на това, че ранните спомени често са времево объркани.
Хората мислят, че са били по-възрастни, отколкото реално са били в дадената ситуация, за която си спомнят.“
В продължение на повече от 20 години д-р Питърсън провежда проучвания върху паметта, като акцентира върху способността на децата и възрастните да си припомнят най-ранните си години. Това проучване се базира на 10 от нейните изследователски статии за амнезията в детска възраст, заедно с анализите както на публикувани, така и на непубликувани данни, събрани в лабораторията на д-р Питърсън от 1999 г. В изследването са участвали общо 992 участници, а спомените на 697 участници са били сравнени със спомените на техните родители, относно времевата рамка на същите събития.
Оказва се, че родителите често потвърждават, че детските спомени са случили в по-ранна възраст отколкото изследваните хора си мислят.
В някои от изследванията, прегледани от Питърсън, доказателствата за изместване на нашия потенциален часовник на паметта са „завладяващи“. Например, при едно от проучванията, интервю проведено с деца след втората и осмата им година, доказва, че те успяват да си припомнят един и същ спомен, но по-големите деца твърдят, че събитието се е случило по-скоро, когато са били по-големи. „Осем години по-късно мнозина вярваха, че са били с цяла година по-възрастни. Така че с напредването на възрастта, децата продължават да променят твърденията си за това на колко години са били в определен момент“, казва д-р Питърсън. Тя обяснява тези промени в паметта чрез „телескопирането“. Според нейните научни трудове „когато човек се връща в спомените си години назад, е все едно той гледа през обектив. Колкото по-далечен е спомена, толкова повече телескопичният ефект го прави по-близък до настоящето.. Оказва се, че хората изместват най-ранния си спомен напред с около една до три и половина години. Но това не се случва, когато възрастните и децата си припомнят събития от четиригодишна възраст или нагоре“.
Д-р Питърсън твърди, че след внимателното изследване на всички данни, ясно се забелязва тенденцията, че хората помнят много повече от ранното си детство, отколкото си мислят, и че е относително лесно да им се помогне да получат достъп до тези спомени. Когато проучванията не се разглеждат поотделно, а заедно се получава нужната по-голяма яснота относно идентичните изводи, които стават все по-убедителни. Тя изразява своето мнение, че „това, което е необходимо сега в изследванията на детската амнезия, са независимо потвърдени или документирани дати, спрямо които могат да бъдат сравнявани получените дати от участващите в изследванията. Това би предотвратило потенциални грешки от телескопирането или такива от страна на родителите“.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Миленова
Източник:https://neurosciencenews.com
Редакция: Зорница Тодорова