Децата наблюдават стереотипи в расово, полово и по отношение на благосъстоянието. За тях, наличието на тези стереотипи има разсейващ ефект – дотолкова, че може на практика да окаже влияние върху образователния им процес и техните академични постижения. Но ние можем да помогнем на децата да преодолеят тази заплаха. Ето какво е необходимо да знае всеки родител.
Ежедневната реалност от стереотипна заплаха
По цял свят, обществото разделя хората на различни катерогии и това прави впечатление на децата.
Те долавят, както отличителни белези като пол, финансови възможности и етническа принадлежност, така и стереотипите, характеризиращи тези категории. И това се случва в ранна детска възраст.
- Децата над тригодишна възраст долавят културните норми, свързани с пола и ги прилагат в отношения си с хората, дейностите и своите играчки. (Халим и колеги, 2016)
- Четиригодишните деца очакват по-заможните ученици да бъдат по-компетентни в класната стая (Шутс и колеги, 2016)
- Децата в началните класове са запознати с отрицателните последици от расовите стереотипи (Вегман и колеги, 2017) Също така, те са склонни да вярват, че членовете на различните етнически групи имат по-нисък морал (Либерман и колеги, 2017)
Всички деца са изложени на предразсъдъци. Както обяснявам тук, експерименти показват, че чернокожите деца е по-вероятно да бъдат възприемани като гневни – дори когато изражението върху лицето им е неутрално (например: Халберщад и колеги, 2020)
Каква е цената, която плащаме за това си отношение и предразсъдъци?
От една страна, на лице е очевидното: лошо поведение, тормоз в училище, престъпления от омраза. Социална дискриминация и несправедливост.
Но има и други, не така очевидни – загубите, които търпим, когато си дадем сметка за съществуващите стереотипи.
Другите хора ме наблюдават, очакват от мен да потвърдя техните предразсъдъци. Мога ли да ги оборя?
Това не е никак лесно – да обориш човешките предразсъдъци – защото когнитивните ни ресурси са насочени другаде. Вместо да се съсредоточим единствено върху настоящата задача, ние се чувстваме принудени да съблюдаваме за заплахата и да контролираме чувствата си. В някои случаи, може дори да се почувстваме безпомощни и готови да се откажем.
За първи път, на този проблем психологията обръща внимание през 90-те години на 20 век, в лицето на психолозите Клод Стийл и Джошия Арънсън (1995). Те наричат това явление „стереотипна заплаха“ и в продължение на десетилетия, проучванията доказват първоначалната им прогноза:
Хората имат склонност да постигат по-ниски резултати по време на изпит, когато си дават сметка за отрицателнните предразсъдъци, свързани със собствения им етнос или пол.
Това се оказва валидно за разнообразно подбрани участници, представители на академични среди, включително математици. Оказва се вярно, дори при провеждане на тестове за флуидна интелигентност.
Например, в процеса на едно проучване, на студени с бял и черен цвят на кожата (Браун и Рей, 2006), бил предоставен много популярен тест за флуидна, невербална интелигентност (Тест на прогресивните матрици на Рейвън).
Студентите провели въпросния тест в три различни ситуации.
- В първата ситуация, на студентите били предоставени стандартните инструкции за провеждане на теста.
- Във втората, на студените било казано, че пред себе си имат обикновен тест за интелигентност.
- В третата, на студентите било казано, че не се провежда тест, а че пред себе си имат набор от логически задачи и че изследователи искат единствено мнението им за тях.
В съответствие с теорията за стереотипната заплаха, чернокожите студенти се справили по-лошо от студентите с бял цвят на кожата, когато са били информирани, че проучването е под формата на тест (Ситуации 1 и 2)
Когато тестът не бил предоставен като такъв, чернокожите студенти отбелязали точно толкова добри резултати, колкото тези с бял цвят на кожата.
Единствено подрастващите младежи ли са изложени на този проблем? На по-зрелите, усъвършенствани умове, които с години са наблюдавали стереотипите като част от живота им?
Очевидно не, защото последиците от стереотипите са налице и при малките деца.Мишел Дезер и неговите колеги предоставили на деца във Франция разработка на Матриците на Рейвън.
Децата били между 6 и 9-годишна възраст и резултатите им не били повлияни от посочените инструкции – не и ако произлизали от заможни семейства.
Но ситуацията била различна при децата с нисък социално-икономически стандарт.
Тези деца се представили по-лошо в ситуациите, в които Матриците на Рейвън били изложени като тест на когнитивните им способности (Дезер и колеги, 2009).
Следователно, на стереотипната заплаха не са изложени единствено възрастните хора. Нито по някакъв специален начин тя засяга една конкретна общност. През годините, експерименти показват, че заплахата влияе на широк диапазон от индивиди, включително:
- момчета в началните класове, които вярват, че момичетата ги превъзхождат интелектуално (Хартли и Сътън, 2013)
- млади момичета, на които бива напомнян стереотипът, че „математиката е трудна за момичетата“ (Галди и колеги, 2014; Флоре и колеги, 2015)
- деца с наднормено тегло, на които е внушавано, че „пълните хора имат по-нисък интелект“ (Гуардабаси и Томасето, 2020)
- хора в напреднала възраст, изправени пред задачи, изискващи когнитивни умения и добра памет (Ламон и колеги, 2016)
- имигратни, подложени на тестове за проверка на говорими познания на езика (Апел и колеги, 2015)
- студенти от мъжки пол, с бял цвят на кожата, на които бива напомнян стереотипът за изключителните математически способности на хората от азиатски произход, бележат по-ниски резултати на
- математически тестове (Арънсън и колеги, 1999)
Отвъд тревожността в тестова среда: Как стереотипите могат да нарушат процеса на обучение и да обезкуражат децата да преследват професии, които биха им донесли удовлетворение.
Последиците от провеждане на тестове, сами по себе си са неблагоприятни. Но какво би се случило, ако обхватът им не се ограничава единствено до лоши резултати при полагането на академични тестове. Какво би се случило, ако поначало възпрепятстват способността на учениците да обработват нова информация?
Има добра причина да вярваме, че това е така (Райдел и колеги, 2010; Тейлър и Уолтън 2011)
На първо място, нека вземем под внимание работната памет – способността на вашия ум да обработва едновременно множество данни, без да губи концентрация.
Нуждаем се от добра работна памет, за да се концентрираме, да следваме инструкции и да довеждаме планираното до край. Но работната памет е деликатна и когато усещаме заплаха, може лесно да бъде нарушена.
При провеждане на експерименти, в които на хората са припомняни отрицателни стереотипи, е забелязан мигновен спад в качеството на работната памет (Пенингтън и колеги, 2016)
Учените подозират, че това се дължи на факта, че хората пренасочват ценните ресурси на работната памет към усилия да контролират своите емоции, в резултат на което капацитетът им за боравене със странична информация намалява. (Ван Аст и колеги, 2016)
На второ място, нека вземем под внимание какво би могло да бъде влиянието на стереотипите върху мотивацията на учениците.
Хора, които са били обект на отрицателни стереотипи, е по-вероятно да се съмняват във валиднността или честността на различни видове тестове (Леско и Корпус 2006; Клайн и колеги, 2007). При това положение, кой би обичал да ходи на училище?
Също така, дори положителните стереотипи биха могли да се окажат проблемни. Когато конкретни индивиди вярват, че спадат към група хора, които са „природно надарени“, биха могли да проявят склонност да полагат по-малко усилия (Стоун 2002).
При това положение, обяснява ли стереотипната заплаха всички пречи по време на образователния процес?
Не. Има много причини, поради които някои групи хора бележат по-добри резултати от други.
Например, деца, отгледани в традицинни китайски семейства, е възможно да имат няколко културни предимства, които увеличават шансовете им за академични успехи.
Също така, анализ на едно проучване, изучаващо последиците от стереотипната заплаха, върху постиженията на жени в областта на математиката, Гийсбърт Стоет и Дейвид К. Гиъри (2012) отчитат, че сред много от научните изследвания се наблюдават методологични недостатъци. Когато учените ограничават анализа до проучвания, отговарящи на методологичните им стандарти, ефективност се наблюдава в едва 1 от 3 случая.
Възможно е за смущаващите резулатати някой ден да бъде открито решение. Например, чувството за вродения умения има склонност да защитава индивидите от последиците на стереотипната заплаха (Ван Лу и Райдел, 2013; Пило и колеги, 2015). При това положение, е възможно някои неуспехи да бъдат приписани на различията в представата за личностните способности сред провеждащите тестовете).
Въпреки това, има някои основателни причини да бъдем предпазливи. Не би било редно да приемаме, че стереотипната заплаха обяснява разликите в постиженията на отделните социални групи.
В такъв случай, как можем да предпазим децата от последиците на стереотипната заплаха?
Очевидно, не можем да размахаме вълшебна пръчка и да отстраним вредните стереотипи от общественото съзнание. Но има някои конкретни стъпки, които можем да предприемем с цел подпомагане на децата.
6 съвета за неутрализиране на стереотипната заплаха.
1. Запознайте деца с хора, модели на подражание, за които са присъщи стереотипи
Експерименти сочат, че можем да се противопоставим на стереотипната заплаха като запознаем учениците с положителни личности, на които да подражават – хора, които със своите изключителни постижения оборват социалните стереотипи.
В някои случаи, след като учениците се запознават с информация за подобни високи постижения, съумяват да постигат по-добри резултати при провеждане на тестове (Макинтайър и колеги, 2005; Баже и Мартино 2011).
В други случаи, учените не забелязват подобрение в оценките при провеждане на тестове – не и когато доброволците в проучването имат причина да се чувстват личностно застрашени от конкретен стереотип.
Все пак, предоставянето на модели на подражание има благоприятен ефект: в последствие, учениците споделят за повишен интерес в преследване на кариера, сходна с тази на моделите им на подражание (Шапиро и колеги, 2012).
2. Окуражавайте децата да развиват когнитивните си умения чрез полагане на усилия и изграждане на вяра в способността им да бъдат развивани.
Когато вярваме, че интелигентността е фиксирана, непроменлива стойност, може да бъдем особено податливи на последиците от стереотипната заплаха.
В обратния случай, когато възприемат теорията за „развиване“ на интелигентността си, учениците изглежда остават незасегнати от отрицателните последици от стереотипната заплаха (Арънсън и колеги, 2002; Гуд и колеги, 2007; Баге и Мартинно, 2011)
3. Подпомагайте развиването на уменията на работната памет на своето дете.
Предвид доказателството, че стереотипите могат да изтощават работната памет, звучи логично да помагаме на децата да развиват максимално потенциала на своята работна памет.
4. Преди полагането на тестове, предоставете на учениците възможност да помислят кое от своите качества оценяват най-високо…
Когато хората разсъждават над собствените си ценни качества, това сякаш им оказва успокояващо влияние. По този начин, може да се чувстват по-малко застрашени от провал и това би могло да смекчи напрежението от полагане на теста.
Когато учени прилагат тази тактика върху студенти, откриват, че младежите се чувстват по-малко уязвими от последиците от стереотипната заплаха (Шапиро и колеги, 2013). Забелязано е намаляване на последиците от стереотипна заплаха, дори когато учениците просто описвали в писмена форма качество, което ценят у себе си – и като споделяли ситуация, която илюстрира защо това качество е важно за тях.
5. …и не напомняйте на учениците за тяхната групова идентичност. Не просто преди провеждането на тест!
Случвало ли се е да държите стандартизиран тест, започващ с въпрос, свързан с личната ви харектеристика? Вашата раса? Пол? Възраст?
За провеждащите теста, това може би е добър начин за събиране на демографски данни, но оказва лошо влияние върху учениците.
Когато организацията, съставяща тестовата система „И Ти Ес“ спира да задава на учениците въпроси, свързани с техния пол, по време на провеждане на тест по алгебра за напреднали, учениците от женски пол бележат по-високи резултати (Данахър и Крандал, 2008).
6. Обмислете възможността да запознаете децата с психологическата стереотипна заплаха.
След като научат за последиците от стереотипната заплаха, е възможно учениците да съумеят да се преборят по-лесно с нея. Това е, във всеки случай, изводът направен след експеримент с подрастващи младежи.
Студентите бележат по-високи резултати при провеждане на академични тестове, ако предварително са били запознати с факта, че тревожността им от полагане на тестове е резултат от отрицателни стереотипи, а не отражение на „действителната им способност за постигане на добри резултати на теста“ (Джонс и колеги, 2005).
Източник: https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Зорница Русева