Докато физическото пренебрегване е по-слабо изучено в сравнение с физическото, сексуалното или емоционалното насилие, ново проучване показва, че то е също толкова пагубно за социалното развитие на децата.
В проучването, публикувано в списанието Child Abuse and Neglect, са включени повече от 9 150 души, като близо 41% от тях ретроспективно съобщават за някаква форма на малтретиране преди 12-годишна възраст или преди завършване на шести клас.
Проектът изследва въздействието на насилие или пренебрегване върху три измерения на структурните връзки на децата с връстници – дали малтретираните младежи са били по-малко социални/по-отдръпнати, по-малко популярни или избягвани от връстниците си и доколко сплотени или стабилни са били техните социални връзки.
Въпреки това, тези, които са изпитали някаква форма на насилие или пренебрегване, назовали по-малко връстници като приятели, което предполага, че те са били по-малко социални или отдръпнати, установили изследователите.
Според професорите по социология Кристина Камис от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн и съавторката ѝ Моли Коупленд от Университета на Нотр Дам, преживяването на каквато и да е форма на малтретиране оказва негативно въздействие върху различни измерения на социалното развитие на децата — но единствено физическото пренебрегване засяга всички тях.
„Трудностите и малтретирането в детството могат да нарушат процеса на изграждане на тези приятелски взаимоотношения в ранна възраст, а в предишните си изследвания сме показали, че тези умения са важни за психичното здраве и благополучието през целия живот“, каза Камис.
Извадката от изследваната популация е взета от Националното лонгитюдно изследване на прехода от юношество към зряла възраст, известно като Add Health, което първоначално анкетира над 90 000 ученици от 7-12 клас в САЩ през 90-те години и проследява над 20 000 от тях в основното проучване до зряла възраст.
Близо 10,3% от участниците в настоящото изследване ретроспективно съобщават за преживяно физическо пренебрегване, докато 28,6% съобщават за физическо насилие, около 17,4% – за емоционално насилие, а повече от 4,3% – за сексуално насилие. Според изследователите тези пропорции са в съответствие с предишни проучвания, използващи данни от Add Health.
Повечето от участниците в настоящия проект, които са преживели насилие или пренебрегване, съобщават само за една негова форма.
С помощта на училищни анкети участниците са помолени да посочат до петима от най-близките си приятели, момчета и момичета, в своето училище. Съответно, тяхната социалност се измерила с броя на връстниците, които те са посочили като приятели, докато тяхната популярност се отразила в броя на връстниците, които са ги посочили.
Настоящото изследване също така разгледа нова перспектива, която рядко се обсъжда в предходни изследвания: сплотеността на социалната мрежа на младежите, която отразява доколко техните групи приятели са сплотени или разпокъсани – т.е. разпръснати в различни групи и без взаимовръзки.
Всяко дете сочи средно около четирима ученици като приятели, и всяко от тези деца е посочено като приятел от приблизително четирима връстници.
Въпреки това, тези, които са преживели някаква форма на насилие или пренебрегване, изброяват по-малко връстници като приятели, което според изследователите предполага, че те са били по-малко социални или по-отдръпнати.
„Малтретираните деца често изпитват срам и може да имат по-ниска самооценка и усещане за принадлежност като последица на малтретирането, което води до отдръпване от връстниците им“, каза Камис.
„Преживяването на насилие или пренебрегване може също така да накара децата да очакват отхвърляне или виктимизация от страна на връстниците си, което ги прави по-малко склонни да търсят контакт с други.“
В допълнение, участниците в проучването, които са преживели насилие или пренебрегване, по-рядко били посочвани като приятели от други ученици в тяхното училище, което предполага, че са били по-малко популярни или избягвани от останалите.
„Самото малтретиране е стигматизирано и ако оставя видими следи или е познато на връстниците, това може да ги накара да избягват тези деца“, каза Камис.
„Малтретирането може също така да засили поведения, които намаляват желанието на другите да ги приемат като приятели, като например затруднено регулиране на емоциите, повишена агресивност или по-ниско про-социално поведение.“
Изследователите също така установиха, че малтретираните тийнейджъри по-рядко принадлежат към сплотени групи и по-често имат разпокъсани взаимоотношения, обхващащи множество групи.
„Сплотените, взаимосвързани групи от приятели може да санкционират ненормативни поведения, като агресия или емоционална дисрегулация, проявявани от малтретираните връстници, или да отхвърлят тези ученици, поставяйки ги в разпокъсани приятелства в социалната среда“, каза Камис.
“Обратно, малтретирането може да накара децата да развият по-голямо недоверие към другите хора или несигурни стилове на привързаност, което прави принадлежността към взаимосвързана група стресираща, като ги кара да се отдръпнат от близки приятелски групи”, каза тя.
Изследвайки социалните ефекти според вида на малтретирането, Камис и Копеланд установиха, че преживяването на сексуално насилие води до отдръпване, докато емоционалното и физическото насилие водят до избягване от връстниците и разпокъсване на социалните връзки. Само физическото пренебрегване предсказва негативни ефекти и в трите измерения.
Въпреки, че Камис посочи, че са били донякъде изненадани от всеобхватните ефекти на физическото пренебрегване, това откритие има логика, тъй като проявите на пренебрегване влияят както на начина по който малтретираните деца виждат себе си, така и на възприятието на връстниците им за тях.
„Ако не получаваш подходящ подслон, храна и облекло, или не те къпят и не се грижат за теб у дома, това може да бъде видимо за връстниците ти и да носи стигма“, каза Камис.
„Външните прояви на пренебрегване могат да накарат другите деца да избягват приятелство с това дете, а срамът, който то изпитва, може също да го накара да се отдръпне от другите.“
Тъй като децата и възрастните, преживели насилие или пренебрегване, са изложени на по-висок риск от психични проблеми и други заплахи за своето благосъстояние, Камис подкрепя провеждането на скрининг и осигуряването на подкрепа през целия живот.
„Пропускането на ползите от развитието, свързано с връзките с връстниците може да има трайно въздействие върху способността им да създават социални контакти и да се радват на по-добро благосъстояние през целия си живот.“
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Лина Коцева, фондация “Нашите недоносени деца”
Източник: neurosciencenews.com
Photo credit: Freepik