Игрови дейности, които изграждат готовността за четене

Игрови дейности, които изграждат готовността за четене

Учителите на деца в предучилищна възраст могат да използват тези дейности, за да насърчат шест умения за ранно четене дори докато децата се забавляват.

Учениците в предучилищна възраст работят усилено, докато играят. Те включват в играта си това, което виждат в ежедневието си, а пък уменията и знанията, придобити по време на игра, прилагат в ежедневието си.

Това важи с пълна сила, когато става въпрос за готовността за четене. Въпреки че при някои ученици овладяването на четенето се случва безпроблемно, като магия, изследванията показват, че това не е толкова просто.

Учениците започват да се подготвят за четенето години преди действително да започнат да четат, като използват набор от шест важни умения. Те са известни също като предварително четене или ранно четене и често се изграждат чрез игра. Учителите могат да използват следните дейности за развитието на всеки от тях.

1. РЕЧНИК

Какво представлява: Думите, които учениците знаят и използват, за да осмислят света около тях, включително пасивната (възприемчивата) и активната (експресивната) лексика. В предучилищните години речниковият запас нараства от около 200 до близо 2000 думи.

Как спомага за четенето: Учениците използват устната реч, за да поставят в определен контекст думите, които виждат изписани с букви. По-лесно е да се декодира дума, която вече е разпознаваема и се знае значението ѝ.

Занимание –Познай какво съм аз? / Какво описвам?
Учителите могат да свържат това занимание с текущ учебен урок или да се престорят, че се приготвят за някаква дейност, като правене на закуска например. Може да се ограничат и само до това, което е в стаята.

Помислете за предмет и го опишете, като използвате възможно най-много детайли. Всяка подробност обогатява речника на учениците. Например, когато описвате яйце, може да кажете: „Яде се. Трябва да се съхранява в хладилник. Обикновено са шест или десет в кутия. Може да е бяло или кафяво и се побира в дланта ми.“ Когато някой ученик познае, е негов ред да опише нещо друго.

Какво представлява: Активен интерес на учениците към книгите и изпитване на удоволствие от четенето.

Как спомага за четенето: Учениците с интерес към книгите ги разглеждат самостоятелно и дори могат да рецитират наизустени книги, като внимателно гледат думите, за да ги свържат с тези, които вече могат да изговарят. По-малко вероятно е тези ученици да се откажат от опитите да се научат да четат, дори и да им е трудно.

Занимание – Преразказ или любима книга: Изберете 5 до 10 книги, които сте прочели заедно в клас, и ги покажете. Помолете доброволец да преразкаже една от историите – не трябва да се казва на всеослушание коя книга е избрал. Напомнете на доброволеца да използва подробности и да включи началото, средата и края на историята и настройте таймера за пет минути. По време на преразказа другите ученици могат да задават въпроси за сюжета, героите и кога и къде се развива действието, за да получат повече информация. Когато таймерът изтече, ученикът, който може да отгатне коя е книгата, е наред.

3. РАЗБИРАНЕ НА ПИСМЕНАТА РЕЧ

Какво представлява: Разбирането, че буквите имат значение и са организирани по определен начин, така че да образуват думи, думите да образуват изречения и че разстоянието между тях има смисъл.

Как спомага за четенето: Учениците научават, че книгите започват от предната корица, че на български се чете отляво надясно и отгоре надолу и че думите, към които насочват вниманието си, съответстват на изречените думи. Учениците, които проявяват интерес към писмената реч, се упражняват дори преди действително да могат да четат.

Занимание – Моята книга за заобикалящата среда „Аз мога да чета…“: Учениците разпознават думите от заобикалящата среда, като логото на любима зърнена закуска, на ресторант или марка играчки, или знака за изход в класната стая много преди да могат да ги прочетат. Книгите за заобикалящата среда създават регистър от всички думи, които учениците забелязват в ежедневието.

Дайте тетрадка на всеки ученик. Напишете A на първата страница и продължете с останалите букви от азбуката на следващите страници. През цялата година раздавайте на учениците етикети от хранителни изделия, флаери и други печатни материали. Думите, които те успеят да разпознаят и „прочетат“, може да залепят на правилната страница според началната буква.

Ако желаете да бъде дигитален вариант, за всеки ученик създайте презентация в Google Slide с по една страница за всяка буква от азбуката. С ваша помощ или със съдействието на човек, който се грижи за детето у дома, учениците могат да добавят снимки или логота към всеки слайд.

4. УМЕНИЯ ЗА РАЗКАЗВАНЕ

Какво представляват: Да можеш да разбираш истории и да умееш да ги разказваш последователно.

Как спомагат за четенето: Способността за разказване помага на учениците да разбират значението и последователността в историите и прераства в умение за разбиране на прочетеното, когато започнат да четат.

Занимание – Каква е моята история?
Възможно е вече да имате карти с последователни действия във вашата класна стая. Ако нямате, разпечатайте някои, за да имате под ръка. Поставете набор от карти в плик и раздайте по един на всеки ученик. Помолете ги да ги подредят и да ви разкажат историята с техни думи. Учениците може да не поставят картите в реда, в който очаквате, но ако могат да ви разкажат свързана история за поредицата изображения, няма нужда да коригирате реда.

5. ПОЗНАВАНЕ НА БУКВИТЕ

Какво представлява: Разпознаване и разбиране, че буквите са различни помежду си, че имат имена и че всяка буква се свързва с определен звук.

Как спомага за четенето: Познаването на буквите дава на учениците схема с изобразени символи, която при комбинация с умения за фонологично осъзнаване (разпознаване на звуковите елементи на речта), им помага да декодират думите по-лесно.

Занимание— Простиране на пране от букви:
Тази дейност изисква малко подготовка, но може да се играе самостоятелно. Използвайте перманентен маркер, за да напишете по една буква от азбуката на 30 щипки. След това намерете различни изображения – изрезки от списания, снимки или графично изкуство (клип арт) – на често срещани, разпознаваеми предмети, които да залепите към индексните карти (флаш карти – карти с информация от двете страни, които се използват за по-бързо и по-лесно запаметяване на информация); намерете поне по една за всяка буква. Обърнете всяка карта и напишете името на обекта на гърба. Поставете картите и щипките в панер или торбичка с цип. След това учениците могат да „прострат прането“, като вземат карта, посочат какво има на картинката и я закачат на щипката, чиято буква съответства на звука, с който започва думата им. След като цялото пране е „простряно“, учениците могат да проверят работата си, като обърнат картите, за да видят дали първата буква в названието на предмета съвпада с буквата на щипката.

Какво представлява: Способността да чуваш и да си служиш със звуковете в изговорените думи.

Как спомага за четенето: Способността да чуват рими, алитерации (стилистична фигура, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близко разположени думи) и окончания на различни части на речта помага на учениците. След като се научат да говорят свободно, те комбинират това с познаването на буквите, за да изградят сходно умение и за четене: познаване на фонемите.

Занимание – Изясняване на ритъма:
Това е игра с припяване, пляскане и потупване по колената, по време на която учениците трябва да седнат в кръг, на столове или на пода, кръстосали крака „по турски“. Започнете ритъм, който вашите ученици могат да следват. Най-добре е да започнете с нещо по-бавно, като хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп.

След като учениците могат задържат ритъма, решете дали искате от тях да променят началния звук на дума или да измислят римувана дума. Ето как може да се получи, ако изберете римувани думи:
(хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп)

Учителят: „Да започнем с рима. Нека да римуваме, пък после може да рисуваме!“
(хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп)
Учителят: „Котка”
(хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп)
Първи ученик: „Лодка”
(хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп)
Втори ученик: „Разходка!“
(хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп, хоп-троп)
Трети ученик: „Походка!“

Играта приключва, когато никой не може да измисли друга римувана дума.

Източник: https://www.edutopia.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Персиана Пастухова-Личева
Редакция: Паулина Борисова