Майка ми се побъркваше, когато оставах боса като дете. И все още го прави – защото аз съм обута в чорапи през есента и зимата и боса през останалото време.
Не мога да издържам в „затвора на обувките“!И от дълго време съм като служебен защитник на децата, за да се научат да ходят боси. Ето какво написах в първия си учебник: „Децата се движат с маратонки за физическа активност от толкова отдавна и изглежда сме забравили, че ходилата притежават съзнателни качества. Тези части от тялото осъществяват контакта ни с пода с цел по-голяма сила и баланс, а техните различни части (пръсти, възглавничка, стъпало, пета) се усещат много по-добре, когато са голи. Освен това има доказателства подкрепящи твърденията, че ходенето на бос крак дава сила на ходилата и подобрява стойката на тялото. Малките деца изпитват естествен афинитет към ходенето бос, който може да бъде подобрен чрез премахване на всички бариери между земята и краката.“
Няма нищо учудващо в това. Може би, ще бъдете изненадани, че има научно доказателство, че все пак е по-добре да бъдеш бос. Наред с другите неща, голите ходила са важни за развитието на нервната система и мозъка. Излиза, че краката са най-наситените с нервни окончания части на човешкото тяло, което означава, че те допринасят за изграждането на неврологичните пътища в мозъка. Затварянето им в обувки, следователно, означава елиминиране на всякакви възможности за детските мозъци да развиват нови неврони връзки.
Разбира се, съществува тревога, която спира родителите и учителите да оставят краката на децата свободни. Всеобща грижа е, че децата ще са в контакт с микроорганизми, когато са боси. (Такъв беше проблемът и на майка ми.) Но нашата кожа е проектирана да държи микробите вън. Много по-вероятно е да се разболеем от докосването на нещо с ръцете си, които са в контакт с толкова много неща през деня. Не бих си и помислила, че цял ден ще държим децата с ръкавици, за да предотвратим контакта с микробите!
Съществува също и опасение от нараняване. Но всъщност, стоейки боси ние заздравяваме долната част на ходилата си, така че освен ако децата не ходят на строителна площадка, пълна с пирони, вероятността те да се наранят е малка.
Истината е, че много педиатри твърдят, че обувките могат да бъдат много по-вредни за краката, отколкото голотата им. На ходилата трябва да бъде позволено да се развиват естествено, а не да се приспособяват към формата на обувката. Също така, обувките често могат да ограничават движението на краката и могат да окажат отрицателно въздействие върху ходенето, баланса, сетивното развитие и възприятията (разбирането на ориентацията на тялото ни в пространството около нас).
В детската градина това може да бъде чудесно забавление за децата. Ако се притеснявате от хаоса, че много деца ще започнат да си събуват обувките и чорапите по едно и също време – има начин да се справите с безпорядъка. Чорапите трябва да бъдат поставяни в обувките, а обувките подредени до стената или поставени в шкафчето на всяко дете. И ако имате деца, които не са склонни да събуят обувките си, можете да ги окуражавате с игри като „време за боси крака“ или за по-малките „време за ходене на пръсти“. Те ще се ентусиазират още повече, ако вие също събуете обувките и чорапите си.
Източник:http://www.raepica.com
Превод: Надя Дашева