Независимо дали Ви интересува какво да очаквате от юношеските години, стремите се да усъвършенствате комуникацията с детето си, или сте се изгубили в опитите си да говорите с Вашия тийнейджър, имаме стратегии, които могат да помогнат.
Съсредоточете се върху слушането
Понякога родителите, в ентусиазма си да изяснят нещо или да започнат разговор, могат да влязат в монолог, без да го осъзнават. Прекратете тази динамика, като се уверите, че давате възможност на Вашия тийнейджър да говори. Обърнете внимание колко говорите и, ако е близо до 50%, опитайте да намалите времето си в ефир. Оставете го да говори, задавайте му отворени въпроси и слушайте това, което има да каже.
Вместо да влагате енергията си в това какво да кажете на детето си, фокусирайте се в слушане – стратегия, която със сигурност ще бъде възнаградена с ползотворен разговор.
Обръщайте внимание
Наистина слушайте какво казва и какво не, и използвайте тази информация, за да оформите стила си на общуване и да изградите връзка. Изглежда ли в настроение да споделя? Избягва ли да говори за някой проблем? Какви въпроси задава? По кои теми изглежда най-малко и най-ентусиазиран да говори? Кои приятели, какви дейности и предизвикателства споменава най-често?
Запазете самообладание
Обърнете внимание кои теми или въпроси го афектират (и Вас) най-много. Стремете се да не приемате лично неговия тон или емоционални реакции, и не реагирайте аналогично. Ако можете да запазите спокойствие и да се съсредоточите върху това какво казва, а не как го казва, вероятно ще имате по-продуктивни разговори. Може да Ви помогне да формулирате изказванията си с изрази като: „чувствам се“ или „чудя се“, а не с „ти“, което може да прозвучи заплашително или обвиняващо.
Не настоявайте
Макар да е важно да задавате правилните въпроси, не бива да го ядосвате, да се заяждате или да го тласкате да казва или прави каквото и да е по време на разговор. Не забравяйте да му дадете пространство, за да разсъждава върху това, което казва. Ако разговорът изглежда като разпит или пререкание, детето Ви ще е по-малко склонно да споделя, участва или слуша, а какво остава за това да говори с ентусиазъм.
Не доминирайте
Също толкова важно е да не доминирате по време на разговор. Родителите понякога са склонни да питат за мислите на детето си или след като получат някаква информация, директно да изразяват собственото си мнение, без да дават възможност на детето да състави мислите си и да отговори пълноценно. Внимавайте да не предлагате избори, които всъщност не се усещат като такива – тийнейджърът може да възприеме това като притискане.
Ако имате склонност да доминирате разговорите, Вашето намерение вероятно е да помогнете на детето си, да споделите различна гледна точка или да ги научите на нещо, но детето Ви може да възприеме този подход като грандомания, монополизиране и незаинтересованост от това, което има да каже.
Не съдете
Друг важен компонент на здравословните разговори с Вашия тийнейджър е да опитате да останете неутрални, съпричастни и истински. Когато споделят, че са забравили да учат за теста си по математика или че техен приятел остава навън до два през нощта през седмицата, устоявайте на желанието да се произнесете или да започнете да давате непоискани съвети.
Да, казвайте на тийнейджъра си какво мислите и ясно излагайте очакванията и правилата си, особено, когато става въпрос за поведението и безопасността му. Не е нужно обаче да изказвате всяка критика или предложение, които Ви хрумнат, особено когато не са от решаващо значение за темата на разговор. Това не означава да оставяте всичко да минава покрай вас, а просто първо да реагирате с доброта и като съюзник.
Ако детето се притеснява от Вашата преценка и последиците от нея, ще е много по-малко вероятно да сподели с Вас на първо място. Така че, вместо да реагирате с гняв, назидание, разочарование или да съставяте подробни учебни планове, когато споменат неуспешен тест, първо им предложете състрадание и го оставете да се покаже напълно. Попитайте как можете да помогнете. Попитайте какво може да направи по-добре следващия път. Или просто го прегърнете.
Пауза
Ръка за ръка, с това да не съдите, е това да направите пауза, преди да отговорите или да се разочаровате от тийнейджъра си. Когато го попитате какво се случва в училище, или го помолите да разтовари съдомиялната, или да си напише домашното преди да играе видео игри, той можде първоначално да реагира недружелюбно или изобщо да не реагира. Изчакайте, преди и Вие да се включите с отрицателна реакция.
Мълчанието може да помогне. Ако дадете на тийнейджъра си секунда, минута, час или повече, за да помисли, импулсивното „не“, „не правя това“, „това е толкова несправедливо“ или „толкова сте зли“, може да се превърне в „добре“.
Дори ако подобно съгласие, или такъв тип разговор, Ви се сторят неприятни и неестествени, приемете ги все пак като победа. Давайки им пауза и възможност да се ангажират положително, моделирате търпението им и показвате, че им се доверявате – понякога тийнейджърските мозъци се нуждаят от малко повече време, за да вземат правилните решения. Вашите очаквания в крайна сметка често се реализират, ако на децата им се предложи достатъчно време и подкрепа.
Приемете индивидуалността му
Колкото и често родителите да мислят, че знаят по-добре, важно е да гледате на Вашия тийнейджър като на уникална личност, със собствени мисли, чувства, приоритети, таланти и мечти, а не само като Ваше продължение. Очевидно работата на родителите е да помогнат на тийнейджърите си да се оформят, но в крайна сметка те сами решават кои и какви ще станат.
Знаейки, че сте на негова страна и го приемате като отделен индивид, ще укрепи връзката ви и ще го улесни да говори. Не винаги трябва да се съгласявате или да се радвате на изборите, вярванията, поведението или идеите му, но му кажете, че въпреки това го подкрепяте. Тийнейджърите се стремят да бъдат видени и да принадлежат – стремете се безусловно да им предлагате това и в дома, и в разговорите.
Уважавайте го (и очаквайте уважение в замяна)
Ако уважавате тийнейджъра си, той също ще е по-склонен да Ви уважава в замяна. Имайте етикет на разговаряне – питайте дали моментът е подходящ да говорите, не прекъсвайте, не говорете на лични теми пред странични хора, никога (освен в случай на опасност) не подвеждайте неговото доверие и зачитайте неговото мнение.
Други основи на уважението включват да го гледате в очите, да възприемате сериозно неговите притеснения и истории, и като цяло да се отнасяте с доверие и грижа. Почукването преди да влезете в стаята им също вероятно ще зададе добър тон за разговор.
Поставяйте граници
Въпреки че е важно да уважавате тийнейджъра си, все пак трябва да имате правила и граници – и като цяло, и конкретно за разговорите между вас. Това може да са допълнения към домашните ви правила, но вместо да задавате очаквания около вечерен час, използване на електроника и телефон, домакинска работа или безопасност, тези правила спомагат поддържането на добронамерен и продуктивен диалог.
Правилата за разговор може да включват такива за викане, отговаряне с повече от една дума, забранени думи (като псувни или други обидни фрази, които искате да избягвате; или дори това да Ви наричат по име, вместо мама или татко), обвинения, паузиране на разговора, ако възникнат спорове, непрекъснато въртене на едни и същи теми и навлизане в личния живот на родителя.
Задаването на конкретни правила за разговаряне може да помогне особено, когато разговорите често са напрегнати. В идеалния случай родителите и тийнейджърите създават тези насоки заедно, така че всички страни да се споразумеят за приемлива рамка за комуникация.
Поемете си дъх
Понякога да си поемете дъх преди да говорите може да промени много. Първият Ви импулс може да бъде да кажете нещо, за което ще съжалявате, или което ще бъде възприето погрешно. Например, ако Вашият тийнейджър споделя смущаваща история за грешка, която са допуснали, може да нараните чувствата им или изцяло да промените тона на разговора, ако изпуснете нещо от рода на „това е ужасно“, „защо го направи?“, или избухнете в смях.
В други случаи, да помислите преди да говорите, може да помогне да не се разсейвате от основната тема на разговор или да предотврати директен спор. Да речем, че влизате в стаята на Вашия тийнейджър, за да говорите с него за предстоящ футболен мач или важен изпит, но вместо това започвате да посочвате неоправеното легло, мръсните чинии на бюрото и мократа кърпа на пода. Не само че основният разговор ще остане встрани, но Вашият тийнейджър ще реши, че просто си търсите повод да критикувате.
Казвайте „да“
Въпреки че правилата и очакванията са изключително важни за продуктивността и безопасността на тийнейджърите, също така е нужно да казвате „да“, когато можете. Използването на класическата родителска стратегия „ако…тогава“ работи и с тийнейджърите. Така че, вместо да кажете директно „не“, може да пробвате „да, ако довършиш домашното си и си почистиш стаята, можеш да отидеш на партито.“
Бъдете гъвкави, когато е възможно, така че Вашият тийнейджър да Ви вижда като съюзник, който иска да работи с него, при условие че се спазват установените правила. Например, когато дойде при Вас да попита дали може да прекара нощта без родителски надзор в къщата на приятел, може да кажете „не, но можете да преспите тук“. Компромисът и преговорите заедно могат дори да се превърнат в нещо, чрез което да се свържете.
Изненадвайте го със своето „да“, когато можете. Не само ще породите добра воля, но и ще стимулирате тийнейджъра да идва при Вас с неговите искания и планове. Той ще знае, че поне ще ги обмислите, а това може да улесни нещата, когато трябва да кажете „не“.
Избирайте битките си
Всички ние вероятно си спомняме този съвет от предучилищните години на децата си, но същото важи и при тийнейджърите. Няма да можете да решите всеки проблем, да планувате всичко или да изградите по-дълбока връзка с тийнейджъра си в един-единствен разговор. Фокусирайте се върху една цел – например почистването на стаята му, какво става в училище или елиминирането на сумтящ стил на общуване – и работете върху нея.
Заедно с това да си подбирате битките е и това да не се фокусирате върху всички проблеми едновременно. Захващането с прекалено много цели наведнъж може да бъде тежко и разочароващо за всички. Така че, когато се фокусирате върху оценките, пропуснете да напомните за необходимостта от здравословно количество сън. Запазете някои теми за друг разговор.
Използвайте хумор
Една добра стратегия е да се използва хумор, но и това трябва да бъде балансирано. Ако стремежът Ви да направите дадена ситуация по-забавна се провали – например, ако виждате, че тийнейджърът Ви изглежда по-раздразнен или разстроен – бъдете готови да изоставите опитите си да се шегувате. Може дори да се наложи да се извините и да обясните, че не сте искали да го обидите.
Често изричането на нещо неочаквано, спонтанно или просто смехът (бъдете сигурни, че се смеете заедно, а не на тийнейджъра си), могат да прекъснат напрежението, да разсмеят тийнейджъра и да доведат до разговор на ново ниво. Още по-добре е, когато можете да използвате някои вътрешни шеги, които само вие разбирате. Те често служат за укрепване на връзката родител-тийнейджър.
Хуморът е начин да покажете собствената си уязвимост и креативност, и това, че цените връзката помежду ви над всичко друго, особено над всяка стресираща или трудна тема, която може да обсъждате.
Споделяйте неговите интереси
Ако искате да накарате тийнейджъра си да заговори, започнете разговор за нещо, което харесва. Тук всичко работи (от телевизионни предавания и хобита, до любими храни или политика), стига да положите усилия да слушате и да се учите. Може да искате предварително да разучите темата, за да знаете за какво говорите. Например, ако Вашият тийнейджър обича аниме, изгледайте някои заедно и ги обсъждайте; ако обича тофу, потърсете рецепти.
Полагането на искрени усилия да опознаете страстите, интересите и антипатиите на Вашия тийнейджър; изслушването на мненията му; като цяло разбирането на това какво го вълнува, естествено ще го направи по-отворен за разговор и общуване с Вас. Внимавайте само да не насилвате собствените си забавления и любими теми, въпреки че със сигурност е добре да ги споделяте.
Говоренето за положителни, забавни неща и интереси, е също така и приятно отклонение от по-сериозните неща, върху които се фокусират много други разговори между родители и тийнейджъри – оценки, поведение, приятели, правила и грешки.
Съвети за трудни разговори
Горните предложения могат да работят, както за леки, така и за тежки разговори. Изпробвайте различните стратегии, тъй като те могат да са повече или по-малко успешни, в зависимост от ситуацията. Освен това е разумно да започнете да работите върху подобряването на диалога с детето Ви, още преди да сте усетили някакви конкретни проблеми. По този начин ще имате готов набор от инструменти.
Поставянето на основите за положителна комуникация ще е особено полезно, когато някое от по-трудните или важни неща (като връзки, оценки, колежански планове, пари, тормоз, семейни или здравословни проблеми, смърт или развод), влезе в живота ви. Най-важното е да подходите към тези теми със състрадание, грижа и искрено изслушване.
Стремете се да не предполагате какво мисли Вашият тийнейджър и също така не допускайте, че той е запознат с Вашата гледна точка. Споделяйте чувствата си (скръб, гняв, тъга, изненада, притеснение и т.н.), като по този начин и Вашият тийнейджър ще се чувства сигурен, споделяйки своите.
Действията му може и да се нуждаят от последствия, но внимавайте да не се подигравате, омаловажавате или наказвате тийнейджъра си за чувствата или идеите му. Може да имате разговори, в които научавате неща, които ви разочароват, натъжават или ядосват, но се уверете, че той винаги знае, че сте на негова страна и го обичате.
Кога да потърсите помощ
Ако сте опитвали и опитвате да накарате тийнейджъра си да говори, но въпреки всичко не стигате до никъде, може би е време да потърсите подкрепление. Това може да е другият родител, роднина, по-голям брат, семеен приятел, лекар или специалист по психично здраве. Ако Вашият тийнейджър има страхотни отношения с друг доверен възрастен или тийнейджър, можете да се свържете с него, за да ви помогне да развиете разговорите си.
Помислете дали да не поговорите с педиатъра, ако имате притеснения относно неговото поведение и/или психическо и физическо здраве. Неговият лекар също може да Ви даде препоръка за друг специалист.
Индивидуалната или семейна терапия (онлайн или лично) може да бъде от голяма полза, когато негативните модели са твърде вкоренени, за да тече свободно разговорът. Добър специалист може да Ви помогне да установите по-здрава връзка и да възстановите положителната комуникация.
Заключение
Може да бъде сърцераздирателно за родителите, когато техните тийнейджъри изглежда не искат да говорят повече с тях или разговорите им завършват със затръшнати врати, наранени чувства, празни погледи или завъртяни очи. Не се отчайвайте и отказвайте. С малко (или много) бъркотии и търпение можете да стимулирате тийнейджъра си да говори и връзката Ви да се върне към правилната посока.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Деница Ганчева
Редактор: Дарина Димитрова