Наред с всяко друго умение, придобито в детството, умението да комуникирате яснo – не само как говорите, но и думите, които използвате, се развива в продължение на месеци и години. Някои деца започват да бърборят от ранна детска възраст, докато други остават мълчаливи, докато не се почувстват по-удобно с моделите на говор.
Според Американската педиатрична академия повечето деца проговарят на възраст между една и две години. До втората си година повечето деца имат голям набор от думи, с които да боравят (например „топка“, „куче“, „мама“ или „тати“, „чаша“, „яж“) и често използват тези думи заедно във въпроси и прости изречения.
Ако детето ви не попада в границите на речево развитие, може и да не е знак за изоставане, но би било добре да започнете упражнения у дома.
„Речевата терапия у дома може да бъде особено полезна за деца, които не се ядосват лесно, имат само леко закъснение в речевото развитие или грешки в произношението на някои звукове“, казва Алиса Гусеноф, детски логопед от Масачузетс. По-сериозните проблеми, като забавяне в говорното развитие, трябва да бъдат обсъждани с логопед.
Представяме ви ръководство с основни моменти в логопедична терапия у дома, от първите стъпки, през целия процес, чак до търсенето на професионална помощ.
Преценете възможностите си
Няма причина да правите всичко, свързано с речевата терапия, сами, ако има достатъчно налични ресурси, които да използвате. Първо, консултирайте се с педиатъра на детето си, ако мислите, че то има изоставане в речевото развитие или проблеми с артикулацията. Педиатърът може да сподели с вас етапите от развитието на речта и да ви каже дали детето ви реално има затруднения. Ако имате притеснения, най-добре е да направите консултация с логопед, който обективно да прецени дали говорното развитие отговаря на календарната възраст.
„Важно е да знаете какво е подходящо в този етап от развитието на речта и кое е просто родителско желание“, казва Гусеноф. „Родителите може да не знаят, че 4-годишните деца все още няма нужда да произнасят звук „Р“.
Гусеноф казва, че много общности предлагат услуги за ранна интервенция за деца, които са в предучилищна възраст. Ако детето вече е достигнало училищна възраст, районът ви може да разполага с логопед, когото да посетите. Не се срамувайте, проучете различни възможности! Има различни безплатни услуги на разположение на гражданите. В България това са Държавен логопедичен център, центрове за обществена подкрепа и общностни центрове.
Преценете детето си
Ако сте решили да опитате домашната речева терапия (вместо професионални услуги, или докато чакате терапевт, който да е на разположение) това какво би проработило за детето ви, зависи от няколко неща.
Възраст
По-малките деца се затрудняват да се фокусират и да са концентрирани над това, което вие наричате „терапия“. Може да се опитвате да поддържате нещата леки и забавни, но ако детето не успява да разбере, че прави грешки в говора си, може и да не възприеме, че трябва да опитва да ги коригира. По-големите деца са по-мотивирани да подобряват речта си, защото това би значело, че ще бъдат и по-добре разбирани от връстниците си и тези, които се грижат за тях.
Темперамент
Децата, които не се отказват лесно, са по-склонни да работят върху речта си с родител. Тези с ниска толерантност към фрустрация могат да гледат на терапията като на отрицателно преживяване.
Тип намеса в речевото развитие
Необходими са различни подходи към терапията, ако детето има изоставане в речевото развитие (имат по-малък набор от думи, отколкото се очаква за възрастта им) или ако имат проблеми с изговарянето на определени звукове.
Съвместно съществуващи състояния
Ако детето ви изостава само в една област, може да е достатъчно да поработите над проблема вкъщи. Ако обаче говорните проблеми вървят заедно с друго състояние, свързано с развитието, като аутизъм, по-добре би било да потърсите професионална помощ.
Експериментирайте с домашни методи
Ако сте готови да се захванете с това, може да опитате различни подходи, за да помогнете на детето да подобри речта си. Ето някои от любимите стратегии на Гусеноф:
Спрете да отгатвате нуждите на детето си
Наясно сме, че е изкушаващо да скачате всеки път, когато детето ви посочи това, което иска, но това не го насърчава да използва думи. „Дайте им шанс да си поискат гевречета“, казва Гусеноф. „Вместо да ги грабвате веднага, щом детето посочи шкафа.“
Минимизирайте употребата на залъгалка
Ако детето ви е в детската градина или предучилищна група, и все още използва залъгалка, би било много трудно да прекратите този навик, но също така е много трудно да се говори със залъгалка в устата, така че това също би забавило развитието на говора.
Предоставяйте възможности за избор
Вместо да кажете „Какво искаш да пиеш?“, попитайте „Искаш ли мляко или сок?“. Дете, което в момента изгражда речниковия си запас, ще се възползва от това да чуе опциите и да избере една от тях, вместо да намери правилната дума от нищото.
Увеличете визуализацията
„Дръжте обекта близо до устата си, за да може детето ви да види точно как се движат устните ви, докато изговаряте името му“, препоръчва Гусенов. Това създава моментална визуална връзка между обекта и начинът, по който думата се произнася с уста.
Играйте
Редувайте се да повтаряте думи (например: „Аз казвам „ябълка“ и после ти казваш „ябълка“. Готови? Ябълка. Сега е твой ред!“). Игрите на криеница също насърчават говора като задържат вниманието на детето. Гусеноф казва, че криенето на предмети в дома, като криенето на малки предмети в пластилина, и прибирането на предмети в кутии и кошове може също да насърчи децата да задават въпроси, да правят възклицания, и да молят за помощ.
Създайте необходимия дискомфорт (в рамките на разумното)
Ако детето ви се мъчи, защото просто не е имало достатъчно възможности да практикува различни видове реч, ще трябва първо вие да се научите да го оставите да се почувства леко дискомфортно понякога. Не става въпрос да се стига до сълзи и плач, но би било добре да направите пауза и да се отдръпнете, за да видите дали детето в крайна сметка ще успее да реши само проблема си, когато има нужда.
Например, Гусеноф казва, че може да помогнете на детето си да си сложи едната обувка, но после се изправете и се отдръпнете. Детето вика ли ви, за да ви привлече вниманието? В такъв случай, питайте го от какво има нужда (ясно е, че знаете отговора, но се направете, че не знаете!). Целта тук е да насърчите детето си да стигне до нуждата от комуникация, вместо да разчита винаги вие да изговаряте нещата.
Повторение
Повечето деца учат най-добре, когато нещата се повтарят и пак, и пак, и пак, и това важи и за речта. Когато детето ви произнесе дума правилно, повторете я отново с насърчаващ и позитивен тон. Ако прави грешка в произнасянето, Гусеноф препоръчва и вие да повторите думата неправилно, за да може детето да чуе точно какво е казало, вместо това, което си мисли, че е казало. Някои деца не разбират, че правят грешки, докато не ги чуят от родителите си. Това обаче важи за по-големите. Малките деца, при които речта е в процес на развитие, е важно да чуват единствено правилно артикулирани думи.
Наблюдавайте
Сега, когато отделяте специално време у дома за логопедична терапия, е важно да започнете да следите напредъка на детето си. Гусеноф казва, че е лесно да пропуснете или пренебрегнете прогреса на детето си, когато усвоява ново умение. Водете си записки или дневник, за да може да проследявате напредъка и усилията си.
Гусеноф също препоръчва и да се обръща внимание на думите, които разбирате от детето ви, в сравнение с това, което например баба и дядо, или напълно непознат биха разбрали. Ще има разлики между тези три показателя (тоест вие може да разбирате 75%, свекървата ви – 50%, а непознат – 25%), но не бива да има огромни разлики между всеки един. Според Nemours, повечето хора, независимо от това колко добре познават детето ви, трябва да са в състояние да разбират по-голямата част от речта на 3-годишното дете.
Бъдете наясно с възможностите си
Важно е да разберете, че може да сте в състояние да напътствате и помагате на детето си у дома, като развивате заедно така необходимите умения, но може да не сте в състояние да коригирате по-значими проблеми без присъствието на професионалист. Едно е да помогнете на детето си да произнася по-правилно звуците „д“ и „б“, но друго е да го научите да образува по-сложни звуци, включващи езика или задната част на гърлото.
Гусеноф добавя, че децата, които са много разочаровани от проблемите си с говора, които имат регрес, или не постигат никакъв напредък, които произнасят звуци, но не могат да движат устните си, и децата, които имат проблеми с качеството на живот поради проблеми в комуникацията или забавено развитие, не са най-добрите кандидати за домашна логопедична терапия, и би трябвало да ползват професионална помощ.
Ако сте достигнали лимита на това, което можете сами да осигурите на детето си, опитайте се да не го приемате като лично поражение. Вместо това, направете каквото можете, и след това потърсете помощ. Педиатърът на детето е чудесно начало – те обикновено са запознати с всички близки възможности и могат да ви насочат в правилната посока.
Източник:www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова
Photo credit: Freepik