Много деца (а също и възрастни) се страхуват от същите неща, от които се страхуват и децата с фобии. Разликата, обаче, между „нормален“ страх и фобия е степента на тревожност и времето, през което се наблюдава високо ниво на тревожност. При децата с фобия има високо ниво на тревожност и страх – и дори смразяващ ужас – когато влязат в контакт с обекта на своята фобия. Ако детето има фобия, то преживява този страх в продължение на шест месеца или дори повече.
Какво представлява фобията?
Фобията е силен страх от нещо конкретно, като например:
- определен човек или вид човек;
- животно или насекомо;
- предмет;
- конкретно място или вид място;
- ситуация.
Фобиите създават толкова силно чувство на страх, че разстройват ежедневието на детето. Те са много повече от обикновени детски страхове и не отшумяват дори с успокояване от страна на родителите или други лица, които се грижат за тях.
Някои от често срещаните фобии при децата включват:
- животни;
- кръв;
- тъмното;
- затворени пространства;
- летене;
- разболяване;
- болест или нараняване на родител, брат / сестра или домашен любимец;
- височини;
- насекоми и паяци;
- игли (поставяне на инжекции в лекарския кабинет);
- гръмотевици и светкавици.
Много деца се борят със страха да бъдат физически отделени от родителите си или други членове на семейството. Това е известно като „тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла“.
Децата с фобии могат да се тревожат за същите неща като децата, които нямат тревожно разстройство. Разликата е в това, че детето с фобия няма „копче за изключване“ на страха – той е винаги там и е толкова силен, че пречи на способността му да се отпуска, да се концентрира и да се наслаждава на нормалните си занимания.
Причини
Какви са причините за поява на фобиите?
Фобията е вид тревожно разстройство, състояние, което задейства реакцията „бий се или бягай“ и създава чувство на непосредствена опасност, което е силно непропорционално на реалната ситуация. Децата могат да развият тревожни разстройства по много причини, включително и поради:
- биологични фактори:В мозъка има специални химикали, наречени невротрансмитери, които изпращат съобщения в различни посоки, за да контролират начина, по който човек се чувства. Серотонинът и допаминът са два важни невротрансмитера и ако техните нива се объркат, се появява чувство на тревожност.
- семейни фактори:Тревожността и страхът могат да се наследят. Така, както детето може да наследи от родителите си кестенява коса, зелени очи и късогледство, така може и да се сдобие със склонността на този родител към прекомерна тревожност. Освен това, детето може да възприеме тревожността от членовете на семейството и други близки, които са видимо напрегнати или притеснени. Например, дете, чийто родител се ужасява от паяци, също може да започне да се страхува от паяци.
- фактори на околната среда:Травматично преживяване (като развод, болест или смърт в семейството) или дори само голямо събитие в живота, като началото на нова учебна година, също може да предизвика появата на тревожно разстройство.
Видове
От какви видове фобии страдат децата?
Децата могат да получат специфична фобия, паническо разстройство (със или без агорафобия) или социална фобия.
Специфични фобии
Децата със специфична фобия изпитват и проявяват силен страх от определен човек или тип човек, място, обект, дейност или ситуация.
Паническо разстройство
Паническото разстройство може да се развие на всяка възраст, но най-често се проявява в юношеска или млада възраст. Това разстройство причинява неочаквани и непредсказуеми периоди на ужас и страх, често в отговор на „пускови механизми“, които може да са трудни за откриване.
Агорафобия
Някои деца и юноши изпитват паническо разстройство, съчетано с агорафобия, силен и ирационален страх от външния свят. В тези случаи децата са толкова ужасени от сблъсъка със страховете си, че се чувстват несигурни навсякъде, освен у дома си, и се съпротивляват да излязат навън по какъвто и да е повод.
Социалната фобия, известна още като „социално тревожно разстройство“, е рядкост и се среща само при 1,4 % от децата и юношите. Симптомите обикновено се появяват през ранното юношество, но могат да се развият и при по-малки деца.
Децата със социална фобия изпитват силен страх от една или повече социални ситуации или изяви пред публика. Въпреки че конкретните страхове могат да варират, в основата на всеки случай на социална фобия стои смазващият ужас от евентуално унижение.
Ето някои въпроси и отговори относно социалната фобия с д-р Джоузеф Гонзалес-Хайдрик, доктор по медицина и ръководител на Клиниката по психофармакология към Бостънската детска болница:
Какви са типичните характеристики на социалното тревожно разстройство?
Хората със социални тревожни разстройства изпитват силен и постоянен страх от ситуации, в които са в контакт с непознати хора или са подложени на подробен оглед. В присъствие на други хора те се страхуват, че ги гледат и обикновено неоснователно смятат, че ще бъдат отхвърлени или засрамени. Излагането на подобни ситуации предизвиква тревожни реакции като паника, вцепеняване, изчервяване, истерии, плач и вкопчване. Хората със социални тревожни разстройства са склонни да избягват тези ситуации по очевидни причини. С течение на времето това възпрепятства социалното им развитие и може да им струва образованието, семейството, работата и щастието като цяло.
Колко деца са засегнати от социалното тревожно разстройство?
Смята се, че процентът при децата е от 0.5% до 4%. При юношите може да достигне 7 %. Не е известно защо някои деца са засегнати, но се смята, че това може да е наследствено. При родителите с паническо разстройство, например, по-често се срещат деца, които имат социално тревожно разстройство.
Признаци и симптоми
Какви са симптомите на една специфична фобия?
Симптомите на специфичната фобия могат да включват някои или всички от изброените:
- избягване на обекта на фобията;
- изпълнено с ужас очакване от срещата с обекта на фобията;
- продължителна среща с обекта на фобията, съпроводено с такова високо ниво на тревожност, че нормалното ежедневие на детето е сериозно разстроено.
Какви са симптомите на паническото разстройство?
Ирационалният страх и безпокойството, причинени от паническо разстройство, могат да имат следните физически прояви:
- учестен пулс;
- потене;
- треперене;
- задух;
- чувство на „задавяне“;
- болка или дискомфорт в гърдите;
- разстроен стомах;
- замайване или прилошаване;
- усещане за загуба на контрол или „полудяване“;
- усещане за смърт;
- изтръпване или схващане;
- втрисане или горещи вълни .
Появата на четири или повече от тези симптоми в един епизод се нарича паническа атака. Симптомите на паническата атака могат да продължат няколко часа, но след като достигнат своя връх отшумяват след 10 минути.
Какви са симптомите на агорафобията?
Децата с агорафобия по някаква причина се съпротивляват или категорично отказват да напуснат дома си (или друго място, считано за „безопасно“).
Какви са симптомите на социалната фобия?
Децата със социална фобия изпитват силен страх от една или повече социални ситуации или представяне пред публика включително и от:
- запознаване с нови хора (независимо дали са връстници или учители);
- общуване на партита и други събирания;
- изнасяне на реч или презентация пред класа;
- задаване на въпроси в час;
- участие в училищна театрална пиеса или рецитал;
- излизане за обяд/вечеря в ресторант;
- използване на обществена тоалетна, когато има други хора наоколо;
- говорене по телефона.
Въпреки че конкретните страхове могат да варират, в основата на всеки случай на социална фобия стои непреодолимият ужас от евентуално унижение. Децата със социална фобия:
- страдат от изключително високи нива на тревожност докато очакват или преживяват ситуация, в която биха могли да се изложат;
- обикновено се стремят на всяка цена да избягват ситуации, които биха могли да ги поставят в неудобно положение;
- често прибягват до драстични мерки, за да странят или да избягат от тези ситуации (например отказват да ходят на училище в деня за контролна или симулират заболяване, когато са поканени на парти).
Често задавани въпроси:
Въпрос: Колко често се срещат фобиите при децата?
Отговор: Смята се, че до 9.2 % от децата и юношите страдат от някакъв вид фобия.
Въпрос: Как мога да разбера дали детето ми страда от фобия или просто преминава през някаква фаза?
Отговор: Важно е да се разграничат фобиите от нормалните детски страхове, известни още като преходни страхове, които са временни.
Почти всички бебета и малки деца в определен момент преминават през една или повече от следните фази:
- проява на безпокойство около непознати хора или в непознати условия;
- вкопчване в родителите при запознаване с нови хора;
- изпадане в емоционален стрес при отделяне от родителя.
Много деца се борят със страха да бъдат физически отделени от родителите си или други членове на семейството. Това е известно като „тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла“.
По същия начин повечето по-големи деца преминават през периоди на страх и тревога за:
- въображаеми неща, като призраци и чудовища;
- боледуване, нараняване или умиране;
- болест или нараняване на родител, брат / сестра или домашен любимец;
- гръмотевични бури, пожари и други природни бедствия.
Вашето дете обаче може да страда от фобия, а не от преходен страх, ако:
- изпитва особен страх в продължение на шест месеца или повече;
- изпитва такъв ужас и безпокойство, че ежедневните дейности, училищният живот, семейните отношения и приятелствата са сериозно разстроени.
Въпрос: Как мога да разбера дали детето ми страда от социална фобия или просто e срамежливо?
Отговор:Едно срамежливо дете може да се почувства неловко, когато се среща с нови хора или застава пред класа, но няма да предприеме крайни мерки, за да избегне тези ситуации и няма да изпита значителни смущения в ежедневния си живот.
За разлика от него, едно дете със социална фобия има толкова силен страх и тревожност, който:
- ограничава или по друг начин пречи на ежедневните дейности;
- засяга семейните отношения;
- уврежда или възпрепятства приятелството;
- влияе върху способността за работа в училище.
Въпрос: Мога ли да предпазя детето ми от развиване на фобия?
Отговор: Засега няма известен начин за предотвратяване на фобии. Въпреки това, можете да направите много за детето си, като потърсите помощта на квалифициран специалист още при първите симптоми. Колкото по-рано потърсите професионална помощ, толкова по-големи са шансовете на детето ви успешно да преодолее фобията.
Ето някои съвети от д -р Гари Госелин, доктор по медицина и медицински директор на Стационарната психиатрична клиника към Бостънската детска болница:
„Признаците на тревожност при децата могат да бъдат трудни за установяване, тъй като всички деца трябва да имат известно количество нормална тревожност. Отвъд основните страхове от тъмнината или непознатите, по-малките деца са изключително чувствителни към своето обкръжение и хората, които се грижат за тях. При тях бързо „светват червените лампички“, когато ситуацията е опасна. Например уплашеното повтаряне на сричката „Ма!“ от малко дете, което не може бързо да намери майка си в непозната за него ситуация.
Липсата на хора, грижещи се за детето, пренебрегването на основните му емоционални и физически нужди и излагането на друга стресова среда могат да изтласкат тревожността на детето твърде надалеч. Това обаче не означава, че дете от съвършено щастлива среда е имунизирано срещу тревожност. При тревожни разстройства предупредителните сигнали в мозъка могат да се включват безпричинно или твърде рано, причинявайки тревога или страх в наглед безопасни ситуации.
Родителите могат да забележат и някои затруднения от тревожността в ежедневието, при които страховете на детето изглеждат непропорционални на реалността и смущават живота му. Пречат ли те на способността на детето ви да си ляга за сън, да се качва в колата или да ходи на училище? Тревожността вреди ли постоянно на способността на детето ви да се справя в обкръжение на други хора? Училищната работа и социалните аспекти на училището могат да предизвикат безпокойство, особено когато детето е тормозено.“
Въпрос: Каква е дългосрочната перспектива за дете с фобия?
Отговор:Детето може все още да има симптоми на страх и тревожност и понякога да среща затруднения при лечението, но при повечето деца с фобии се наблюдава значително подобрение при терапия чрез разговор или комбинация от терапия и лекарства. Като работите в тясно сътрудничество с лекуващия екип, можете да помогнете на детето си да се наслади на пълноценен семеен, училищен и обществен живот.
Източник: https://www.childrenshospital.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Милена Нецова
Редакция: Петя Кадийска