Моя приятелка ми изпрати снимка от всекидневната си – стол покрит с купчина жълти и зелени одеала и ограден със стена от възглавници.
Това е палатката на сина й, която той построява на първия ден от дистанционното обучение. Сега това е неговият кът за четене, когато пропуска онлайн уроците. Освен това спи там.
Да си изолиран вкъщи е трудно. Точно затова децата ни строят свое убежище под формата на палатка във всекидневната или в спалнята, защото Covid-19 е извън техния контрол.
Във Фармингтън, Мичиган, 9-годишната Малиа Митчъл не е напускала своя двустаен апартамент от седмици, освен, когато излиза със семейството си. Разбира защо, но също така се притеснява за здравето на своите баба, дядо и пра-баба и пра-дядо.
Затова Малиа построява палатка зад дивана, която нарича „своя малък апартамент“, пълен с лакомства, плюшени играчки, одеала и зарядно за iPad. Това е мястото, където тя провежда видеочатове със своите приятели, прекарва времето си далеч от родителите и детегледачката, храни се и спи.
„Заема целия хол, но ще я оставя тук.“, споделя майка й Кенита Уеър, „Нямаме голям апартамент, но тя се нуждае от собствен кът – може би, за да приеме по-лесно това, което се случва и да бъде сама.“
Палатките винаги са били част от детството, обяснява Дейвид Собел, професор в департамента по образование на Университета Антиох и автор на “Специалните места за децата: Изследване на ролите на палатките, леговищата и сламените колиби през детството“. Собел проучил какви функции изпълнявали палатките при развитието на децата в различните култури. Те са идентични – децата развиват усет за самоличност, далеч от родителите.
Децата започват да правят палатки вкъщи още на 4-годишна възраст, открива Собел, а след това, когато са на около 6-7 дръзват да строят леговища, къщи на дърветата и други, подобни на палатки, навън. Това е практика, която прилагат, докато подрастват. Метафорично и физически, построяването на палатки отразява индивидуалното порастване на децата, споделя Собел. Те създават „дом далеч от дома“, далеч от родителския контрол. Палатките също така насърчават въображението. „Много магии могат да се случат там вътре.“, добавя той.
Според Собел, всички палатки споделят еднакви характеристики. Те са ръчно изработени, някак тайни и „можеш да виждаш навън, но другите не виждат вътре“. Те са безопасни – физически и емоционално.
„Това е твоето място, където искаш да си сам и да наблюдаваш без да те виждат“,
казва той.
Вътре в палатката е един личен, безопасен за децата свят.
„Чувството е сякаш си на безопасно място, твоето удобно балонче“,
споделя 11-годишната Грейсъм Дрюри от Порт Таунсенд, Вашингтон. „Нищо не ти влияе – далеч си от света.“
„В момента нищо не е на мястото си, но е безопасно място, където никой не се притеснява за теб.“ добавя тя.
„Ако се заключиш в стаята си, другите ще се притесняват за теб, но ако си цял ден в палатката, всичко е наред.“
Майката на Грейсън, Тифани Дрюри, е съгласна, като допълва, че училищно състезание за построяване на палатки е повдигнало духа на Грейсън. Според Дрюри, Грейсън преживява трудно дистанционното обучение, защото тя е различно устроена и се учи най-лесно чрез действия, особено чрез допир. Грейсън винаги е търсела комфорт в „гнезда“ и палатки, често, когато е стресирана. За училищното състезание, Грейсън превърнала своята стая в голяма пастелно розова палатка, направена от чаршафи и възглавници подпрени с моп. Украсила я със снимки, направила видео за добре дошли и прекарала по-голямата част от деня си в нея. „Точно от това се нуждаех!“, споделила на майка си.
Децата имат повече време за креативност сега, казва Собел. Техните развиващи се мозъци се нуждаят от почивка от компютрите. Палатките също така насърчават игрите, което е полезно за децата, особено в момента. Но дали палатките през карантината са по-различни от тези през обикновен дъждовен ден или палатка през уикенда?
„Същото е, но случва по-често“, казва Емили Кинг, детски психолог в Роли, Северна Каролина. „Децата научават за света чрез игри. По време на карантината, всичките им нужди са задълбочени.“ Построяването на палатка може да помогне на децата да преживеят новата реалност, която ги разстройва, чрез свои правила – чрез въображение и най-вече контрол.
„Нищо не е както преди.“, споделя Кинг. „Те се сблъскват с несигурност – без да знаят колко време ще продължи това.“ С такова безредие „те чувстват това, което всички чувстваме – загуба.“
Без обичайния им начин на живот, децата имат нужда от това да вземат контрола върху нещо в техните ръце, добавя тя. „Каквото и да създадат децата във въображението си, то е безопасно и предвидимо за тях. Нещо като „Винаги, когато отида в тази палатка, тя ще е така, както я оставих.“
Палатките, също така, помагат на децата да намират баланс в тялото и емоциите си. Да си в уютно затворено помещение с приглушени светлини и звуци, е изключително успокояващо за децата, особено за деца със специални нужди – деца с аутизъм, затруднения с концентрацията, нарушения на сетивната преработка или тревожност.
Тъмнината в палатката засилва физическия им комфорт и уединение.
В света на COVID-19, сме изложени на голямо напрежение. Трябва да се пазим от заплахите на околната среда, което се проявява по-засилено при деца със сензорни проблеми. Мозъците ни реагират със „самотерапия“ като защита, казва Крановиц. Самотерапията може да бъде успокояваща и забавна, също като палатките.
Крановиц добавя, че всички могат да усетят импулса да построят палатка. „Всичко е до сигурност и контрол. Ние искаме своя комфорт. Нуждаем се от възстановяване на реда. И във времето на COVID-19, ние правим точно това. “Човек, който обича шоколад, може да си хапне малко повече. Разходката може да бъде по-дълга. Дете, което сглобява палатки, построява по-сложни такива. А след това се нанася вътре.”
Възможно ли е детето да прекарва прекалено много време в палатката? Кинг смята, че е добре родителите да гледат на времето в палатката като „симптомен термометър“, който подсказва как детето се справя с карантината. Например, ако детето се отделя за дълги периоди, означава, че се нуждае от повече контакти, а не от повече време за себе си.
Кинг, Собел и Крановиц са съгласни, че палатките могат да подхранят връзката между родител и дете, при едно условие: Децата ръководят. Родителите могат да помогнат с построяването или да влязат, но само ако са поканени.
„Не се нанасяйте в палатката им.“, казва Кинг. Не я превземайте, променяйте или разрушавайте. Позволете им да се развихрят и да създадат място, което е безопасно и удобно. Това е тяхното място.“
Ако детето поиска помощ, „влезте в света, който те са създали“, казва Собел.
6-годишната Насел Бумфорд от Форест Хил, Мериленд създава няколко палатки през карантината – включително и палатка, която тя нарича свой офис, поставена в ъгъла на канапето близо до работното място на майка й.
„Използваме ги като нейното безопасно място“, споделя майка й. Вътре, Насел се наслаждава на две минути прегръдки, което се отразява добре и на двете ни. „Тя ме извиква в офиса й за среща, която и двете отбелязваме в календара си. Кара я да се чувства сякаш контролира времето си.“
Родителите и децата са в постоянен обмен на емоции. Ние абсорбираме и излъчваме настроенията на другия. В момента това е по-вярно от всякога.
„Ако аз построя палатка или се заключа в банята за известно време, всички ще помислят, че нещо не е наред“, казва Дрюри. „Но смятам, че много от възрастните го правят сега, независимо дали е в банята, в стаята за пране или в спалнята. Мога да ви кажа, че това е същият импулс. Всички се нуждаем от комфорт в този момент.“
Източник: https://www.washingtonpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малкичудеса”: Габриела Крумова