Дълги години ми се искаше да не изпитвам затруднения с ученето. Мислех, че ако моето увреждане бъде излекувано, тогава животът ми ще е перфектен.
Ако ми бяхa казали като дете, че ще говоря открито за моето увреждане, нямаше да повярвам.
Първата статия, която публикуваха в www.themighty.com, беше свързана с темата за ограничена сръчност на ръцете. Бях развълнувана да бъда публикувана, но и нервна от реакциите на другите хора. Останах приятно изненадана да имам топла и подкрепяща публика. Започнах да пиша още статии и ми се предоставиха повече възможности, въпреки че все още изпитвах трудности свързани с обучението и сръчността на ръцете. Скоро обаче научих колко могъща е подкрепата на хората с увреждания ЗА хората с увреждания.
Споделяйки моята история, намерих подкрепа от хора с подобни проблеми. Много хора казват, че моята история им е помогнала, като им е дала силата да опишат собственото си увреждане. Други свързват свои преживявания с такива, през които аз самата съм преминала и споделила в статии.
Дълги години изпитвах срам заради увреждането си. Не желаех другите хора да знаят, че имам такова. Да имаш невидимо увреждане често помага на непознатите да не го видят, но в малката сплотена общност, в която ходех на училище, беше невъзможно да го скрия. Връстниците, с които ходих на училище, знаеха, че имам проблеми с ученето.
Общността приемаше хора, които бяха като тях и не харесваха различните. Исках да се впиша и да бъда приета като всички останали. Въпреки че моите затруднения в обучението не изчезнаха, подкрепата от връстниците ми помогна да се справя с чувството на отхвърляне и то постепенно изчезна.
Друго предимство на получаването на подкрепа е, че възприятията за увреждането се променят и по този начин хората, изпитващи затруднения могат да развият качествата си да се свързват и комуникират с останалите. Спомням си, че не познавах много хора, които да са имали затруднения с обучението и след това да са се превърнали в успешни възрастни. Често усещах бариера между мен и останалите. По-голямата част от учениците в часовете за подкрепа имаха проблеми с четенето и поведението. За съжаление, много от тях растяха в проблемни семейства.
Повечето ме смятаха за глупава и дори ме обиждаха.
Учениците от редовните класове смятаха, че съм глупава, защото се налагаше да ходя на допълнителни часове по математика, както и да ми четат тестовете.
Много хора свързват учебните затруднения с трудности при четене на думи, но малцина разбират, че дискалкулията – математическите нарушения, е реална. Хората мислят, че не мога да имам математически затруднения, защото се справям с проста математика и мога да броя. Не разбират обаче пълния обхват на това как моето увреждане влияе върху ежедневния ми живот не само в математиката, но и в други области. За човек, който споделя същото увреждане, е по-лесно да разбере сложността и премеждията.
Общуването с хора, които споделят подобна диагноза, е важно. Разбира се, мога да споделя чувствата и мислите си със семейството и приятелите ми, но на тях ще им бъде трудно да ме разберат, след като нямат подобни на моите затруднения.
Въпреки че опитът на всеки човек с увреждане в обучението е уникален, има някои неща, които са подобни. Видът на увреждането и симптомите могат да варират, но чувствата, свързани с тяхното съществуване, са сходни. Получаването на подкрепа спомага създаването на общност от хора, на които можеш да се довериш. Моите връстници не можеха да поправят или излекуват моето увреждане, но те успяха да ми осигурят приятелство и разбиране.
Подкрепата от хора с подобни затруднения може да се осъществява присъствено в специална група за подкрепа или онлайн, по време на пандемията. Има и официални групи за подкрепа, докато други са насочени към интереси като писане или изкуства, но също осигурявайки нужните връзки и общуване с други, които имат увреждания.
Изминаха няколко години, откакто първата ми статия беше публикувана в The Mighty и много години, откакто бях диагностицирана със затруднения в областта на ученето. Все още се сблъсквам с предизвикателства свързани с ловкостта на ръцете, математиката и други неща. Но това, което се промени е, че сега не се чувствам сама в радостите и предизвикателствата на увреждането. Знам, че други хора имат подобни проблеми или пък разбират какво е да живееш с такъв. Помагам не само като споделям моята история, но и като работя като образователен асистент, помагайки на студенти и ученици да се справят със своите затруднения.
Изпитвам изключителна благодарност за цялата подкрепа, която ми беше оказана.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” Мария Христова
Редактор: Деси Толумска