Някои хора не могат да си представят лая на кучето или звукът на полицейската сирена. Песните не могат трайно да се запазят в съзнанието им. Те не “чуват” вътрешни гласове.
Колкото и да е рядко, това състояние се нарича анауралия – „тих ум“, който е неспособен да си представя звукове като гласове или музика. Анауралията, често е свързана и с афантазия – неспособност за визуално мислово изобразяване. Смята се, че тя се среща при около 1% от хората без проявата на забележими дефекти, а напротив – с предполагаеми ползи за концентрацията!
Как звуковете оживяват в съзнанието?
Терминът „анауралия“ за първи път е предложен през 2021 г. от учени от Waipapa Taumata Rau, Университет на Окланд, Нова Зеландия. Те го използват, за да обяснят почти безизвестното състояние на мълчалив ум.
Учените са заинтригувани от начина, по който мозъкът възпроизвежда или не възпроизвежда, въображаеми звуци като вътрешния ни глас. За писателите и музикантите това може да бъде основополагаща част от творческия процес.
Чарлс Дикенс например е твърдял, че чува гласовете на персонажите си, Алис Уокър – също. Някои хора си въобразяват гласовете на литературни герои в главата си, докато четат книга. Други твърдят, че успяват детайлно да възпроизведат цялостна симфония в съзнанието си. Трети свидетелстват за наличието на по-слабо слухово въображение. А ученик от Окландския университет, който има „тих ум“, споделя, че идеята, че останалите хора чуват въображаеми гласове, му се струва дори „шантава“.
Представата, например, за музикант с анауралия, може да изглежда озадачаваща – как би могъл да изпълнява професията си без способността да възпроизвежда звукове в ума си?
Учените също нямат отговор на този въпрос. Те предполагат, че умовете на подобни музиканти изграждат представа за музиката, без да разчитат на сетивния опит, подобно на разликата между слушането на музика и музиката, възпроизведена с партитура.
“Тихият ум” подобрява вниманието
Изследователите посочват, че в Нова Зеландия се счита, че близо 1% от хората имат анауралия, която често е съпътствана от афантазия. Но изглежда, че няма недостатъци на тихия ум, даже напротив. Скорошни проучвания разглеждат възможните предимства, като например подобрено внимание. Счита се, че и творческия поглед е по-различен – писатели и музиканти с хуперауралия или анауралия представят необичайни гледни точки.
Предстои и проучване за анауралията на университета в Оукланд, което ще анализира как безгласните или силно изразените звукове влияят на когнитивната способност. То ще включва невровизуализационно изследване, съчетаващо ЕЕГ с висока плътност, функционален магнитен резонанс и електромиография на активността на мускулите, използвани за говора.
Професор Тони Ламбърт от Факултета по психология посочва, че засиленият интерес към тази област се проявява след изследванията на Адам Земан, ученият, който въвежда термина „Афантазия“, и след като студенти от специалност „Съзнание и познание“ в университета забелязват, че научната литература се фокусира върху визуалните образи и до голяма степен пренебрегва слуховите образи.
„Това ме накара да се замисля върху липсата на слухово въображение. Има ли хора на света, които не могат да си представят гласове, музика или други звуци? Колко често срещано е? Какви са психологическите последствия от един безмълвен вътрешен душевен свят?“, споделя той.
„Вече имаме задоволителни отговори на първите два въпроса.Последният въпрос е много по-обширен, но вярвам, че сме постигнали значителен напредък.“
Световна конференция „Ухото и душевният глас на ума“
Университетът в Оукланд дори ще организира световна конференция по темата как звуковете оживяват в съзнанието през месец април 2025 година. Форумът със заглавие „Ухото и душевният глас на ума“ предвижда участието, както на учени, така и на философи, музиканти, поети и писатели от цял свят. Конференцията се надява да представи личните преживявания и гледни точки на индивиди с анауралия или хиперауралия, което пък е състояние, при което въображаемо се изпитват изключително силни и ярки слухови усещания. Сред основните лектори на конференцията са експерти по „чуване на гласове“ от цял свят – слухови и вербални халюцинации, и в областта, наречена когнитивно литературознание.
Досега звуковото въображение е привлякло значително по-малко вниманието на учените от визуалното въображение“, посочват организаторите. „Нашата конференция е уникална с това, че се фокусира върху тези въпроси от предимно интердисциплинарна гледна точка.“
Източник: neurosciencenews.co
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Александра Илиева
Photo credit: Freepik