Kакво могат да направят родителите и учителите, за да помогнат на децата в класната стая.
Учителката на вашия син във втори клас се обажда, за да изрази притесненията си относно неговото поведение в училище:
- Той не може да седи мирно за 30-минутен урок и пречи на класа.
- Често изглежда разсеян и не обръща внимание на това, което учителката говори.
- Блъска се в децата, редящи се на опашката за обяд и ги ядосва.
- Не може да държи молива правилно и писането го затруднява.
- Разстройва се, когато го помолят да започне да прави нещо ново.
- Получава пристъпи по време на събирания и трябва да напусне физкултурния салон.
Забелязали сте това поведение, още когато детето ви беше малко бебе, но сега то пречи на неговия прогрес в училище. Чудили сте се дали няма ADHD (ХРНВ – Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието). Но сега учителката ви казва, че според нея синът ви има проблеми със сензорното възприятие.
Какво означава да имаш проблеми със сензорното възприятие?
Някои деца имат проблеми с обработката на информация от тяхната сензорна система – неща като звуци, докосвания, вкусове, гледки или миризми. Има още две други сетива, които са по-малко известни – първото е сетивото за осъзнаване на тялото, докато второто включва движение, баланс и координация. Също така деца със сетивни проблеми могат да бъдат свръхчувствителни към възприятия, слабо-чувствителни или и двете.
„Свръхчувствителните деца реагират лесно на сетивни стимули и могат да бъдат претоварени.“
Те могат:
- Да не са способни да толерират ярка светлина и силни звуци като тези на линейките на бърза помощ.
- Да откажат да носят дрехи, ако тъканта им се струва дразнеща и сърбяща, дори и след като отрязват всички етикети, или обувки, ако те им се струват твърде стегнати.
- Да се разсейват от фонови звуци, които другите деца не чуват въобще.
- Да се страхуват от изненадващи докосвания и да избягват прегръдки дори и с познати възрастни.
- Да се страхуват твърде много от люлки и детски площадки.
- Често да не осъзнават кога тялото им е в контакт с други предмети или хора.
- Да се блъскат в хора или предмети и да изглеждат непохватни.
- Да не преценяват правилно силата, която упражняват върху предмети или хора: например могат да скъсат лист хартия, когато трият нещо, да ощипят твърде силно или да хвърлят предмети.
- Да избягат, когато се чувстват претоварени, за да могат да се отдалечат от това, което ги натоварва.
- Да получат силни пристъпи, когато са претоварени.
От друга страна, слабо-чувствителните деца искат да изпитат по-силни сетивни стимули. Те могат:
- Да имат непрестанна нужда да докосват хора или предмети, дори и когато това не е социално прието.
- Да не разбират значението на лично пространство, дори и когато другите деца на същата възраст са достатъчно големи, за да разбират тази концепция.
- Да имат изключително висока толерантност към болка.
- Да не осъзнават собствената си сила.
- Да шават много и да не са способни да седят на едно място.
- Да обичат скачащи, блъскащи се и силови дейности.
- Да харесват силен натиск, като например мечешки прегръдки.
- Да търсят бързи, въртящи се или интензивни движения.
- Да обичат да бъдат подхвърляни във въздуха и да скачат върху мебели и трамплини.
Вероятно разбирате как този вид поведение на слабо-чувствителни деца може да изглежда като „негативно поведение“, включително и хиперактивност. Всъщност те просто търсят допълнителни стимули. Поведението на деца със сетивни проблеми прилича на някои симптоми на ADHD – от неспособността да седят на едно място или да се концентрират, до пристъпи, когато трябва да преминат към следваща дейност (особено, когато трябва да спрат да правят нещо, което им харесва). Това е важно разграничение, тъй като не трябва децата да се диагностицират с ADHD само след едно посещение при педиатъра и без внимателно провеждане на интервюта и класификация на симптомите, за да се създаде детайлна представа за поведението. Някои деца с ADHD също имат проблеми със сетивните възприятия.
Изследване от 2009г. установява, че едно на всеки шест деца има проблеми със сетивните възприятия, които му пречат на доброто представяне в училище. Въпреки че проблеми със сетивните възприятия най-често се забелязват при деца с аутизъм, те също така могат да бъдат установени и при деца с ADHD, ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство) и други диагнози свързани с развитието, или пък при деца без никаква установена диагноза.
Как можете да помогнете на вашето дете със затруднени сетивни възприятия да се справя по-добре в училище?
Не съществува лекарство или лечение, което да лекува проблеми със сетивните възприятия, но съществуват терапии, както и практически промени, които можете да направите в училище или у дома, за да помогнете на вашето дете да се чувства и да се справя по-добре.
Ерготерапията се извършва от специалисти, които работят с деца с проблеми със сетивните възприятия. Някои от тях работят в училища, но е възможно да намерите такива с частна практика. Те ангажират децата с физически дейности, разработени специално да регулират количеството сетивни възприятия.
Вие и учителите на детето ви можете да обсъдите промени, които ще му помогнат да се чувства по-комфортно, сигурно и способно да се концентрира в учебните часове. Пример за тези промени са:
- Бъдете сигурни, че столът, на който седи, му приляга добре. Когато детето седи на бюро, то трябва да може да достига пода с цяло стъпало и да може да се подпира на лакти върху бюрото.
- За дете, което има нужда да се движи, можете да опитате с надуваема седалка на стол или възглавница от вкъщи. По този начин то ще може да шава, но и да седи на стола през цялото време.
- За някои деца е по-добре да седят близо до учителя. От друга страна, ако детето ви лесно се разсейва от шумове, вероятно често ще се обръща към източника на шума. Ако е възможно, премахнете шумна или мъждукаща флуоресцентна светлина.
- Бъдете сигурни, че детето ви не седи близо до източник на шум.
- Можете да го заведете на ерготерапия, където да му покажат как тялото му се отнася към другите предмети, както икакво значи лично пространство.
- Осигурете сетивни спирачки като например ходене в кръг, скачане на мини-трамплин или смучене на кисели бонбони, за да може детето да се насити на сетивни стимули, но не и да се блъска в другите.
- Осигурете наличието на предмети за дъвчене и шаване, препоръчани от ерготерапевтите, които да осигурят сетивни стимули.
- По време на ерготерапевтичната сесия, специалистът трябва да работи с детето за развитие на моторни умения, за да се чувства то по-уверено, когато е в час по физическо или пише в учебен час.
- За да избегнете пристъпи или бягства, позволете му да пропуска училищни събрания, както и да седне близо до врата, за да може да прави почивки в коридора заедно с учител, когато започне да се чувства претоварено.
- Ако столовата е твърде интензивна, вижте дали можете да осигурите по-тихо пространство за него и няколко приятели под наблюдението на учител.
- Сложете график на дейностите на видно място с ясно обозначени смени на дейностите и достатъчно време за подготовка.
С подкрепа и малки удобства от съчувстващ учител, и може би с посещения на ерготерапия, детето ви, което има проблеми със сетивните възприятия, ще се справя добре в училище, както и на детската площадка с другите деца.
В Център за детско развитие „Малки чудеса“ се осъществява ерготерапия със специалист. Може да запазите своя час с ерготерапевта Милица Соколов тук, на телефон 0887 54 54 46 или да ни пишете на office@premature-bg.com.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Източник: https://childmind.org