По-рано тази година Спенсър Елдън заведе дело срещу Кърт Кобейн, Крист Новоселик и Дейв Грол заради култовия образ на корицата на албума им Nevermind. Според Елдън тази корица, която представлява негова гола снимка като бебе, му е нанесла доживотни щети. Всъщност, той стига чак до там, че описва случката като сексуално посегателство над личността.
И въпреки че делото само по себе си може да изглежда леко пресилено, имайки предвид че албумът е от преди 30 години, Елдън изтъква че не е бил на възраст да даде съгласието си негова снимка да се използва за илюстрации в изкуството. Това е подобно на чувството, което много възрастни с недъзи изпитват щом направят равносметка на това как техните родители са се справяли с определени аспекти от детството им.
Като родител на дете с церебрална парализа, много често се намирам в ситуация, в която вървя по тънка линия, докато обсъждам състоянието на дъщеря ми. От една страна, разбирам че разкриването на нейното положение може да е от полза, и така имаме много приятели и роднини, които минават с нас по дългия път, подкрепяйки ни чрез социални медии и подобни методи на комуникация. Обаче знам че ще дойде време, в което детето ми ще е достатъчно голямо само да взема решения относно разкриването на цялостното си здравословно състояние – затова искам да съм сигурна, че това което правя сега ще е в унисон с бъдещи негови решения и схващания.
Намирам за трудно за всеки родител да определи кое е етически приемливо, що се отнася до въпросите, свързани с детското здраве. През повечето време сме в ситуации, за които не сме подготвени и съответно няма как да знаем кое е правилно и кое – грешно. Разговорите с възрастни, които имат недъзи или хронични здравословни проблеми, обаче, ме карат да чувствам, че съм научила нещичко за това, как да обсъждам, в границите на етичното, състоянието на моето дете.
Замислете се над последствията от публично споделяне на информацията
Често в онлайн форуми или в групи във фейсбук виждам снимки и дори интимни детайли относно състоянието на деца, публикувани от техните родители. Знам, че от една страна правят това с надеждата да се свържат с други хора, които преминават през същото, но едва ли някои от тях се замислят за краткосрочните, а и дългосрочните, последствия от своите действия. Ако делото срещу корицата на албума Nevermind на музикалната група може да ни научи на нещо то със сигурност то е следното: Дори нашите деца сега да не разбират нищо, след време когато пораснат може да имат доста силно мнение за това как се обсъжда тяхната здравна информация.
В общи линии, родителите трябва да се замислят и да преценяват риска от споделянето на информацията публично. Ако това застрашава по някакъв начин (лично или професионално) вашето дете, то тогава не си струва да се споделя въобще. Същото се отнася и до това ако споделянето прави детето лесно разпознаваемо и уязвимо, тогава по-добре да преосмислите действията си.
Ако все пак решите да споделяте информация публично, то направете го само относно най-необходимото! Или споделяйте публично информация, но частично! Това може да помогне да се предотвратят проблеми, когато вашето дете порасне.
Участие на детето според възрастта, в която е
Етичният кодекс на американската медицинска асоциация твърди, че родителите не само имат законовата отговорност да вземат здравни решения за децата си, но също са отговорни да ги научат как сами да вземат решения по отношение на здравето и медицинските грижи. Разбира се, повечето деца не притежават умения сами да вземат важни медицински решения, но родителят е длъжен поне да разясни с обяснения какво се случва. Всъщност, много родители остават изненадани каква голяма част от информацията разбират малчуганите, когато се споделя с тях.
Обучавайте детето относно неговото състояние още от ранна възраст! Това се постига като говорите с него, обяснявате му как се нарича това здравословно състояние, четете книги на тази тематика или използвайте друг вид медия за информиране. Използването на медия за информиране на детето, може не само да му помогне по-точно и ясно да разбере състоянието си, но и да се види, представено чрез нея.
Докато расте детето ви започва по-добре да разбира здравето си и можете да увеличавате неговата независимост като го включвате в разговорите с медицинския екип, отговарящ за състоянието му. Позволете му да отговаря само на лекарските въпроси и да задава своите към тях! С течение на времето детето ще изгради своя позиция, което ще му помага да отстоява себе си като възрастен.
Уважавайте правата на вашето дете
В края на краищата, вашето дете е единственият човек, който има пълното право да решава какво да споделя и какво не за своето собствено здравословно състояние. Нашата работа като родители е да ги обичаме и да се грижим за тях безусловно. Понякога трябва да се вслушваме в мнението им, дори то да се различава от нашето собствено.
Ако детето е способно да води разговор и да разбира, значи е достатъчно голямо да дава съгласието си. Винаги го питайте преди да споделите нещо лично за него и се съобразявайте с неговия отговор по въпроса! Предоставяйте му пространство и независимост, само да решава какво да споделя с приятели и съученици, децата трябва сами да изберат как да се самоопределят!
Освен това, ако детето ви помоли да премахнете снимки и постове-послушайте го! Важно е да му покажете, че уважавате правата му и че то може да ви се довери.
Има много трудни моменти, когато става дума за етика при обсъждането на здравословните проблеми на децата. Истината е там, че само вие и вашето дете можете да решите кое да споделите публично и кое да остане поверително.
Източник:https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елина Чаушева
Редакция: Миглена Христова