Какво да кажете на детето си, когато сбъркате

Какво да кажете на детето си, когато сбъркате

Всички сме губили контрол в напрегнат момент. Начинът, по който реагираме след това, определя дали връзката с децата ни ще пострада или ще се заздрави.

Случва се на всеки – стресирани сме от непрекъснатото жонглиране между приоритети, а детето ни пак направи онова, което ни изкарва извън нерви. Нещо, което многократно сме го молили да не прави.

Ние избухваме, хвърляйки обвинения: „Защо продължаваш… Казвал съм ти го милиони пъти…“. Но веднага щом думите излязат от устата ни, вече съжаляваме за тях.

Добре е да показваме на децата си поведение, което искаме да виждаме от самите тях, и да останем авторитетни фигури в живота им.

Как да признаем, че сме сбъркали, без да накърняваме тази роля?

Като показваме на децата си как да поемат отговорност за действията си, включително и за грешките, и как да се извинят, моделираме важни умения у тях. Нашите деца ни виждат в най-добрата и най-лошата ни светлина, което прави връзката помежду ни неподправена.

„Извинението заздравява връзките”, казва Сара Брен, семеен психолог в Ню Йорк.

„Трябва да го приемем като подарък. Ако никога не правим грешки, ако никога не се караме с хората, с които имаме връзка – ще имаме твърде повърхностни отношения”, споделя още тя.

Ето и няколко съвета как да говорим с детето си, когато знаем, че сме сбъркали.

Първо, поемете си дъх и проявете съчувствие към себе си

Може да ви изглежда като добра идея веднага да се впуснете в извинения, но е важно първо да се вгледате в себе си.

„Поемете дъх и се рестартирайте”, споделя Ан-Луиз Локхарт, детски практикуващ психолог от Тексас.

Нашата реакция или по-точно преувеличената реакция е „вследствие на някакъв подтик върху нервната ни система. И този подтик не е по вина на децата ни”, казва още Локхарт.

„Защото детето ни може да реагира по абсолютно същия начин в друг ден, когато сме удовлетворени, отпочинали, не сме гладни, не сме се прибрали току-що от почивка, и тогава реакцията ни ще бъде различна.”

Локхарт предлага да си поемем дъх и да успокоим нервите си.

“За много родители обикновено е свръхреакция”, за която трябва да се извиним, споделя Синди Грааам, психолог, който работи с деца, тийнейджъри и възрастни в Мериленд.

Преди да се обърнем към детето си, „първо трябва да поработим малко върху себе си”, допълва Брен.

„Много често, ако трябва да се реваншираме, то е защото сме направили нещо, за което съжаляваме и може би се самообвиняваме, или наистина сме ядосани на някого за нещо, което е направил. А най-вероятно и двете. Не можете да се поправите, освен ако не намерите онова място на състрадание към себе си и към другите”, добавя тя.

Преди да говорим с детето си, тя съветва да си припомним няколко неща: „Не съм лош родител. Аз съм човек и понякога губя контрол. И нищо не може да се направи.”

Изберете правилния момент и обърнете внимание на езика на тялото

Ако ситуацията е много напрегната, вие и детето ви ще имате нужда от време да се успокоите, преди да обсъдите какво се е случило.

„Малко след бурята” често е подходящото време, казва Брен. „Децата трябва да се чувстват в безопасност, ние също.”

„Ако сте злопаметни или задържате емоциите в себе си… вероятно да поемете вината веднага, не е най-доброто решение, защото няма да е искрено”, казва Локхарт.

Ако не сте сигурни, че детето ви е готово за извинение, Локхарт съветва да го попитате директно: „Искаш ли да поговорим за случилото се сега? Или имаш нужда от няколко минути?”

Когато се обръщате към детето си, се уверете, че езикът на тялото ви показва, че искате да се извините, а не да се карате. Ако имате малко дете, снижете се на неговото ниво, за да се виждате очи в очи.

„Целим лицето ни е да е меко и спокойно. Целим да предложим зрителен контакт, но не и да го изискваме – да не се натрапваме”, казва Брен.

Също така е добре да понижим силата на гласа си и да смекчим тона. Детето няма да повярва, че извинението е искрено, ако му го изкрещим.

Бъдете кратки и се фокусирайте върху извинението

„Когато разговаряме с децата си, според мен има тенденция да говорим твърде много, да правим дълги обяснения и да го превърнем и в момент за обучение”, споделя Брен.

„Никой не иска да получи извинение и да бъде поучаван едновременно.
Има по-подходящо време, когато детето ви да разбере колко важно е да вдига мръсните си дрехи от пода и да ги слага в коша за пране. В този момент всичко, което трябва да кажете, е че съжалявате, че сте избухнали.

Въпреки че може да ви отнеме по-дълго време да го обясните на по-големи деца, си заслужава да бъдете по-кратки, дори и с тийнейджърите”, допълва психологът.

„Те започват да въртят очи, после им става скучно и не чуват нищо от това, което казвате”, посочва Локхарт.

Разкажете обективно какво се е случило

Може да започнете, като кажете: „Ти хвърли храната на пода и аз ти се развиках”. Брен предлага след това “да поговорите малко за това как вашето дете се е почувствало”.

Ако сте забелязали изражението на лицето им в този момент, вероятно ще разпознаете как са се почувствали. Може да кажете нещо като „моята реакция може би те е изплашила.”

Поемете отговорност за постъпката си и поднесете истинско, безусловно извинение

Например: „Съжалявам. Не трябваше да ти крещя” или „Не трябваше да ти говоря по този начин”.

„Не искаме да кажем нещо като „Съжалявам, че ме накара да крещя”, казва Локхарт. „Това звучи нападателно. Детето ще започне да се отбранява и така всичко тръгва надолу.”

Уверете се, че детето ви знае, че не е отговорно за вашите чувства

Кажете нещо като „не е твоя вината, че се развиках.” Детето трябва да разбере, че не е виновно за емоциите ви. Макар да е направило нещо лошо, преувеличената ви реакцията е заради самите вас, а не заради него. .

Придържайте се към „Аз” твърденията

Локхарт предлага да използвате „Аз” твърдения, за да споделите как се чувствате и защо може да сте реагирали твърдея рязко: „Аз се развиках, защото бях изтощен/а или претоварен/а.”

Важното е обяснението да е относно вашите чувства, а не върху действията на детето. Ако трябва да обсъдите поведението му, това е добре да се случи на по-късен етап, в друг разговор. Вашето извинение заслужава отделен момент.

Уверете детето си, че го обичате, независимо от всичко

Трябва да успокоите детето си и да установите връзка с него: „Дори когато съм ядосан и крещя, все още те обичам.”
„Ако след извинението се чувствате като дете, което се учи, си спомнете, че дори когато нещата не са съвсем добре между детето и родителите, това чувство изчезва и то отново се чувства в безопасност с тях. Това наистина ще създаде силна привързаност”, казва Брен.

Сега е подходящ момент за прегръдка, ако детето има нужда от нея, или за друг жест, с който „да покажете, че ви е грижа за ефекта, който случката е имала върху него”, казва Греъм.

Има няколко неща, които е добре да избягвате

Има неща, които не е добре да казвате, когато се опитвате да се извините на детето си. Едното е това, което Локхарт нарича „разпръскване на отговорността”, или обвиняване на детето, партньора ви или всеки друг за вашето поведение. Трябва да поемете лична отговорност за постъпката си.

Локхарт съветва да не „играете ролята на жертва” с изречения като „никой никога не ме слуша”, дори и да са верни. Това „може да предизвика желание в детето да се погрижи за вас, след като току-що сте го наранили”, казва Локхарт, и определено не е поведение, което искате да показвате в бъдеще.

И последно, избягвайте да се затваряте в себе си.

„Много хора го правят, защото така са научени. Или са били изолирани като деца, или родителите им са им казвали „Не говори за тези неща”, казва Локхарт. Но като родители можем да се държим по различен начин с децата си и да ги научим на умения, които са им нужни за изграждането на здрави взаимоотношения.

Понякога има малки разногласия – неприятен коментар, който внезапно осъзнавате, че не е трябвало да правите.

„Понякога е необмислена грешка, нали? Понякога избухвам или казвам нещо остро”, продължава Брен. Тя нарича тези моменти „микро-разриви” и ни съветва веднага да се поправим, ако всички се чувстват сигурни и спокойни. Например, ако кажете нещо неправилно, може веднага да допълните:

  • „Това не прозвуча добре, нали?”
  • „Не трябваше да го казвам.”
  • „Това не прозвуча по правилния начин.”
  • „Това не те кара да се почувстваш добре, нали? Мен също.”
  • „Нека забравим за това.”

„Не подценявайте силата на това малко извинение”, добавя психологът. „По този начин наистина учим децата ни на социални умения и осъзнаване как се отнасяме с останалите в конкретния момент.”

Източник: www.huffpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Пеева
Photo credit: Freepik