Ако детето ви има увреждане или страда от определено разстройство, независимо дали това е епилепсия, дислексия, церебрална парализа или друго затруднение, важно е да говорите с него за това. И най-вероятно ще трябва да го правите сравнително често.
С порастването, то сигурно ще задава нови въпроси или ще има притеснения относно своето състояние. Начинът, по който подхождате към тези разговори, значително ще повлияе на това как се чувства детето.
Признайте на детето за затрудненията му
Понякога родителите избягват разговори за състоянието на детето. Те се страхуват, че темата ще го накара да се почувства зле или да мисли, че не може да успее.
Но в крайна сметка игнорирането на темата прави лоша услуга. Дете, на което не е казано, че има разстройство от аутистичния спектър, може да не разбере защо са му трудни взаимоотношенията с неговите връстници. То може да изгради погрешна самооценка и да започне да вярва, че е неприятно за останалите.
По същия начин, дете, което не знае, че е диагностицирано с обучителни затруднения, може да мисли, че не е интелигентно. Когато разбере, че трудностите му се дължат на особености, поради които учи малко по-различно от повечето си връстници, то може да се почувства облекчено. Признайте на детето за трудностите му и бъдете готови да говорите за тях.
Когато говорите открито с детето си за увреждането или затрудненията му, е по-малко вероятно то да се засрами или да се смути от тях. Също така ще бъде и по-добре подготвено да ги обясни на останалите, когато стане въпрос за това.
Времето има значение
Има няколко вида увреждания и затруднения – емоционални, физически, интелектуални и сензорни. Видът затруднение на вашето дете ще играе голяма роля в начина, по който подхождате към темата.
Времето, в което вие и вашето дете сте разбрали за състоянието му, също ще бъде от значение във вашите разговори. Ако сте научили в деня на раждането, ще имате много по-различно преживяване от родителите, които откриват, че детето им има увреждане, когато то е на 10 години.
Вашето отношение към увреждането, ще повлияе и на начина, по който детето оценява себе си. Много е важно да изпратите правилното послание, което от една страна да признава ограниченията, пред които е изправено вашето дете, като същевременно му показва, че то е способно и може да допринесе много в света.
Бъдете откровени в разговорите си
Влагането на твърде много емоции в разговорите, ще повлияе на това как се чувства детето. Изразяването на тъга за предизвикателствата в живота му или безпокойство за бъдещето, може да накара и детето ви да изпита тези емоции.
Представете информацията за увреждането или затрудненията на вашето дете по реалистичен начин. Обяснете от научна гледна точка или признайте, че докато другите деца могат да се качват по стълбите, то вие трябва да използвате асансьор. Но не се увличайте в твърде много коментари относно тези неща.
Избягвайте дългите лекции и дългите вдъхновяващи речи. Вашето дете ще научи повече за своите способности и бъдещия си потенциал въз основа на това, което правите, а не на това, което казвате.
Ако се отнасяте с детето си като със способно дете, което заслужава любов и търпение, то също ще бъде по-склонно да се възприема по този начин.
Говорете открито, но предлагайте информация, съобразена с възрастта
Когато детето ви задава въпроси относно състоянието си, бъдете честни. Просто се уверете, че информацията, която споделяте, е подходяща за деца.
4-годишно дете, което пита за генетичното си състояние, няма да разбере невронауката зад своето увреждане, а 10-годишно дете не трябва да знае всичко за най-новите медицински изследвания или защо приема определено лекарство.
Стремете се да давате на детето прости отговори на въпросите му. Ако желае повече информация, то ще зададе повече въпроси или ще повтори отново същия въпрос, но по различен начин.
Най-просто казано, можете да използвате фрази като „На мускулите ти им е трудно да движат костите“ или „Това лекарство помага на твоите бели дробове да работят по-добре“.
Насърчете детето да задава въпроси
Въпросите на вашето дете, относно състоянието му, ще се променят с времето. Когато навлезе в пубертета или когато започне да се замисля за възможности за работа, то вероятно ще има нови въпроси.
Детето няма да ви зададе тези въпроси, ако смята, че е твърде неприятно за вас да отговаряте на тях и ще избягва да повдига темата.
Покажете ясно, че с радост ще отговаряте на въпроси по всяко време и се уверете, че детето ви знае, че може да задава въпроси и на други хора – като например лекари или хора, свързани с неговото лечение. Помогнете на детето си да идентифицира доверените близки и познати, които ще бъдат готови да отговорят на въпросите му.
Говорете за тези, които му помагат
Вместо да съсредоточавате вниманието върху всички видове помощ, от които детето ви се нуждае, говорете му за хората, които полагат усилия, за да му помогнат. Обсъдете как учените изследват състоянието му и какво се надяват да открият.
Говорете също за това как лекари, терапевти, учители и треньори полагат усилия да му помогнат да достигне най-пълния си потенциал. Напомнете, че има много хора, които подкрепят усилията му.
Помогнете на детето си да разбере какво да каже на останалите
Другите деца в училище (и може би дори възрастни в общността), може да задават въпроси на детето ви относно неговото състояние. Въпреки че то не дължи обяснения на никого, помогнете му да разработи модели за отговор на въпроси. Това може да му помогне да се чувства по-комфортно, ако реши да отговори.
Попитайте детето си какво би искало другите хора да знаят за него. Дете, което може да каже: „Имам синдром на Турет и това е причината понякога да потрепвам“, може да успее да спре наченки на тормоз. Това също може да сложи край на слуховете, които другите разпространяват за него.
Ключово значение имат и различните начини, по които детето би могло да отговори на разнородни въпроси или коментари. Ако то се затруднява да намери думите, помогнете му с прости примери.
Предразположете го да практикува с вас и обсъдете дали има резултат, когато използва наученото с други хора.
Съсредоточете се върху силните страни на детето
Инвестирайте много време за разговори за силните страни на детето! Изтъкнете на него и на останалите, ако е добро по математика или е талантлив художник.
Детето ви трябва да знае, че увреждането не трябва непременно да му попречи да успее в училище или да бъде отличник. То може просто да се нуждае от допълнителна помощ за постигане на целите си.
Изтъквайте всичките силни страни и всички неща, които обичате в него. Дете, което може да разпознае собствените си умения и таланти, e много по-вероятно да се почувства компетентно и уверено.
Намерете примери на модели за подражание, с които детето ви може да се идентифицира
Всички деца понякога се чувстват обезкуражени и разочаровани. Но за децата с определени затруднения тези чувства могат да станат постоянни. Намирането на модели за подражание от хора с подобно на неговото състояние, може да помогне на детето да се почувства вдъхновено.
Ако има спортисти, музиканти, актьори или успешни предприемачи с подобни трудности, запознайте детето си с техните постижения. Ако познавате възрастен в общността ви, който случайно живее със същото затруднение, попитайте го с уважение дали има нещо против да се срещнете с него. Да се видят и да взаимодействат с възрастни, които имат подобен житейски опит, може да промени живота на детето.
Потърсете подкрепа за него и за себе си
Обърнете се за съвет към специалистите, които работят с вашето дете. Педиатърът, логопедът, физиотерапевтът или учителят му, може да ви дадат полезни насоки за това как да говорите с детето си за неговото увреждане.
Споделянето на опит с други родители, които разбират през какво преминава вашето семейство, също може да ви помогне да се почувствате по-уверени и в разговорите, които водите с детето си. Присъединете се към група за подкрепа където може да говорите с други родители на деца с подобни увреждания – лично или онлайн.
Важно е да четете статии и публикации от тийнейджъри и възрастни, които преминават през същото като детето ви. Много деца със затруднения, израстват малтретирани и без важен житейски опит, въпреки цялата любов и добрите намерения на родителите. Тази тъжна реалност често се дължи на факта, че родителите им са се грижили за тях, следвайки препоръките на хора, които не са имали никакъв опит с увреждания.
Четете статии, слушайте и гледайте интервюта, видеоклипове и подкасти на и от възрастни с увреждания, на теми като: „какво бих искал родителите ми да знаят“ или „какво бих казал на по-младото си “аз”“. Също така е важно да запознаете детето си с медии, представящи деца и възрастни с увреждания, за да разберат, че те са ценени; групи и общности, ръководени от хора с увреждания или с участието на деца с увреждания.
Поговорете с детето си, дали би се интересувало от среща с други деца с подобно състояние на събиране, в клуб за отдих, летен лагер и т.н. Ако прояви интерес, постарайте се да улесните тези контакти. Прекарването на време с други деца, в подобна ситуация, може да помогне на детето ви да достигне своя най-пълен потенциал.
Независимо дали става въпрос за едноседмичен летен лагер или месечна група за подкрепа на деца с подобни трудности, на вашето дете може да му харесат запознанствата с връстници в сходна ситуация.
Ако състоянието на вашето дете позволява досег с определена общност (например на хората с нарушен слух), постарайте се да се включите в нея.
Важно е да имате предвид и вашето място, като човек без увреждания, когато сте в тези общности. Не забравяйте, че сте там, за да подкрепяте детето си и да се учите, а не да ръководите.
Съществуват някои трудности и преживявания, с които се сблъсква детето, и които вие просто няма как да си представите, освен ако не живеете със същото състояние. Затова е от ключово значение в живота на детето ви да присъстват и други хора с различни трудности, увреждания и невронетипични особености.
Това ще му позволи да се чувства по-малко различно.
Да изградите мрежа от различни хора, както и вашето присъствие, е от ключово значение за самочувствието на детето и приемането му такова, каквото е.
Източник: www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Кристина Митевска
Photo credit: Freepik