Да се научи да седи, да пълзи и да ходи – това са основни етапи в ранното развитие на детето – и родителите често записват тези постижения в бебешки дневници, правят снимки и видеоклипове. Развитието на моторните умения позволява на детето да стане по-самостоятелно. Изследване, подкрепящо редица други проучвания, показа, че то може да ни каже и нещо за степента на когнитивното развитие на детето, като например говоренето.
Логично е способността на децата да се движат да влияе върху това как виждат, мислят и говорят за своята физическа и социална среда. Но през последните години става все по-ясно, че всъщност когнитивното развитие е по-тясно свързано с развитието на грубите моторни умения, като пълзене или ходене, и с фината моторика като хващане и използване на предмети, отколкото мнозина са смятали преди.
Всъщност, препоръчително е вместо да се оценява двигателното и когнитивното развитие по отделно, те да бъдат разглеждани като две свързани зъбни колела в една голяма, сложна система, всяко зависещо от другото, те работят заедно, за да направят малки стъпки напред в развитието.
Следователно е важно повече проучвания да изследват връзката между двигателното и когнитивното развитие, вместо да се фокусират върху тях като отделни части. Това не само ще бъде нужно за разбирането на типичното развитие, но също така може да помогне да се обяснят трудностите, пред които са изправени някои деца, когато връзките в системата са нарушени.
Ранни връзки
Ученето на езика е много дълъг процес за бебетата. Те трябва да преминат през период на изучаване как да използват устата си, за да издават звуци. След това идва бърборенето. Следва първата дума. И накрая, децата могат да съставят изречения и по-късно – да водят разговор. Изследването показва, че преди да настъпи всеки един от тези езикови етапи, обикновено има промяна в двигателните действия и умения. Например при бърборенето, при което бебето повтаря един и същ звук отново и отново („бабаба“).
В продължение на няколко седмици преди да започне бърборенето, при бебетата се наблюдават много движения на ръцете, като удряне или размахване. Интересното е, че след като започнат да бърборят, бебетата престават да правят тези движения толкова усилено.
Защо тези две дейности са свързани? Може да се окаже, че и двете позволяват на бебетата да видят какво се случва, когато едно действие се повтаря, така че да свикнат със звуците и усещанията на телата си. Бебетата научават, че когато правят дадено нещо, то кара друго нещо да се случи. Като да научиш, че когато натиснеш едно копче – светва лампичка. Има много други примери за нови двигателни и езикови умения, които се появяват приблизително по едно и също време. Фактът, че двигателното действие и езиковият етап се случват толкова близо във времето, предполага, че двете части на системата се развиват заедно.
Двигателни затруднения
Изследването се фокусира върху това какво се случва, когато бебетата срещат затруднения в развиването на двигателни умения по типичен начин. Един от методите, по които е направено това, е да се разгледа връзката между двигателните и когнитивните умения при разстройство от аутистичния спектър. Проблемите с езика и комуникацията са от ключово значение за диагностицирането на разстройствата от аутистичния спектър, но често децата с такива разстройства показват и някои затруднения в двигателните умения. Проведено е проучване с 53 бебета, които имат по-голям брат или сестра с разстройство от аутистичния спектър. Това увеличава риска самите те да развият подобно разстройство.
Открихме, че тези бебета като цяло имат по-лоши двигателни умения на възраст от седем месеца в сравнение с бебетата, които имат по-голям брат или сестра без разстройство от аутистичния спектър. Важно е, че показахме, че двигателните умения на седем месеца предсказват скоростта на езиково развитие в групата на бебетата, които развиват разстройство от аутистичния спектър. Това предполага, че слабите ранни моторни умения могат да бъдат един от факторите, влияещи върху езиковото развитие, и че това може да е особено важно за тези, които са изложени на риск от развитие на разстройство от аутистичния спектър.
Също така изследваме когнитивните умения при деца с разстройство в развитието на координацията (DCD), което се диагностицира въз основа на двигателните затруднения, които оказват влияние върху ежедневието. Надяваме се, че тези изследвания ще ни помогнат да разберем по-добре връзките между моторното и когнитивното развитие.
Важно е да запомните, че децата естествено се развиват с различна скорост.
Бебето може да започне да пълзи по всяко време между пет и тринадесет месеца, и все още да е в рамките на очакваната възраст за пълзене. Някои бебета изобщо не пълзят на ръце и колене, а се тътрят, лазят или просто започват да ходят, за да могат да се движат из стаята. Това означава, че родителите не трябва да се притесняват, че детето им няма да бъде „умно“ или не се развива добре, ако не пропълзи рано. Пълзенето е един от начините за решаване на проблем, като например достигане на играчка от другата страна на стаята, но то не е единственият начин. Тъй като тялото на детето расте и мускулите му стават по-силни, се развиват по-добри начини за справяне с тези проблеми.
Един въпрос, който трябва да се проучи в бъдеще ще бъде дали има критични периоди от време в развитието на тези умения, които карат някои деца да се развиват нетипично. Също така ще бъде важно да се проследят различните пътища, по които могат да водят двигателните и езиковите умения. За да отговорят на тези въпроси, бъдещите изследвания ще трябва да проучват децата в продължение на времето и да изучават в комбинация двата набора от умения.
Източник:https://theconversation.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирена Маркова