Щом детето започне да разбира речта, е добре всеки родител да започне да се замисля и над това, което казва. Много фрази и реакции изникват внезапно и необмислено. “Сякаш нещо ме накара”, казват някои. Нещо случайно, което поемаме от хората около нас. Или нещо, произнесено в моменти на силна умора или безпомощност.
Но трябва да се стремим да не използваме постоянно в отношенията си с децата изрази, които може да ги наранят и да повлияят сериозно върху техния живот за години напред.
Съвременните психолози възприемат детето като самостоятелна личност, в която трябва да се вслушваме, да направляваме меко и да склужим за пример. В този случай трябва да контролираме първо себе си.
Моят син е на 2,5 години и кризата на третата година или вече е настъпила, или видимо се приближава към нас. Той често отстоява много яростно своята позиция, силно се разстройва, ако нещо не се случва както трябва и това, разбира се, е съпроводено с гръмка истерия и съпротива. В такива моменти е много трудно да запазиш самообладание, особено ако не си във форма – изморена от работа и битовизми.
Затова събрах 15 фрази, които не трябва да казваме на детето. За да не се налага за в бъдеще да преработваме с психолог детските травми.
“Не плачи, вече си голямо момче!”
Децата плачат. Това е естествена реакция към всичко ново, стрес, болка, обида и т.н. Да се привлече вниманието на възрастните, в края на краищата. Когато използваме подобни изрази, ние всъщност по някакъв начин забраняваме проявлението на чувствата, прогонваме ги и ги скриваме надълбоко.
“Не тичай, ще паднеш!”
По-добре да не използваме отрицателната частица “не” и да не фиксираме вниманието върху нещо, което напълно хипотетично може да се случи с детето, да не го програмираме. Опитайте без “не” и без упреци да обръщате внимание върху това, което смятате за необходимо в дадения момент. “Внимавай.”, “Давай така.” и т.н.
“Докато не си изядеш яденето, няма да станеш от масата!”
Регулирайки вместо детето обема на храната, карайки го да яде едни или други продукти, ние му пречим да създаде собствено отношение към храната, да се научи да слуша своя организъм и по този начин формираме неправилно хранително поведение.
“Щом се държиш така, няма да те обичам!”
Нима изобщо има нещо, заради което да не обичаме своето дете? Категорично не! Но захвърлената в сърцето фраза засяда дълбоко и силно наранява детето. То може да започне да се старае напълно да се адаптира към вас, въпреки своите желания и нужди, за да си спечели малко любов.
“Виж как добре се държи това дете, а не като тебе!”
Сравнението е любим подход на много съвременни баби и дядовци. Но тези думи обезценяват постъпките на детето в неговите очи. И като резултат в бъдеще възрастния човек е неуверен в себе си.
“А аз на твоята възраст…”
Обикновено малчуганът смята, че някак си не е какъвто трябва, че разочарова родителите си. А всъщност, всички деца се развиват различно и със свое собствено темпо. Възможно е да не умее да кара колело, но затова пък да рисува прекрасно. Вместо сравнения, отбелязвайте постиженията, насърчавайте и подкрепяйте.
“Ако не престанеш, няма да тръгнем (отидем, купим)!”
Говорете само онова, в което сте сигурни. Ако знаете, че няма как да не отидете в онзи магазин, за който така горещо му отказвате в момента, по-добре изберете по-мека формулировка или въобще не използвайте подобни заплахи.
“Аз ще си отида и ще останеш сам!”
Страхът от самотата е наш основен страх, появил се още във времето, когато хората не са могли да оцеляват сами. И е останал в нас до ден-днешен. Именно затова бебетата и малките деца така чувствително реагират на изоставянето им от значим за тях възрастен.
“Не може да искаш всичко!”
Когато детето се държи така, запитайте се защо. Възможно е да трябва да му се обясни нещо, да му се покаже с примери. То обезателно ще ви разбере. Или пък неговото поведение е напълно обяснимо и, напротив, трябва му подкрепа и защита (например от по-големите деца).
“Ако се държиш така, ще те дам на този чичко (полицай, Баба Яга).”
Първо, на практика това е неосъществимо, което означава, че детето рано или късно ще разбере, че на думите на възрастния не може да се вярва и второ, за силно впечатлителните деца подобни фрази могат да предизвикат нощни кошмари и страхове.
“Престани, това не е толкова важно!”
Всеки опит, през който минава човек, както и всяко преживяване, е важно. Нали ние всички сме различни. А детето расте и се учи и даже загубата на не толкова любима кукла може да бъде нещо много значимо.
“Ти не можеш, дай да го направя аз!”
Добрият опит е опитът, получен самостоятелно, без чужда помощ. И няма нищо по-ценно от това малчуганът да чувства, че значим за него възрастен му вярва. Не си заслужава да правите всичко вместо детето.
“Прави (взимай) каквото искаш, само престани!”
Думи на отчаяние, които на практика е невъзможно да бъдат осъществени и детето усеща това. По-добре е да поемете въздух, да преброите до десет и да се опитате да отвлечете вниманието му с нещо друго, например да му предложите да изгледате заедно някой анимационен филм.
“Как не разбираш това, нали го знаеш!”
Детето не мисли по начина, по който мисли възрастният. То мисли с други категории, живее тук и сега. Разбирането идва с възрастта и не трябва да се изисква отрано.
“Защо си толкова глупав (непохватен, тромав)!”
В живота ви винаги ще има хора, които ще се съмняват във вашето дете. Нека с вас то да се чувства защитено и сигурно като зад каменна стена. Не пестете насърчаващите си думи и помнете, че такива възрастни често грешат.
Източник:https://www.m24.ru
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса’: Йоланта Иванова