Трудно е да го разберете, нали?
Ако не сте част от 15%-те от хората, живеещи с дислексия е много трудно да разберете какво представлява тя всъщност.Лесно е да си мислите, че донякъде е измама. Че ако тези деца или възрастни полагаха повече усилия и наистина се посветят на това да са по-добри, могат да го „преодолеят“. Но случаят не е такъв.
Животът всъщност е много по-труден за хората с дислексия. Те имат брилятни умове, но им е трудно да се фокусират.Дислексията е дар. Дар да имаш възможността да виждаш нещата от много гледни точки, всичките наведнъж. Но дарът идва с проклятие и то е трудността да приоретизираш или намериш смисъла във всички тези преспективи.Може на някой да му се струва, че хората с дислексия могат да бъдат трудни за съжителство и трудни за обичане, защото умовете им работят много по-различно от това, което сме свикнали да приемаме за нормално. Понякога ежедневието може да ви докара до лудост.
Ако съжителствате с дислектик, със сигурност знаете, че те забравят неща, твърдят че са казали или направили нещо, което не са, могат да бъдат невероятно разхвърляни и неорганизирани, или по-малко социално осъзнати от останалите хора.
Най-доброто, което можете да направите е да се осведомите колкото можете повече относно дислексията, така че да сте по-малко раздразнителни и по-съпричастни.Това е един поглед отвътре на това как работи мозъкът на хората с дислексия.
1. Ежедневието за тях може да е предизвикателството.
Дислексията е много повече от това просто да срещате трудности с четенето, писането и използването на числа. Те виждат света по напълно различен начин, комуникират различно и могат да срещат трудност да систематизират нещата.Някои го описват като предизвикателство на ежедневието, други като негово проклятие, защото оказва влияние върху всяка част от живота им.
2. Могат да изглеждат странно.
Въпреки високия им интелект, виждайки множеството различни перспективи наведнъж, те могат да се окажат неспособни да бъдат част от разговор. Може да им хрумват странни идеи и да изпитват трудности да осъзнаят дали те са подходящи за разговора, който водите в момента. Понякога това ги кара да изглеждат почти като аутисти, неразбиращи социалните правила.
3. Намират детайлите за изтощителни.
Тъй като мозъкът им е по-малко ефективен при обработката на букви и звукове, той трябва да работи усърдно – много по-усърно от останалите. Затова всяко време прекарано в четене, използване на числа или фокусиране над детайли е наистина изморително за тях.
4. Могат да функционират различно през различните дни.
Някои дни изглежда сякаш функционират по-добре от други и сякаш възможността им да се справят с трудностите се подобряват значително. Други може да ви се струва, че нещата се влошават. Няма причина за това, няма и последователност. Просто е така.
5. Те са изключително креативни.
Възможността им да виждат света през всяка една преспектива ги превръща в изключително креативни хора. Могат да им хрумнат дръзки идеи, отчасти защото законите на физиката, математиката и това, което за нас може да изглежда невъзможно, не им поставят граници.
6. Виждат неща, които другите не могат.
Например думи, които се движат по страницата, а понякога и извън нея и букви, които се преобръщат. Знаете ли какво предизвикателство представлява да четете букви или числа в captcha?
Сега си представете да прочетете цяла книга така. Или да четете книга през лупа, държана от дете, което не спира да я мърда.Дори думата “cat” може да бъде разчетена по повече от 40 начина.
7. Пренатоварват се от това, което виждат.
Те виждат толкова много възможности, че мислите им могат да се прегънат и изкривят. Трудно е да подредиш цялата тази информация и да изкараш само важната и подходяща от нея. Без възможността за пресяване, този специален дар се превръща в злощастна, объркваща неспособност.
8. По-вериятно е да страдат от ADD (СДВ)
Хората с дислексия са по-склонни да имат синдром на дефицит на вниманието. Около 40% от хората с дислексия имат ADD, а 60% от хората със синдрома живеят и с дислексия.
9. Могат да преживяват мислите си като реалност.
Склонни са напълно да вярват, че са ти казали нещо, което не са или да се кълнат, че не си им казал нещо, което си.Често пъти те изразяват себе си по толкова уникален начин, че съобщението им изглежда несвързано. Те дори могат да не осъзнават, че този аспект от комуникацията им е част от дислексията.
10. Възможно е да не знаят, че имат дислексия.
По данни от Клиника Майо, дислексията може да остане недиагностицирана с години или неразпозната чак до съзряване. Това е една от причините броят на хората да е труден за определяне. За съжаление хората с неразкрита дислексия често гледат на себе си като на глупави или дори бавноразвиващи се.
11. Мислят в картини вместо в думи.
Не е изненадващо, че в повечето случаи те разчитат повече на визуалното, мислят в картини и използват картинни помагала, за да си помогнат с организацията и планирането на живота им. Вместо да водят монолози, мисловният им процес протича по-скоро подсъзнателно. Повечето хора с дислексия дори не осъзнават, че го правят.
12. Те винаги ще имат дислексия.
Могат да се научат да четат и пишат, но дислексията остава завинаги. За да направят живота си по-лесен, на помощ идват специализираните шрифтове, речници и други неща, улесняващи хората с дислексия.Специализираните шрифтове за дислектици са създадени така, че да неутрализират до голяма степен объркването на сходни по външен вид букви, “танцуването” и изкривяването на текста и да направят целия процес на четене по-лесен.
На български, това е специално създаденият шрифт Adys. Негов създател е българката Кристина Костова. Тя самата живее с дислексия, което я мотивира да създаде специалния шрифт в помощ на останалите.
13. Мозъкът им функционира по различен начин.
Хората с дислексия не използват мозъка си по същия начин, по който повечето от нас го правят. Употребата на лявата хемисфера на мозъка е в намалена степен, а именно тя е частта, отговаряща за четенето. Освен това тъканта между двете страни на мозъка – корпус калозум, която играе ролята на “мост” между двете полукълба, не функционира по същия начин. Тази важна структура представлява голяма лента от миелинизарани влакна, която е отговорна за предаването на нервни съобщения между дясното и лявото полукълбо. Дясната страна на мозъка се използва за творчество, а лявата – за по-сериозни учебни процеси. Ако двете страни на мозъка са “разединени” или ако “разговярането” помежду им е затруднено, това води до големи предизвикателства в ученето, говора и езика, емоционалното съзряване, проблеми с фокуса и вниманието, общуването.
14. Наследствено е.
Дислексията е наследствена, така че повечето заболели имат леля, чичо, родител, баба, дядо или родител със същата диагноза. Учените са установили, че DCD2 е ген на дислексията.
15.Често имат ниско самочувствие.
Хората с дислексия са също толкова интелигентни колкото и всички останали. И са напълно наясно, че другите могат да четат и пишат много по-лесно отколко те. Това ги кара да се чувстват глупави в сравнение с останалите. Но както Алберт Айнщайн е казал:
„Всички са гении. Но ако съдиш рибата по възможността й да изкачи дърво, тя ще прекара целия си живот, мислейки се за глупава.“
16. Дислексията има различни проявления.
Дислексията е подвеждаща, защото няма двама човека с напълно еднакви проявления. Някои губят неща или имат слаби организационни умения. Някои четат бавно или имат трудностти с разбираемостта. Някои могат да имат затруднения да подредят идеите си за писане или да обработят странична информация. Други пък срещат проблем с проследяването на дните от седмицата, месеца или годината.
17. Изпълнени са с противоречия.
Възможно е да са напълно осведомени за обграждащата ги среда, а все пак да се окажат изгубени. Може да разпознаят или прочетат дума на едната страница, но да са безпомощни пред нея на следващата. Умът им често е много бърз, но те изглеждат посредствени, защото преминават през всяка от възможностите, които виждат.
18. Имат невероятни умения и силни страни.
Често са много добри в “прочитането” на хората и имат забележителни способности за взаимодействие с околните. Възможно е да си спомнят неща, които може другите да не помнят. Имат добра дългосрочна памет и разчитат на нея. В много случаи са добри в говоримия език и са надарени в по-абстрактните сфера (архитекти, инженери, художници и занаятчии). Те са високо интелигентни и интуитивни, с ярко въображение.
19. Могат да бъдат изключително успешни.
Те могат да бъдат изключително успешни, често пъти не въпреки, а заради тяхната дислексия.
Известни хора с дислексия включват комедианти като Лупи Голдбърг, Джей Лено, Хенри Уинклър, Дани Гловер и Шер. Също така и художници като Леонардо Да Винчи, Томи Хилфигер, Анди Уархол и Пабло Пикасо.
Карол Грийдер и Баруж Бенасераф използвали дислексията си, за да станат носители на Нобелова награда в сверата на науките. Други решават да станат писатели или журналисти като Скот Адамс (от Дилбърт), Агата Кристи, Еф Скот Фицджералд и Фини Флаг (авторът на „Пържени зелени домати“).
20. Могат да променят света.
Хората с дислексия могат и вече са променили света. Личности като Джордж Вашингтон, Ричард Брансън, Хенри Форд и Стивън Спилбърг са промени и продължават да променят света, в който живеем.Хората с дислексия са мили, креативни, високо интелигентни хора, които са толкова разгневени от своите затруднения, колкото и вие. Те просто не могат да си вземат почивка от начина, по който работят умовете им.Вместо това те разчитат на хората, които ги обичат – да им помогнат да видят заобикалящото ги и да улеснят функционирането им в свят, който не е пригоден за техните нужди.
Да, понякога може да ви се струва, че са трудни за обичане, но никога не забравяйте, че имат невероятени, уникалени, променящи света дарби.
С ваша помощ може би човекът, който обичате също ще промени света.
Източник: https://geektotech.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Александра Атанасова