Развенчаване на митовете и подкрепа за хората, които изпитват затруднения с четенето

Развенчаване на митовете и подкрепа за хората, които изпитват затруднения с четенето

Лаура Акстел, Специалист по образованието, Хоризонти за четене
10 март 2021 г.

Бивш учител по специална педагогика споделя как да разпознаваме и подкрепяме изпитващи затруднения деца в прогимназията и гимназията – дори при дистанционно обучение. Причините, поради които учениците продължават да изпитват затруднения с четенето в прогимназията и гимназията често се основават на митове и погрешни схващания.

Първият голям мит, основан на критериите за оценка на четенето, е, че проблемът е в разбирането. По-голямата част от оценките за четене и стандартизираните тестове за по-големите ученици се фокусират върху критериите за разбиране на четенето, без да се определят пропуски в основните компоненти, които водят до разбиране: декодиране, плавност и речников запас.

„Няма стратегия за четене, достатъчно силна, че да компенсира факта, че не можете да прочетете думите“,

заявява д-р Аните Арчър.

Десетилетия проучвания са показали, че ефективните читатели имат солидни и автоматични знания за това как да съотнасят звуците на нашия език към писмената форма на тези звуци. Това започва със звуците за съгласни и гласни – наречени phoneme proficiency – и разбирането за това как речта и писмената форма работят заедно за четене и правопис. Без тази основа способността за развиване на точно и автоматично разпознаване на думите винаги ще бъдат ограничени.

Друго погрешно схващане е, че децата, които изпитват затруднения с четенето, не се стараят достатъчно или трябва да са по-малко интелигентни от своите връстници. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. По-голямата част от учениците с дислексия например имат средна или над средната интелигентност. Учителите могат да предположат, че учениците са мързеливи или не работят много усилено, тъй като учителите в средното образование често не знаят характеристиките на дислексията или как да идентифицират затруднения ученик, който е прекарал години, криейки този факт. Когато преподавателите знаят как да идентифицират ученик с обучителни проблеми и езиково увреждане, те могат да действат незабавно.

Как да осигурите подкрепяща среда
Учениците с дислексия и слаби умения за декодиране изграждат механизми за справяне в ранните си години, за да попречат на възрастните и връстниците да открият техните ограничения. Избягването на неудобството е основната цел на изпитващите затруднения деца. Създаването на взаимоотношения на подкрепа в безопасна среда е от ключово значение за работата с тези ученици. Преподавателите могат да изградят доверие, като премахнат изискванията за всички ученици да четат на глас в клас и задачи, които биха ги изложили на потенциални подигравки.

Тъй като скринингът за дислексия и затруднения с четенето често завършва в началните училища, е от полза за преподавателите да осъзнаят какво правят по-възрастните ученици, когато изпълняват задачи по четене или писане. Например:

  • Участват ли учениците в дискусии, но избягват ли всичко, свързано с четенето на глас?
  • Искат ли същите ученици в удобно време да използват тоалетната или да отидат в кабинета на медицинската сестра по време на самостоятелно четене?
  • Изглеждат ли шавливи, разсеяни или „извън задачата“ по време на четене?
  • Има ли постоянни проблеми с поведението, когато учениците са помолени да прочетат текст пред своите връстници?

Преподавателите могат също да следят за повтарящи се правописни грешки, обръщане на букви и употребата на прости думи и ограничени отговори в писмените работи на техните ученици – или за това изобщо да не се предават писмени работи. Ако учителите започнат да забелязват някое от тези обстоятелства, е важно да говорят с други учители и да разгледат и други предадени работи, за да идентифицират проблема. Семействата са най-големият източник на информация и често разговорът с родителите на ученика може да хвърли светлина върху историята на ученика и възможните варианти за подкрепа.

Уверете се, че децата със затруднения ще бъдат подкрепени
След като ученикът бъде идентифициран като изпитващ затруднения с четенето, има два основни начина да бъде подкрепен. Първият е осигуряване на достъп до учебната програма и съдържание, което ще им помогне да вървят заедно с връстниците си. По време на тази необичайна учебна година учителите имат възможността да правят нещата по различни начини, които могат да помогнат по-добре на затруднените ученици. Например редица учители четат книги на глас със своите ученици онлайн, които следват и след това водят виртуални дискусии в подкрепа на разбирането. Учениците, обучаващи се от вкъщи, могат също така да имат достъп до приложения, които преобразуват текст в реч, реч в текст и проверяват правописа, за да развиват разбирането, писането и правописа. Възрастните използват тези приложения през цялото време, като последните могат да бъдат изключително полезни за учениците без знанието на техните връстници.

little girl with headphones listening music using laptopСега често има повече време, когато дистанционните ученици не са в клас през целия ден, пет дни в седмицата. Вкъщи или по време на почивките, преподавателите могат да предоставят подкрепа по различни начини. Някои опции включват да се позволи на учениците да:

  • Вървят в крак с часовете по български, като слушат аудио книга;
  • Се запознаят с научни и исторически теми, като гледат образователни видеа, които увеличават знанията и изграждат речников запас;
  • Имат достъп до ресурси, които предоставят съдържание за четене на тяхното ниво на обучение;
  • Работят по проекти, в които техните силни страни могат да бъдат подчертани.

Най-важното е, че тези ученици се нуждаят от целенасочена инструкция за четене с програма, базирана на проучвания и предназначена за ученици в средното образование, която може да бъде доставена виртуално или лично.

Сблъскване с предизвикателства извън класната стая
По време на пандемията по-големите ученици може да работят дистанционно по-често и да им липсва ценна намеса. Изследванията подкрепят необходимостта от достатъчно време за учениците в средните класове, да прилагат основните умения, които са им необходими, за да станат по-опитни читатели. Без тези умения учениците са обречени да изостанат още повече и да се присъединят към 19-те процента дипломирани възрастни хора, които напускат училище само с незначителна способност за четене. Тридесет и два милиона възрастни също попадат в тази категория. За по-голямата част от учениците от прогиманзиите и гимназиите ефективната намеса, предоставена от знаещи и квалифицирани преподаватели, е последната им надежда.

Грамотността влияе върху всички академични области: способността да се решават словесни задачи по математика, да се идентифицира информация в социалните изследвания и да се участва в дискусии в час. Но четенето не се ограничава само до училищното представяне. Тъй като учениците порастват, шофьорската книжка често е необходимост, но получаването на такава може да бъде голямо предизвикателство, ако не могат да прочетат ръководството или да преминат теста. Намирането на лятна работа или работа на непълен работен ден може да бъде много трудно, ако е включено четене или писане. Често има и емоционално въздействие поради срам и безпокойство, че другите ще открият техните затруднения. Предимство на настоящата училищна ситуация е, че наличието на достатъчно време и достъп до целенасочени дигитални инструкции може да доведе до значително по-положителни резултати за тези ученици, в класната стая и извън нея.

Четенето е единственото умение, от което учениците се нуждаят в продължение на шест часа на ден, всеки един ден, в продължение на 12 години. Тази година предоставя възможност на преподавателите да установят кои са учениците, които се борят с четенето, и как да ги подкрепят по-добре. Предизвикателството за училищния персонал е да започнат сега, за да гарантират, че преподавателите разполагат с подготовката и ресурсите, за да осигурят подходяща интервенция за подпомагане на четенето на учениците в средните училища, независимо от условията.

Източник: https://www.eschoolnews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Петрова