Хората сме социален вид. Живеем в групи. Грижим се един за друг. Изграждаме цивилизации.
Способността ни да си сътрудничим е голямо адаптивно предимство. Това ни позволява да колонизираме почти всяко местообитание на Земята и да виреем в повече климатични условия от всяко друго животно, с изключение може би на бактериите.
Оказва се, че част от това да бъдем социален вид е, че ние регулираме телесните си “бюджети” т.е. начините, по които нашият мозък управлява телесните ресурси, които използваме всеки ден. През целия си живот, без да си даваме дори сметка, ние правим “депозити” в телесните бюджети на други хора, както и “тегления”, и те правят същото за нас. Това има плюсове и минуси, както и дълбоки последици за начина, по който живеем живота си.
Как хората около вас влияят на вашите телесни “бюджети” и пренастройват мозъка ви дори в зряла възраст? Вашият мозък променя връзките си след нови преживявания – процес, наречен пластичност. Микроскопичните части на вашите неврони се променят постепенно всеки ден. Разклонените дендрити стават по-храстовидни и техните свързани невронни връзки стават по-ефективни. Малко, по малко мозъкът ви се настройва и променя, докато общувате с останалите.
Някои мозъци са по-внимателни към хората около тях, а други по-малко, но всеки има човек наблизо.
Вашето семейство, приятели и дори непознати допринасят за структурата и функцията на вашия мозък и му помагат да поддържа “тиктакането” на вашето тяло като часовник.
Тази съвместна регулация има измерим ефект. Когато сте с някой, за когото ви е грижа, вашето дишане може да се синхронизира, както и биенето на сърцата ви – независимо дали сте в непринуден разговор или разгорещен спор. Този вид физическа връзка се случва между бебета и лица, които се грижат за тях, терапевти и клиенти, дори хора, които посещават клас по йога или пеят заедно в хор.
Ние също така коригираме телесните “бюджети” на околните чрез нашите действия. Ако повишим глас или само сбръчим веждата си, можем да повлияем на това, което се случва в телата на другите хора – тяхната сърдечна честота или химикалите, пренасяни в кръвта им. Ако любим човек изпитва болка, може да намалим страданията му, просто като го държим за ръка.
Да бъдем социален вид, има всякакви предимства за нас хората, включително фактът, че живеем по-дълго, ако имаме близки, подкрепящи отношения с околните. Проучванията показват, че ако вие и вашият партньор чувствате, че връзката ви е интимна и грижовна, че сте отзивчиви към нуждите на другия и че животът изглежда приятен, когато сте заедно, и двамата е по-малко вероятно да се разболеете.
А ако вече сте болни от сериозно заболяване, като рак или проблеми със сърцето, е по-вероятно да се оправите. Тези проучвания са изследвали женени двойки, но резултатите изглежда са валидни за близки приятели, както и за собственици на домашни любимци.
Като цяло да бъдем социален вид е положително за нас, но има и своите недостатъци.
Ние също така се разболяваме и умираме по-рано, когато упорито се чувстваме самотни – вероятно години по-рано, сочат данните.
Без другите да ни помагат да регулираме нашите телесни “бюджети”, ние носим допълнителна тежест вътре.
Случвало ли ви се е да загубите някой поради раздяла или смърт и да сте се чувствали сякаш сте загубили част от себе си? Това е защото си е отишъл източник, който е поддържал телесните ви системи в баланс.
Изненадващ недостатък на споделеното “бюджетиране” на тялото е неговото въздействие върху емпатията. Когато изпитвате емпатия към другите хора, вашият мозък предсказва какво ще мислят, чувстват и правят. Колкото си по-близък до хората, толкова по-ефективно мозъкът ви предсказва вътрешните им страдания.Целият процес се чувства естествено, сякаш четете мислите на друг човек.
Но има и уловка – когато хората са ви по-малко, може да бъде по-трудно да съпреживеете. Може да се наложи да научите повече за човека, допълнително усилие, което води до повече харчене от телесния “бюджет”, което може да се почувства като неприятно. Това може да е една от причините, поради която хората понякога не успяват да съчувстват на онези, които изглеждат различно или вярват в различни неща и дори може да се чувстват неудобно да опитат. На метаболитно ниво е скъпо за нашия мозък да се справя с неща, които е трудно да предвиди.
Нищо чудно, че хората създават, така наречените, ехо-камери, заобикаляйки се с новини и възгледи, които подсилват това, в което вече вярват – това намалява метаболитните разходи и неприятното усещане при научаване на нещо ново. За съжаление, това също така намалява шансовете да научите неща, които могат да променят мнението ви.
Хората се регулираме взаимно с думи – една добра дума може да ви успокои, например, когато приятел ви прави комплимент в края на тежък ден.
Лошата дума, от своя страна, може да накара мозъка ви да предвиди заплаха и да залее кръвния поток с хормони, пропилявайки ценни ресурси от “бюджета” на тялото ви.
Силата на думите над нашата биология може да се простира на големи разстояния. Ако се прати съобщение с думите „Обичам те“ от САЩ на близък приятел в Белгия, въпреки че той или тя не чува гласа ви или не вижда лицето ви, това ще промени пулса, дишането и метаболизма.
Или някой може да ви изпрати текст с нещо двусмислено като: „Вратата заключена ли е?“ и има вероятност това да засегне нервната ви система по неприятен начин.
Вашата нервна система може да бъде нарушена не само на разстояние, но и през вековете.
Ако някога сте се утешавали от древните текстове като Библията и Корана, вие сте получавали помощ за “бюджетиране” на тялото от отдавна изчезнали хора.
Книгите, видеоклиповете и подкастите могат да ни стоплят или да ни накарат да се втрисаме. Тези ефекти може да не продължат дълго, но изследвания показват, че всички ние можем да настроим нервната система с прости думи по много физически начини, които надхвърлят това, което може да подозираме.
Защо думите, които чуваме имат толкова голям ефект върху нас? Защото много области на мозъка, които обработват езика, също така контролират вътрешните ни органи, включително основни органи и системи, които управляват “бюджета” на тялото ни.
Тези мозъчни области са обединени в т.нар. „езикова мрежа“ и регулират вашия сърдечен ритъм нагоре и надолу. Те контролират и глюкозата, която навлиза в кръвта ви, за да захрани клетките. Променят и потока от химикали, които поддържат имунитета ви.
Силата на думите не е метафора, тя пренастройва нашия мозък.
Виждаме подобно взаимодействие и при други животни, например, невроните, които са важни за птичата песен, също така контролират и органите в тялото на птицата.
Ето защо думите са инструменти за регулиране на човешкото тяло. Думите на другите хора имат пряк ефект върху мозъчната дейност и телесните ни системи, а нашите думи имат същия ефект върху другите хора.
Но означава ли това, че думите могат да бъдат вредни за нашето здраве? В малки дози, не съвсем. Когато някой каже нещо, което не харесваме, обижда ни или застрашава нашата физическа безопасност, може да се почувстваме ужасно.
“Бюджетът” ни страда в този момент, но няма физическо увреждане на мозъка или тялото. Сърцето може да се ускори, кръвното налягане да се промени, може да се изпотим, но след това тялото се възстановява и мозъкът ни дори може да е малко по-силен.
Еволюцията ни е дарила с нервна система, която може да се справи с временни метаболитни промени и дори да се възползва от тях. Случайният стрес може да бъде като упражнение – кратък разход от вашия “бюджет” на тялото, последвани от депозити, които създават една по-силна и по-добра личност.
Но ако сме стресирани отново, и отново, и отново без много възможност да се възстановим, ефектите могат да бъдат доста по-сериозни. Ако постоянно се борим в кипящото море от стрес и “бюджетът” на тялото ни натрупва все по-задълбочаващ се дефицит, това се нарича хроничен стрес. Той нанася много повече вреди от това просто да се чувстваме нещастни в момента.
С течение на времето, всичко, което допринася за хроничен стрес може постепенно да нанесе щети на мозъка и да причини болести в тялото.
Това включва физическо насилие, вербална агресия, социално отхвърляне, пренебрегване и безброй други начини, по които ние, социалните животни, сме измислили да се измъчваме взаимно.
Важно е да разберем, че човешкият мозък изглежда не прави разлика между източниците на хроничен стрес. Ако “бюджетът” на тялото е вече изчерпан от обстоятелствата на живота – като физическо заболяване, финансови затруднения, хормонални скокове, недостатъчен сън или упражнения – мозъкът става по-уязвим към всякакъв вид стрес. Това включва и биологичните ефекти на думите, използвани да заплашват, тормозят или измъчват вас или хората, на които държите.
Когато “бюджетът” на тялото ви е непрекъснато натоварен, моментните стресови фактори се натрупват, дори тези, от които обикновено се възстановявате. Все едно деца скачат на легло – леглото може да издържи 10 от тях, но с 11-то се счупва рамката…
Просто казано, дълъг период на хроничен стрес може да навреди на човешкия мозък. Когато вие сте жертва на продължителна вербална агресия, проучванията показват, че е по-вероятно да се разболеете. Учените все още не разбират всички основни механизми, но знаят, че се случва.
Тези проучвания за вербалната агресия са тествали средностатистически хора в целия политически спектър – ляво, дясно и център. Ако хората ви обиждат, думите им няма да наранят мозъка ви първия или втория път или може би дори двадесетия.
Ако сме изложени на вербална агресия непрекъснато в продължение на месеци или ако живеем в среда, която безмилостно натоварва “бюджета” на тялото ни, думите могат физически да наранят нашия мозък. Не защото сме слаби или крехки, а защото сме хора.
Нервната ни система е свързана с поведението на другите хора, за добро или лошо. Може да се съмнявате какво означават данните от проучванията или дали са важни, но те са това, което са.
Това е основната човешка дилема – най-доброто нещо за нашата нервна система е друг човек и най-лошото нещо също са другите хора. От учените често се иска да направят изследванията си полезни за ежедневието и тези открития за думите, хроничния стрес и болестите са перфектен пример. Има реална биологична полза, когато хората се отнасят един към друг с нормално човешко уважение.
Реалистичният подход към нашата дилема е да осъзнаем, че свободата винаги идва с отговорност.
Ние сме свободни да говорим и действаме, но не сме освободени от последствията на това, което казваме и правим.
Може да не ни е грижа за тези последици или да не сме съгласни, че те са оправдани, но въпреки това те имат цена, които всички ние плащаме.
Ние плащаме разходите за повишено здравеопазване за заболявания като диабет, рак, депресия, сърдечни заболявания и Алцхаймер, които се влошават от хроничен стрес. Плащаме разходите за неефективни правителства, когато политиците бълват един срещу друг и правят лични нападки, вместо да водят аргументиран дебат. Плащаме разходите за граждани, които се карат, вместо да обсъждат продуктивно политически горещи теми, противопоставяне, което отслабва нашата демокрация.
Когато нашето общество взема решения за здравеопазването, законите, обществената политика и образованието, ние може да пренебрегнем нашите социално зависими нервни системи или да ги вземем насериозно. Нашата биологична структура няма да изчезне просто така.
Източник:ideas.ted.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Светлана Дичева
Photo credit: Freepik