Откъс от книгата „Дарът на провала – как най-добрите родители се научават да не им пука, за да могат децата им да успеят“ от Джесика Лахи.
Наскоро една приятелка ми каза, че след като е претърпяла автомобилна катастрофа, при която е останала невредима, но белязана завинаги, в разгара на инцидента е осъзнала, че трябва да направи списък с всички малки подробности, които семейството ѝ ще трябва да знае, ако тя не е там, за да се грижи за тях.Синът ѝ трябва да знае, че дрехите му за футбол трябва да се сложат в пералнята в неделя, за да има това, което му е необходимо, за тренировката в понеделник. Дъщеря ѝ трябва да знае кои материи могат да се пускат в сушилнята и кои не и какво се случва когато вълнените пуловери се озоват там погрешка.Децата трябва да знаят как да действат с тоалетната, когато се запуши и да нулират резервоара за вода под налягане след спиране на тока, да сменят предпазител и да зазимят косачката и милион други неща, за които тя се грижи сама, вместо да ги натоварва.
Отбелязах, че ако загине при автомобилна катастрофа, местоположението на лоста за нулиране на резервоара за вода, ще е най-малката грижа на семейството й, но разбрах какво иска да каже. Беше си дала сметка колко парализирани и некомпетентни ще бъдат децата ѝ в нейно отсъствие. Когато не позволяваме на децата си да участват в управлението на едно домакинство, те са съвсем безпомощни без нас. По-лошото е, че не очакваме компетентност от тях, а когато те все пак опитат да се справят с домакинските задължения, ние се включваме и поправяме.
Нахлуваме, след като децата си оправят леглото и поправяме гънките и бъркотията. Нахлуваме, след като сгънат прането и оправяме неправилно сгънатите кърпи.Всъщност съм взимала и гъбата от ръцете на сина ми, защото той правеше още по-голяма бъркотия с млякото, което трябваше да почисти. Разбирам импулса да искаме нещата да бъдат направени по-добре, по-бързо или по-правилно.
Но кое е по-важно – чиниите да са безупречни или детето ви да развие чувство за цел и гордост, защото най-накрая допринася по истински и ценен начин за семейството? Това че леглото е оправено без гънки или това, че детето ви се научава да превръща домакинските задачи в част от ежедневието си? Цялото това суетене и поправяне водят до емоционално, интелектуално и социално увредени деца, които не са сигурни в своята посока или цел , когато нямат наблизо възрастен, който да ги напътства.
Това, че детето ви никога не е прало или зареждало съдомиялната машина, не означава, че не е способно да го направи. А децата искат да се чувстват способни.
Те са креативни и изобретателни и дори задачи, които изглеждат непосилни поради ограниченията в ръста или сръчността, могат да бъдат изпълнени с помощта на столче и прости указания. Например онези съдове, които се прибират във високите шкафове над плота. Отне половин час, но когато на по-малкия ми син за пръв път бе възложено дежурството на мияч на съдове на 6 или 7-годишна възраст, той довлече стол от хола, за да достигне рафтовете. Една по една, той прибра чиниите там, където им беше мястото. Когато го бях помолила да „разтовари съдомиялната“ бях забравила за високите рафтове, но той сам си беше измислил начин да заобиколи това препятствие. Изразът на гордост, с който ме погледна, когато казах: „Чакай – ти си направил всичко това? Дори и тези чинии?“ беше изключително удовлетворяващ. Разбира се, неуспехът също е част от този процес. От първия ден досега той чупи чинии докато се учи как най-добре да ги носи, подрежда и слага в миялната, но на кого му пука? Бих заменила 10 счупени чинии за неговите усмивки на можене и гордост.
Обяснете на децата си от ранна възраст, че очаквате от тях да допринасят за работата на домакинството.
Ако те са по-големи и никога преди не са били молени да помагат, бъдете честни. Придържайте се към факта, че сте се провалили и през цялото време сте подценявали техните способности. Поставяйте ясни очаквания и търсете отговорност от децата си, когато не изпълняват поставените задачи. Ако задачата на дъщеря ви е да почисти мястото си след хранене и да изплакне чиниите преди да ги сложи в съдомиялната, а тя забравя, оставете ги навън. Обяснете ѝ, че неизплакнатата храна засъхва и с времето ще бъде много по-трудно да я почисти, когато най-накрая се заеме с това, но чиниите ще останат на масата в очакване тя да ги почисти. Дори ако чиниите останат на масата два дни, не мъмрете и не напомняйте и абсолютно не си позволявайте да действате или поправяте. Просто бъдете там и помогнете за решаването на проблема. Бъдете там, за да помогнете, ако синът ви не е сигурен за настройката на програмата на пералнята или ако нещо ужасно се обърка с омекотителя за тъкани, но намерете нещо, което да правите, докато той се занимава с работата. Ако отидете зад гърба на детето си и преправите току-що свършеното от него задължение, дори и да е след като е напуснало стаята, то ще забележи. Чрез действията си ще му кажете не само, че е некомпетентно, но и че ще довършите работата, ако е невнимателно.
И никакви подкупи или парични награди – тези видове краткосрочни стимули могат да се използват за стимулиране на мотивацията, но не работят като дългосрочна стратегия.
Когато похвалих сина си, че е прибрал чиниите във високите шкафове не го похвалих за това, че е поел задачата, защото той знаеше, че очаквам това от него. По-скоро го похвалих за допълнителните усилия, решителност и упоритост, които показа, когато се сблъска с препятствието.
Дори малките деца, с техните малки ръчички и ограничено внимание, могат да започнат да откриват способностите и компетентността си в споделените домакински задължения. Когато работите с по-малки деца, не забравяйте да направите очакванията си ясни и съобразени с възрастта. Обяснявайте участието в домакинските задължения на семейството като привилегия или дори като игра и малките деца могат да постигнат повече, отколкото очаквате.
Ето някои примери за видовете задачи, които малките деца са способни да извършват:
- Слагат мръсните си дрехи в коша за пране.
- Обличат се сами с дрехи, които не са твърде сложни.
- Сгъват прости дрехи или спално бельо, например калъфки за възглавници или кърпи за пране
- Прибират дрехите си в чекмеджета
- Следват указания в две или три стъпки, за да изпълняват задачите. („Вземи си четката за зъби, сложи паста за зъби, измий си зъбите“)
- Изхвърлят боклука и отпадъците за рециклиране на правилното място
- Прибират играчките във кутии и кошове, когато приключат да играят с тях
- Изваждат и прибират чиниите си, стига да подредите чашите и купичките им на нисък рафт
- Хранят кучето или котката
Когато децата излязат от бебешката възраст и преминат към предучилищна възраст, започнете да ги учите как да се справят с по-сложни задължения. Децата на възраст между 3 и 5 години са големи почитатели на броенето и сортирането, така че им възлагайте задачи в къщата, които ги насърчават да упражняват тези умения като същевременно им внушават отговорност. Помолете ги да поставят пет книги на този рафт или ги помолете да преброят пет портокала и да ги поставят в торба в магазина.
Децата на възраст между 3 и 5 години са напълно способни:
- Да си оправят леглото
- Да подредят стаята си
- Да сортират и категоризират предмети, например прибори в чекмеджето или чорапи в пералнята
- Да поливат растения
- Да изчистят мястото си на масата
- Научете се да не се ядосвате и да не се карате при разливане, а да дадете кърпа или гъба и да почистят сами
- Да приготвят сами закуските си
Детето на 5-годишна възраст може да разбере и да приеме последствията от своите действия (и бездействия), но само ако изпита тези последствия. Забравило е да прибере любимото си DVD в калъфа след като го е гледало? Следващия път когато иска да гледа този филм не му помагайте да го търси в купчината разхвърляни DVD-та, а му напомнете защо не може да го намери.
На възраст между 6 и 11 години децата трябва да стават все по-способни. Те разбират концепцията за причина и следствие и могат да предвидят, че ако дрехите не отидат в коша за пране няма да се изперат. Ако кучето не бъде нахранено, то ще бъде гладно. Възползвайте се от това разбиране и помогнете на децата да видят как активността вкъщи може да доведе до положителни ефекти.
На възраст между 6 и 11 години, децата могат да бъдат отговорни за всякакви домашни задачи, като например:
- Белене и рязане на зеленчуци. (Рано научете децата на безопасност при ползването на нож и винаги използвайте остър нож, който е по-безопасен от тъпия).
- Пране – всичко, от сортирането до прибирането му. Сложете списък на пералнята и сушилнята и след като сте провели необходимите индивидуални уроци за напомняне за всички последователни стъпки. Една майка посочи, че маркерите за бяла дъска пишат и се изтриват добре от пералните и сушилните, така че тя просто пише инструкциите отстрани на самия уред
- Подмяна на тоалетната хартия, когато тя е свършила. Оставете посоката, в която се върти ролката на преценката на детето си!
- Подреждане и почистване на масата
- Работа на открито – като например изгребване на листа, плевене и пренасяне на дърва
- Пускане на прахосмукачка и миене на подове.
- Помощ при планирането и изготвянето на списъци с хранителни продукти и ястия
Докато детето ви открива своята значимост и цел, от време на време то ще се обърква, докато се учи. Неговият принос към домакинството не е просто елемент от контролния списък, който сте закачили на хладилника, а процес и учене. Вие знаете как да сгъвате прането, точно така както обичате да го сгъвате, дъщеря ви не знае. Оставете я да сбърка първите няколко пъти, оставете брат ѝ да се разсърди, защото панталоните му са обърнати наопаки и са влажни, защото сушилнята е усукала крачола на възел. Нека сама открие, че когато остави дрехите в сушилнята за една нощ, любимата ѝ риза се мачка безнадеждно.
И е важно децата в училищна възраст сами да планират и приготвят обяда си. От време на време те трябва и да се разочароват от собствения си избор. Трябва да разберат, че когато сложат киселото мляко под пакета с лед, а не отгоре, то се смачква и цялата чанта за обяд се превръща в лепкава ванилова каша. Трябва да разберат какво е чувството да почистят тази лепкава чанта за обяд, за да избегнат същата грешка следващия път. Те сами трябва да открият всички малки детайли, заобиколни пътища и решения, които измисляме, за да избегнем милионите малки катастрофи, които съпътстват обикновените ежедневни задължения.
От 12 години нагоре не мога да се сетя за много домашни задължения, които да са извън техните възможности.
На възраст от 12 години нагоре, отговарят за:
- Ремонти в домакинството, като боядисване, смяна на крушки и семпла поддръжка на автомобила.
- Пазаруване на хранителни стоки (като се имат предвид странните хранителни навици на някои тийнейджъри, някои родители предоставят доста конкретни списъци)
- Планиране и приготвяне на по-сложни ястия
- Грижа за по-малките братя и сестри и обучение за техните роли в домакинството
- Водене на кучето на ветеринар за ваксини
- Почистване на хладилника
- Нарязване на дърва за огрев и разпалки
- Почистване на листата от улуците
Никога не е твърде рано (или твърде късно) да научите децата как да допринасят и да решават проблеми със собствените си сили. Въпреки всички протести в полза на обратното, децата искат да играят полезна роля за успеха на семейството си. Тъй като родители ние бавно, но систематично сме ги лишавали от тези роли, поне им дължим търпението и времето, които са необходими, за да им върнем тази цел и отговорност. Приносът на децата към ежедневната работа по поддържането на дома и управлението на семейното домакинство, ще бъде от полза за всички не само сега. Повишената компетентност и чувство за отговорност на децата ви ще ги отличава от по-разглезените им връстници, когато тръгнат да учат в университет или започнат първата си работа.
Те са имали възможност да се провалят, да се объркат и да поправят грешките си и като млади хора няма да се притеснят от някоя грешна стъпка тук и там.
Източник: slate.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Филка Караланова
Photo credit: Freepik