Учене чрез игра за децата с церебрална парализа 

Въведение

Играта има основна роля за развитието на моторната, познавателната, емоционалната и социална функция за всяко дете. Играем, когато му пеем песен, издаваме смешни звуци, правим забавни физиономии само и само да предизвикаме смеха му, когато му разрешаваме да изследва предмети и да ги пуска на пода.

Поради затрудненото движение и стойка, децата с церебрална парализа, изпитват трудности да изследват света около тях. Но това съвсем не означава, че те не са любопитни като всяко друго дете. Единствено при тях ще е необходима по-специална грижа и подходяща на условия среда.

Децата, страдащи от това състояние са по-малко подвижни и често раздразнителни. В резултат, те получават по-малко внимание и взаимодействие със своите родители и се влиза в порочен кръг, защото така детето става още по-апатично и раздразнително. Това се очертава като сериозна спънка в развитието и е необходимо да се предприемат действия. При игровите занимания не само децата, но и възрастните, влизат в приятни забавни ситуации на взаимодействие и то без напрежението, че трябва да бъде постигнат определен резултат.

Голяма част от родителите очакват подходи, които наподобяват терапия или медицинско лечение и забравят че децата научават най-много чрез играта. Добра идея е да включим и други деца от семейството, квартала, училището, тъй като те ще са настроени свободно за игри.

Ученето е игра

Основната роля в учебния процес при всяко дете заема именно играта. Това занимание прави децата щастливи и ги кара да изпитват удоволствие от това, което вършат и да опитат отново. Играта позволява да се развиват умствено, социално и физически. Детето има възможност да извършва действия по свой собствен начин, да успява и да се развива. С напредването на възрастта се променят и игрите. Последователността, в която се променят игрите е еднаква за всички деца, независимо от техните способности или недъзи.

Фази на играта

• Играе само (обикновено до 1 годинка). Първоначално детето ще си играе с тялото си, крачета, ръчички, а после ще се опитва да достига близко стоящи предмети и да си играе и с тях. Няма да обръща внимание на игрите на другите, но ще се радва, когато някой си играе с него.
• Гледа как другите си играят(от 1,5 – 2 години). Детето спира заниманията си и започва да наблюдава децата, които играят около него. То няма да се включва в техните занимания, но ще иска да повтаря това, което вижда.
• Играе близо до другите деца, но не и с тях(2-3 години). Отдалече може да изглежда, че децата играят заедно, но в действителност няма директна комуникация между тях и те си играят тяхна собствена игра. Детето мрази да споделя играчки с другите деца.
• Започва да играе с другите(3-4 години) – Вече играе и споделя играчките си с другите. Ще си говорят помежду си за играта, но тя няма да е оформена, специфична игра с правила.
• Взаимодействия с другите в самата игра (около 5 години и когато започват училище) – детето ще играе структурирани игри, ще спазва своя ред и определените правила на играта. На този етап, правилата са вече от голямо значение.

Следват примери за някои игри и какво научават децата от тях:

Игри и физическо развитие

Играта е начинът, по който децата се научават да достигат от седнала до изправена позиция, до пълзене, ходене, баланс и координация. Детето се учи да борави с различни предмети, първо да мести предмети, а след това и да ги държи. По-късно да използва очите и ръцете си по едно и също време. Научава и за самите предмети, развива въображението си по отношение на тях, например, гребенът може да е гребен, но може и да е самолет или кола.

Игри и социално взаимодействие

Играейки си с другите, детето се учи и на социални умения и контакти. Чрез говорене, споделяне, обменяне на идеи, то научава, че и другите имат свои нужди и свое мнение.

Важно децата да взаимодействат и да съдействат помежду си. Чрез играта те се научават какво е щастие от победа, но и как да се справят със загубата.

Игри и емоционално развитие

Децата често използват игрите, за да се справят с нещо, което ги плаши или тревожи. Играят роли и така се изправят лице в лице с това, което им е трудно, например дете, което посещава болница, след това често играе на доктор, а това му помага да се справи с лошото преживяване. Те се учат да играят и ролите на възрастните, играят на мама и татко, на учители и т.н. Играят и игри, за да покажат своите умения – например строят си къща или играят на готвачи.

Играта като терапия

Тя включва следното:

• Използва се играта, за да се научат деца с увреждания на физически, социални, умствени и комуникативни умения и способности.
• Използва се рехабилитация като част от процеса на адаптация към игровите занимания
• Включва се елемент на съревнование със себе си или с другите в сферата на играта

Терапевтичната игра понякога може е трудно да бъде предложена вместо простичките упражнения. Тя трябва да е съревнование, но в същия момент да носи позитивен резултат и забава за децата. Важно е и играта да е съобразена със способностите на детето и с неговите трудности, според състоянието му.

Игри със сценарий

Терапевтична сесия на дете на 4 години (възраст на умственото му състояние) включва ходене между две паралелни летви. Детето е със церебрална парализа и се нуждае и от двете си ръце, за да може да ходи между летвите. Ето как да направите това преживяване забавно за него:

Могат да се включват пъзели от 5-20 парченца. Сложете два стола от всяка страна на летвите. Сложете всички парчета от пъзела на единия стол. Детето трябва да ги вземе със себе си и да ги пренесе до другия стол. Подскажете му че може да ги сложи в джобчета или да прикрепи нещо за ръката си и така да ги пренесе. След това го похвалете за добре свършената работа, радвайте се заедно с него.

Друг пример за игра с терапевтична насоченост е следният:

Опитайте се подобрите баланса на детето, докато седи. То изпитва трудности в това, защото страда от церебрална парализа, но ето какво да направите

Игра – хвърляне на топка в кош

• Детето сяда в един ъгъл и търкаля топката вместо да я хвърля
• Някой трябва да седне зад детето и да го придържа между краката си, докато то седи и така може да хвърля или търкаля топката
• Използвайте балон, защото е по-бавен, а оттам и по-лесен за боравене
• Позволете на детето да спечели поне 3 от 4 пъти, бройте си целите и т.н

Играта е подходяща не само заради баланса при седене, но и помага да се развият координация, планиране, сила, усет за посока и дистанция.

Терапевтична игра в семейството

Добре е терапията да се превърне в ежедневно действие. Ако я превърнете в игра, това може да се окаже много забавно и за детето, и за семейството му. Покажете на родителите този вид терапия чрез игри и им обяснете какви може да са ползите от нея. Обсъдете с тях какви цели трябва да се постигнат и кои точно игри ще помогнат за това. Практикувайте и наблюдавайте игрите заедно. Чудесна идея е да се включат и останалите деца от семейството, било то братя или сестри, така и те ще се чувстват приобщени и участващи в случващото се около тях.

Важни послания за полагащите грижи

• Позиционирайте детето така, че да може да вижда ръцете си и да може да достига предмети и да ги слага в уста. Променете стойката и го учете да бъде подвижно, каквато и стойка да е заело.
• Направете играта ежедневие, например когато къпете детето във ваната, го насърчавайте да плиска водата и да използва гумена играчка за корабче.
• Развивайте нови умения чрез играта, но не забравяйте, че това трябва да е забавно и да доставя удоволствие на детето. Всеки един добър терапевт трябва да знае, че децата учат най-добре, когато се забавляват.

Предложения за играчки

Децата със церебрална парализа харесват същите играчки, каквито харесват и останалите деца. Но те трябва да могат да обхващат предмета, така че обмислете формата и размерите. За някои деца, малката топка е по-лесна за хващане, но за други – голямата топка. Играчките, които са трудни за хващане могат лесно да се приспособят, например нещо миниатюрно може да се прикрепи към пръчка. Те могат да се закрепят към ръката чрез ластик или към масата, така че да е лесно за детето да ги пипа и да си играе. Ако някоя играчка често пада на пода, вържете я с конец, за да може да я издърпва само.

Не ви трябват скъпи играчки, а само да са различни предмети, като текстура, цвят, форма, размер и т.н., например стъклени топчета, морски черупки, парченца от парцали са идеални за хващане, държане, изучаване на текстурата. Празна пластмасова бутилка с камъчета вътре, може да стане идеалната занимавка дрънкалка. Децата харесват да си играят с предмети от бита – лъжици, празни съдове, шарени хартийки, които шумолят при пипане.

Малките деца обичат предмети, които са интересни на цвят, мирис, звук.

Ако детето има проблеми със зрението, то давайте му предмети, които шумолят и издават странни звуци.

Като обобщение – ако трябва да има само една играчка в къщата, то тя трябва да бъде книжката с картинки. Разглеждането, посочването на обекти по страниците, прелистването, комуникирането, всичко това развива важни умения у децата.

Още някои насоки и препоръки:

• Хората, полагащи грижи за децата, обикновено знаят как да играят с тях. Но в някои случаи детето може да не реагира по начина, по който очакваме. Помнете колко е важно да бъдем игриви и да търсим забавлението. Това е от изключително значение за развитието на децата.
• Всяко култура си има традиционни игри, които възрастните играят с техните деца като „Познай кой е“, музикални игри, броене на пръстчета на ръцете и краката и т.н.
• Когато децата растат, те започват да се интересуват от други деца. За тези със церебрална парализа също е от огромно значение да взаимодействат с други малчугани. Това е чудесна първа стъпка към приобщаването и научаването колко различни са хората като човешки същества.

Обобщение

Като цяло, играта е жизненоважна и има основно значение за развитието на децата. Това важи и за децата със церебралн парализа като при тях дори има терапевтична насоченост. Ако лечението е забавно и под формата на игра, тогава не само детето, но и членовете на семейството с радост ще се включват, а това ще е от полза за развитието на детето в много области.

Източник: www.physio-pedia.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Емилова
Photo credit: Freepik