Фрустрация – емоционално състояние, което възниква от разминаване в очакванията или невъзможността на човек да постигне силно желана цел.
Малките деца имат липса на толерантност към фрустрацията и разочарованието. Ядът и разочарованието са много силни емоции, и реакциите на децата на момента могат да бъдат много силни. Като възрастни, ние знаем кога бутоните ни на яда са задействани. Знаем какво трябва да направим, за да преминем през нещо разочароващо по подходящ начин. Децата, за разлика от нас, не идват на този свят с набор от умения за справяне с раздразнението от разочарованията.
Развиването на стратегии за справяне с фрустрацията и разочарованието изискват време и практика.
Добрата новина е, че родителите могат да помогнат на децата си да изградят умения за справяне с фрустрацията вкъщи. С малко напътствия (и много търпение), може да научите детето да се справи, когато стане трудно.
Опитайте с “карта на тялото”. Малките деца не правят връзка между тялото и емоциите си. Възрастните знаем, че болките във врата може да означават, че сме под стрес. Имайки това предвид, можем да отделим време да разберем какво да направим, за да намалим нивото си на стрес. Децата се затрудняват да стигат до тези заключения. Те може да имат болки в мускулите от стискането на юмруци, но няма да отделят време да помислят за това, как емоционалното им състояние допринася за болката в мускулите.
Помолете детето си да помисли кои са местата по тялото му, където усеща болка или ги усеща различно, когато е ядосано. Може да наблегнете на това, че сърцето ви препуска, когато сте ядосани, и главата ви се замайва. Това упражнение с детето е важно. Нарисувайте заедно и оцветете всички тези места в червено. Кажете на детето си, че когато тези места започнат да се усещат червени, тялото му дава сигнал да потърси помощ в този момент.
Разберете какво задейства фрустрацията. Всички деца са различни и няма две деца, които да имат еднакви причини за раздразнението, но ето някои, за които да внимавате:
- Преходни периоди
- Негативни отношения с връстници (или с друг)
- Предизвикателства в ученето (дори в детската градина – рязането с ножица може да доведе до фрустрация)
- Чувството да си неразбран от възрастните или връстниците си
- Липса на контрол
- Глад
- Умора
- Непредвидени ситуации
Може да помогнете на детето да разбере конкретните проблеми, като ги проследявате. Когато говорите за разочароваща ситуация с детето си, отбележете си какво е станало точно преди събитието, точният момент и какво се е случило, когато е настъпил сривът.
Създайте “ядосан списък”. Малките деца трябва да изпускат напрежението (също както възрастните), но те не знаят как да го направят. Чувстват се добре, когато започват да викат и размахват, и так продължават да ползват това, което работи.
Помолете детето да изреди всички неща, които го карат да се ядосва. Запишете списъка на хартия, докато изпуска емоциите си. Проявете емпатия и разбиране, докато правите упражнението. Децата имат нужда да се чувстват разбрани и едно просто „О, това би ядосало и мен!“ показва, че разбирате. Когато списъкът е готов, помолете детето да го скъса на малки парченца (това осигурява така нужното освобождаване на емоцията) и да ги хвърли във въздуха. След това съберете парченцата заедно и ги изхвърлете.
Научете го да прави паузи и да диша дълбоко. Може би сте чували за силата на дълбокото дишане и не случайно. Когато се прави, както трябва, дишането дълбоко може да успокои сетивата на детето и да му помогне да се справи с разочароващото събитие, без да се стига до викане.
Най-подходящото време за упражнение на дълбоко дишане, е когато и двамата сте спокойни. Децата имат склонност да свързват дълбокото дишане с бързото дишане, което може да има обратен ефект.
Помолете детето да седне спокойно и да отпусне мускулите си. Бройте до четири, докато детето вдишва, после до три, докато задържа дъха си, и накрая до четири, докато издишва. Повторете няколко пъти и го упражнявайте често (бонус съвет: това също действа чудесно и при страховете).
След това, го научете на игра на светофар. Всички деца знаят, че червеното значи да спреш, жълтото – да забавиш, и зеленото – да тръгнеш. Продължете като научите детето си да си представя червена светлина в момента на раздразнение. Тогава може да започне да диша дълбоко и да успокоява ума и тялото си. Когато премине към жълтата светлина, може да помисли за три възможни решения (Помоли учителя за помощ? Опитай пак? Попитай приятел?). Когато си представи зелената светлина, може да избере една от трите опции и да продължи. Направете голям светофар от картон и го залепете на хладилника. След време, този процес ще се превърне в практика и сривовете ще изчезнат.
Източник: https://www.pbs.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова
Photo credit: Freepik