Най-ценното нещо, което родителят може да направи за своите деца

Най-ценното нещо, което родителят може да направи за своите деца

Една от най-трудните ни задачи като родители е да позволим на нашите деца да се изправят срещу бурите на живота.

Дъщеря ми Тиш веднъж се върна вкъщи от училище и ми каза, че родителите на приятелката ѝ ще се развеждат. Тя ме попита: “Мамо, това ще се случи ли някога с нас?”. Директно я погледнах и казах: „Това няма да се случи, скъпа, всичко е наред!”. След една година, аз и баща ѝ се разделихме.

Когато съобщихме тази новина на децата си, видях как разочарованието се изписа върху личицето на моето момиче и тя започна да осъзнава, че въпреки моите уверения, това от което се страхуваше се беше случило. Когато тя осъзна истината за нашето разрушено семейство и моето неизпълнено обещание, аз се почувствах като свидетел на края на нейното детство. Това беше най-ужасният момент в живота ми, защото беше и най-трудният за нея.

Моят най-голям страх е, че няма да мога да помогна на децата си. Съгласна съм с мисълта на Жаклин Кенеди, в която тя казва: ”Ако вие се провалите в отглеждането на вашите деца, не мисля, че всяко друго нещо, което правите добре има по-голямо значение”.

Не бях се справила като родител. Чувствах го като провал.

Всички ние направихме всичко възможно, за да преминем през разпадането на дотогава сплотеното ни семейство внимателно и с уважение. Хранехме се заедно в неделните вечери, бившият ми съпруг се премести в къща през седем врати от нашата и продължавахме да говорим един за друг с уважение. Нищо обаче не облекчи това, през което преминаваха децата ми. Всяко едно от тях страдаше по свой собствен начин. Примирих се да правя най-доброто, което можех да правя като новият модел на родител, който бях – провалилият се модел.

Приблизително по същото време, говорейки на конференция, една жена от публиката стана и ме попита: „Гленън, семейството ми е разбито. Нямаше начин да го съхраня. Синът ми страда от това. Всеки ден го гледам и си мисля, че имах само една задача. Тя беше да го предпазя от болката и аз не успях да се справя. Усещам го като огромен провал”.

Погледнах я и с усилие преглътнах. Огледах публиката и забелязах много други жени, които кимаха с разбиране. Никой от нас не би могъл да предпази децата си от трудностите. Тогава ми хрумна тази мисъл: “ Ами ако не всички ние сме се провалили в работата си като родители? Дали просто сами не описваме работата си с грешна длъжностна характеристика?”.

Обърнах се към жената, която беше задала въпроса и я попитах: „Можеш ли да ми кажеш три думи, с които да опишеш какъв човек се опитваш да възпиташ?” Тя каза: ”Добре. Искам той да бъде добър. Искам да е разумен. И искам да бъде упорит.”

„Чудесно”, отвърнах аз. ,Кажи ми тогава, с какво трябва да се сблъска човек в живота си за да изгради тези свои качества?”.

Публиката запази мълчание. Жената се взираше в мен.

„Болка”, отвърнах.

”Борба.Това не означава да няма какво да се преодолява. Това е борба, преодоляване и отново борба. Дали не се опитваме да предпазим нашите деца от нещо, което ще им позволи да станат хората за които мечтаем? И не е ли възможно да се чувстваме неуспели родители, защото сме приели грешна роля? Какво би станало, ако защитата на нашите деца от всеки предстоящ сблъсък или рана, никога не са били наша задача или право? А вместо това, нашето задължение е директно да им посочим неизбежните изпитания и премеждия в живота и да кажем: „Скъпи, това изпитание е направено за теб. Може да боли, но също така ще възпита в теб мъдрост, смелост и характер. Виждам изпитанието през което преминаваш, и то е голямо. Но виждам също така твоята сила, а тя е по-голяма. Няма да бъде лесно, но ние можем да се справяме с трудностите”.

Скоро след като приключи разводът ми, се обадих на една близка приятелка за съвет как да помогна на децата си в тази криза. Тя нямаше деца и поради това се доверих на съвета ѝ. За родителски съвет се обръщам само към приятели, които нямат деца, защото те са единствените разумни и достатъчно отпочинали хора, за да имат реална представа. Ето какво ми каза тя: ”Гленон, твоето семейство в момента е заедно в самолет, който преминава през сериозна турбуленция. Децата са уплашени. Какво правим ние когато сме в самолет и сме уплашени? Наблюдаваме стюардесите. Ако те също са уплашени, ние също изпадаме в паника. Ако изглеждат спокойни, ние също запазваме спокойствие. И това което се опитвам да ти кажа е, че в този сценарий вие сте стюардесите и вие сте преминали през достатъчно турбуленции, за да знаете, че всички заедно ще се справите. Вашите деца са начинаещи в летенето, затова те ще гледат вас, за да разберат дали всичко е наред. Твоята задача в момента е да запазиш спокойствие – усмихни се и продължавай да предлагаш фъстъчета на пасажерите”.

Животът не е лесен и нашата задача не е да обещаваме на нашите деца, че няма да попаднат в турбуленция.

Ние трябва да ги успокоим, че когато се срещнат нея, всички ще се подкрепяме и ще преминем заедно през тази трудност. Ние не им обещаваме живот без болка, но им даваме увереност, че тези премеждия няма да ги разрушат. Всъщност те ще ги направят по-добри, по-мъдри и по-устойчиви. Ние ги гледаме в очите, посочваме им болката и казваме: „Не се страхувай, скъпи. Ти си роден, за да се справиш с това”.

Тогава се усмихнахме и продължаваме да предлагаме фъстъчетата.

Гленън Дойл е автор на бестселърите „Неукротима“ (Untamed) “Войник на любовта” (Love Warrior) и “Продължавай, войнико” (Carry On, Warrior), основател на фондация Together Rising (Да се развиваме заедно) и на сайта Momastery.

Източник:www.oprah.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Диян Иванов
Photo credit: Freepik

.