"Изгубени" в информацията – как да помогнем на децата с едно малко известно нарушение

"Изгубени" в информацията – как да помогнем на децата с едно малко известно нарушение

Когато говорим за скорост на преработка на дадена информация, имаме предвид темпото, с което възприемаме новопостъпилата информация, осмисляме я и реагираме на нея. Информацията може да постъпва през различни сетивни канали – слух, зрение, допир, обоняние, вкус.

Трудностите в преработката на информация оказват влияние върху зрителните, слуховите и двигателните умения, което най-често рефлектира върху времето, от което детето се нуждае, за да изпълни поставена задача – образователна или всекидневна. Уменията за организиране и планиране в подобна ситуация също са затруднени. В същото време обаче това няма нищо общо с интелекта и потенциала на детето, напротив, много от децата с трудности в преработката на информация всъщност са находчиви и изобретателни – тези умения, понякога са още по-силно развити, заради необходимостта от съставяне на стратегии за справяне в ежедневието. Важно е да обясним на детето, че това, че му трябва допълнително време, за да завърши дадена дейност не го прави глупаво.

Едно от първите предизвикателства, преди които се изправят децата с трудности в преработката на информация, са математиката и четенето. Тъй като им отнема повече време да възприемат и систематизират информацията, то те усвояват нови знания и умения в тези области значително по-бавно. Установено е, че по отношение на четенето, тази група деца усвояват по-добре информация, когато четат на глас и имат възможност да се слушат, отколкото когато четат наум. Математиката, от своя страна, изисква много повече усилия, тъй като децата се затрудняват да слушат в час и заедно с това да си водят записки. Често говорим за трудности в такъв мащаб, че е налице неспособност детето да пресметне самостоятелно каква сума има за закуска в училище, колко трябва да даде за конкретна покупка и каква сума ще му остане накрая. Ситуацията се усложнява допълнително, ако трудностите в преработката на информация се съчетаят със състояние като хиперактивност и дефицит на внимание, дислексия или дисграфия, които идват със свои собствени предизвикателства и нужда от специално внимание.
В резултат, самооценката на детето може драстично и устойчиво да се занижи, което води след себе си до трудности с поемането на контрол над собствения живот в бъдеще.

Една от първите трудности, пред които се изправят тези деца е сутрешната подготовка за училище и следването на рутината. Става дума за организиране на последователността от миенето на зъбите, ходенето до тоалетна, закуска, обличане, проверяване на раницата, излизане. Често детето се затруднява в това да осъществи дейностите в правилната последователност или напълно изключва някоя от тях; влага прекомерно много време и усилие в една дейност, което го лишава от време за всички останали и т.н.

Работата в клас е не по-малко предизвикателна, тъй като често изисква човек да слуша и води записки едновременно, като в даден отрязък от времето се очаква и да отговаря на въпроси. В този смисъл, обсъждането между възрастните (родители и учители) на необходимостта от различен подход и осигуряване на повече време в клас за тези деца, е от изключително значение за формирането на уменията им и за самооценката им.

Трудностите от проблемите с преработката на информация оказват влияние и върху социалния живот на децата и възрастните. Най-често това се дължи на множеството дразнения на средата във всеки един момент – много хора на едно място, шумове, висок и преплитащ се между хората говор. В тези ситуации, много деца и възрастни, които се нуждаят от повече време, за да осмислят дадена информация, се оказват напълно неспособни да се справят, тъй като “замърсеността” на средата им пречи да участват ефективно в разговорите. При голяма част от тях се наблюдава значително подобрение в комуникацията в подобни условия, когато околните им пишат бележки с най-важното – например часът и денят, в който са си уговорили следваща среща, имената на нови хора, дадена задача, която се очаква да изпълнят и т.н.

Подходът, свързан с даване на кратки писмени насоки и посочване на важни моменти подобрява изключително и уменията за справяне в клас на децата, тъй като им помага да се организират по-лесно и да губят по-малко време в усилия да вникнат в конкретната тема на фона на всички разсейващи фактори на средата. Това е и начин да се предотврати поставянето на етикети, като “мързелив”, “бавен”, “разсеян”, “немотивиран” от околните, което говори за непознаване на състоянието и липса на съзнание, че е необходимо моделиране на средата и начина на предоставяне на информация за детето или възрастния с трудности в преработката.

Ето няколко полезни препоръки, с които можете да улесните ежедневието на човек, който се сблъсква с трудности в преработката на информация:

  • Събудете го 15-20 мин. по-рано сутрин, за да има необходимото допълнително време, в което да подреди в главата си и изпълни рутинните дейности, свързани с подготовката за училище или работа.
  • Когато е възможно, оставяйте му визуални опори – бележка до вратата с изброено всичко, което трябва да носи със себе си (“ключове, портмоне, обяд…”; подсещащи бележки с въпроси (“Взе ли си маратонките за физическо?”).
  • Изработете заедно с детето възможно по-визуално подкрепящ и улесняващ седмичен график – използвайте различни цветове за различните дни и дейности, включете изображения.
  • Когато детето трябва да изпълни поредица от задачи, изписвайте/илюстрирайте ги на различни листи, които можете да залепите в правилната последователност пред него, така че да ги вижда. Насърчавайте го да отлепя всеки лист със задача, която вече е изпълнило – това дава не просто усещане за структура, но и удовлетворение от приключването на отделни задачи.
  • Говорете с учителите и родителите в училище за състоянието на детето ви, те няма как да знаят с какво се бори то, а информирането им би променило значително отношението, което имат към него, както и средата му на живот.
  • Ако сте възрастен с трудности в преработката на информация, не крийте това от колегите и приятелите си – вие би трябвало да сте посланик на промяната. Информирайте и образовайте околните за състоянието си, помогнете им да разберат как могат да адаптират общуването си с вас, за да бъде то възможно по-пълноценно за всички.