В продължение на десетилетия, голяма част от лекарите, родителите и учителите вярват, че стимулиращите лекарства помагат на децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) да учат.
Въпреки това, в първото по рода си проучване, изследователи от Центъра за деца и семейства към Международен университет във Флорида (FIU), установяват, че лекарствата нямат забележимо въздействие върху начина, по който децата с ADHD се справят в класната стая.
„Лекарите и педагозите вярват, че лекарствата помагат на децата с ADHD да учат, защото те вършват повече класна работа и прекарват повече време върху задачи, когато ги приемат“, казва Уилям Е. Пелъм-младши, водещ автор на изследването и директор на Центъра за деца и семейства.
„За съжаление открихме, че лекарствата не оказват влияние върху изучаването на действителното съдържание на учебната програма“.
Изследователите оценяват 173 деца с ADHD на възраст между 7 и 12 години, които участват в лятната програма за лечение на центъра – осемседмичен летен лагер за деца с ADHD и свързани поведенчески, емоционални и учебни предизвикателства.
Децата завършват две последователни фази ежедневно – 25-минутно обучение по лексика и съдържание в областта на природните и социалните науки. Обучението, предоставено на всеки ученик по време на триседмичните фази, се определя според това в кой клас е детето. Сертифицирани учители и помощници преподават материала на групи от 10 до 14 деца в класната стая.
На случаен принцип всяко дете е лекувано със стимуланти с продължително освобождаване по време на първата или втората фаза на обучението, и получава плацебо по време на другата.
Противно на очакванията, изследователите установяват, че децата научават същото количество учебен материал, обществени науки и речников запас, независимо дали приемат лекарството или плацебото.
Лекарствата не подобряват ученето, но проучването показва, че помагат на децата да извършват повече работа в клас и да подобрят поведението си в класната стая, както се очаква. Когато приемат лекарства, децата решават 37% повече аритметични задачи на минута и нарушават правила на класната стая 53% по-малко на час.
Освен това, в съответствие с предишни проучвания, изследователите установяват, че лекарствата могат да спомогнат за подобряване на резултатите на тестове, когато лекарството се приема в деня на теста, но това не достатъчно, за да се повишат оценките на повечето деца. Например, лекарствата помагат на децата да увеличат резултатите си средно с 1,7 точки от общо 100 на тестове по природни и обществени науки.
Подобряването на академичните постижения е важно за децата с ADHD, защото в сравнение с техните връстници, децата с ADHD проявяват по-разсеяно поведение в класната стая, получават по-ниски оценки и по-ниски резултати на тестове. Също така, те са по-склонни да ползват услуги, свързани със специализирано образование, да повтарят годината и да напускат училище преди дипломирането.
Слабите академични постижения са едно от най-изтощителните нарушения, свързани с ADHD, което често води до дългосрочни професионални и финансови затруднения, които характеризират ADHD в зряла възраст.
Предишни изследвания, проведени от Пелъм, пионер в изследванията и лечението на ADHD, установяват, че поведенческата терапия,когато се използва като първи ресурс, е по-евтина и по-ефективна от лекарствата при лечението на деца с ADHD.
Стимулантите са най-ефективни като допълнителна втора линия на лечение за тези, които се нуждаят от тях, и в по-ниски дози от предписаните. Освен това, Дружеството за развитие и поведенческа педиатрия (SDBP) публикува нови клинични насоки, които силно препоръчват поведенческа интервенция като лечение от първа линия за младежи с ADHD.
„Нашето изследване разкрива отново и отново, че поведенческата интервенция е най-подходяща за деца с ADHD, защото те, техните учители и техните родители учат умения и стратегии, които ще им помогнат да успеят в училище, у дома и в дългосрочни отношения“, казва Пелъм.
„Лечението на децата не решава проблема, а само премахва симптомите временно. Вместо това, семействата трябва първо да се съсредоточат върху поведенческите интервенции и да добавят лекарства само ако е необходимо“.
Поведенчески и академични интервенции, които реално подобряват функционалното увреждане в дългосрочен план за младежи с ADHD, включват обучение на родители и инструменти за справяне в класната стая като например бележник и образователни услуги, специфични за академичните постижения като специални планове и индивидуализирани образователни планове за специално образование.
Изследователите отбелязват, че проучването е проведено в контролирана среда, наподобяваща лятно училище, и резултатите може да се различават от тези в обикновена класна стая. Те биха искали да проведат това проучване и в естествена среда в класната стая, като използват академичния материал в продължение на една учебната година, за да оценят допълнително въздействието на лекарствата върху ученето.
Източник: neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Крумова
Photo credit: Freepik