Повечето родители знаят, че говорейки на детето си, подпомагат неговото развитие. Но ново проучване разкрива, че важен за развитието на детския мозък е начинът, по който разговаряте с детето. Вместо непрекъснато да се повтарят различни думи на децата или да им се показват флаш карти с надеждата, че така ще се обогати речникът им, ключът е те да бъдат включвани в обикновените ежедневни разговори.
В проучване, в което са участвали деца на възраст между 4 и 6 години, когнитивните специалисти от Масачузетския технологичен институт установяват, че подобен тип разговори променят мозъка на детето. По-точно, чрез тях се стимулира развитието на мозъка и езиковите умения, което се измерва както чрез редица тестове, така и чрез ЯМР на мозъка. Тук не се вземат под внимание доходите и образователната степен на родителите.
„Важното е не просто да говорите на детето си, а да говорите с него. Идеята е не просто да му „пълним“ мозъка с повече думи, а реално да провеждаме разговор“,
казва Рейчъл Ромео, дипломиран студент от Харвард и Масачузетския университет и водещ автор на статията.
Това проучване добавя сериозен обрат към досегашното знание за езика и развитието. През 1995 г. важно изследване установи, че децата от по-богатите семейства чуват около 30 милиона повече думи до три годишната си възраст в сравнение с тези от най-бедните семейства. Авторите твърдят, че „пропастта от тези 30 млн. думи“ поставят децата в коренно различни посоки на развитие, което има своето отражение в живота им по-късно.
Днес, има безброй образователни приложения и играчки, чиято основна цел е запълването на тази празнина и разширяване речника на децата от самото начало. Но в опита тези думи да бъдат наваксани, може би се пропуска най-важното в развитието – човешките взаимоотношения и социалното взаимодействие.В действителност, проучването от Масачузетския университет съветва родителите да приказват по-малко и да слушат повече.
„Броят на изречените от възрастните думи, нямат толкова голямо значение за функцията на мозъка. Важен е броят на проведените разговори“,
допълва Ромео.
Децата от изследването са носели вкъщи записващи устройства, които регистрирали всяка изречена или чута дума. След това учените анализирали записите на проведените разговори между детето и възрастните. Те установяват, че има силна връзка между броя на проведените разговори и резултатите на децата на редица езикови тестове. Освен това, чрез сканиране на детския мозък, докато децата слушат истории, се установява и повече активност в зоната на Брока – областта от мозъка, известна като речедвигателен център. Тези корелации са много по-силни отколкото между броя на чутите думи и резултатите на тестовете.
„Новаторското в нашата статия е, че тя излага първите доказателства за връзката между семейните разговори вкъщи и развитието на детския мозък. Истинско чудо е как родителските думи оказват влияние върху биологичното развитие на мозъка“,
казва Джон Габриели, професор по мозъчни и когнитивни науки в MIT и главен автор на изследването.
Проучването отбелязва, че докато при децата от богатите семейства са използвани повече думи, за децата от бедни, но „бъбриви“ семейства са характерни езикови умения и мозъчна активност, близки до тези от богатите. Това е важно откритие, което кара изследователите да насърчават родителите от всякакви прослойки да бъдат по-ангажирани с децата си, включвайки дори разговори с бебетата чрез издаване на звуци или правене на мимики.
„Едно от нещата, за които сме истински развълнувани е, че става въпрос за относително приложимо нещо, продължава Габриели,
„Това не означава, че е по-лесно за по-малко образованите семейства, подложени на по-голям икономически стрес, да водят повече разговори с детето си. Но в същото време това е целенасочено, конкретно действие и може да има начини да се популяризира или насърчава.“
Идеята за учене чрез социална ангажираност и емоционална съпричастност са в хармония с други изследвания на тема как децата научават език. Бебетата са склонни да се учат, наблюдавайки и копирайки възрастните, към които са най-привързани. Поради това, пеенето и гушкането са много по-ефективни, отколкото високотехнологичните образователни играчки, ако говорим за развитие. По-късно, децата се учат чрез играта – въображаеми ролеви игри с приятели или възрастни.
Диалогът също изисква по комплексни когнитивни умения в сравнение със слушането или еднопосочното говорене. Според изследователите от MIT воденето на разговор позволява на децата да практикуват разбирането на това, което другият човек се опитва да каже и съответно как да реагират по подходящ начин. Това е много различно от това просто да се налага да слушате.
Роберта Голинков, професор по образование в Университета в Делауеър, която не е участвала в проучването, споделя, че проучването добавя нови доказателства, че развитието на езика далеч надхвърля запълването на пропуснатите думи.
„Можете да говорите с дете до посиняване, но ако не се ангажирате с него и не водите диалог за това, от което то се интересува, няма да му помогнете за развиване езиковите му способности, нещо от което то се нужде“, казва Голинков.
Източник: https://www.weforum.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Татяна Христова