Ново проучване показва, че децата са по-склонни да контролират моментните си импулси, когато са заедно със свой връстник и разчитат един на друг, отколкото, ако са оставени само на собствената си воля.
Това откритие е публикувано в „Психологическа наука“ – издание на Асоциацията за психологическа наука. Изследователите твърдят, че техните експерименти са първите, които показват, че децата са по-склонни да отложат удоволствието, ако са мотивирани от съвместни цели, отколкото от индивидуални.
За проучването изследователите Ребека Кууман, Себастиан Грюнейсен и Естер Херман от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ са използвали модифицирана версия на „теста маршмелоу“. Това е класически психологически експеримент, създаден да изследва способността на малките деца да отлагат удоволствието. В класическия вариант, деца в предучилищна възраст биват поканени в стая, където маршмелоу бонбон или друг вид сладкиш е поставен на маса пред тях. Децата са поставени пред избор – или да изядат сладкиша веднага, или да изчакат докато екпериментаторът, който излиза от стаята, се върне. В този случай те ще бъдат възнаградени с още един сладкиш. Около една трета от децата успешно чакали до 15 минути, за да получат и двата сладкиша.
В новото проучване изследователите групирали по двойки повече от 200 деца на 5-6-годишна възраст и ги накарали да играят игра с подхвърляне на балон за кратко, за да свикнат с обстановката. След това разделили партньорите и ги поставили в различни стаи. Пред всеки от тях оставили по една курабийка. Някои от децата били поставени пред индивидуални условия – трябвало да разчитат на собствения си самоконтрол, за да заслужат втора курабийка, точно както в класическия експеримент. Други били поставени в ситуация, изискваща кооперативност – условието било, че ще получат втора курабийка, само ако и те, и партньорите им успеели да изчакат до връщането на експериментатора. В тези условия изчакването би било по-малко вероятно да доведе до желания резултат – втората курабийка, тъй като децата трябвало да разчитат не само на себе си, а и на партньора им да се въздържи от изяждане на курабийката. Авторите наричат това условие „условие на взаимна зависимост“.
За да се идентифицира влиянието на културните различия върху поведението, експериментът бил проведен и в лаборатория в Германия, и в училища в Кения, където участвали деца от племето Кикую.
С оглед и на двете ситуации, децата от племето Кикую били по-склонни да отлагат удоволствието в сравнение със своите германски връстници. Но и в двете култури значително повече деца се въздържали от изяждане на първата кърабийка в условието на взаимна зависимост, в сравнение с тези, поставени пред индивидуално изпитание.
„Фактът, че получихме такива резултати, въпреки че децата не можеха да видят или комуникират с другарчетата си, свидетелства за силното влияние, което кооперативният контекст оказва върху мотивацията на децата, дори и в този ранен етап от развитието им“ – споделя Грюнейсен.
Авторите на проучването подкрепят тезата, че още от ранна детска възраст, децата развиват силно чувство за дълг към своите социални партньори.
„В това проучване, това, което може да е мотивирало децата да се въздържат от удоволствието, е чувството, че не трябва да разочароват партньора си и че ако го направят, той би имал правото да ги държи отговорни за това“ – допълва Куумен.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Неси Зеленкова
Източник:www.sciencedaily.com
Снимка: https://gohighbrow.com