Да си родител на дете с обучителни трудности и с хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) често е низ от емоции. Състоянието поднася ежедневни предизвикателства във всяка сфера от живота на детето. Като родители, разбирайки неговите преживявания, можем да му помогнем да се справи с тях.
Родителите на деца с обучителни трудности много добре знаят, че няма бързо разрешение за проблемите на децата им. Да разберете трудностите, през които децата преминават, всеки ден е първата стъпка за успешното справяне с тях.
Проблеми от “живия живот”
1. Проблеми с езика
На децата с обучителни трудности често им е трудно да бъдат разбрани или да разберат другите. Когато са затрупани от сетивна информация в класната стая, осмислянето й се превръща в истинско предизвикателство. За разлика от съучениците им, които нямат този проблем, на тях им е трудно да възприемат всичко случващо се едновременно, да слушат учителя, да гледат към дъската, да наблюдават езика на тялото на човека, който говори, да разграничат важната информация и да си водят записки четливо, така че да им бъдат полезни. В най-добрия случай това е стресиращо, а в най-лошия – невъзможно.
В допълнение на това, че се отразяват на представянето в училище, тези липси може да доведат и до социални проблеми. Неспособността им да участват в оживен разговор в училищния двор, може да доведе до това да седят сами на масата за обяд. Трудностите им да следват сложни инструкции и да се научат да играят на игри, може да ги остави изолирани на детската площадка.
2. Лоша способност за контрол на вниманието и дефицит на изпълнителната функция.
Проблемите с вниманието могат да се проявят под различни форми – децата се фокусират малко или прекалено много, разсейват се и са твърде активни. Лошите организационни умения и неспособността да планират, както и други закъснения в развитието, са симптоми на дефицит на изпълнителната функция.
Те превръщат ежедневния живот на детето в труден и стресиращ. Дали ще седят с останалите, дали ще учат, ще пишат домашни или ще изпълняват домакинска работа, дали ще общуват с другите, способността на вашите деца да се справят успешно е затруднена от липсата на организация, лошо планиране на времето и неспособност да създават приоритети.
В допълнение към тези проблеми, мозъка често закъснява с развитието си в сравнение с физическата зрялост, така че проблемите на детето изглеждат още по-очевидни. Докато някои техни неспособности могат да се подобрят с развитието на детето, рядко младите хора оставят зад гърба си обучителните трудности.
3. Проблеми със социалните умения
Децата с обучителни трудности и ХРНВ имат многобройни социални трудности. Възможно е да не могат да интерпретират правилно тона на гласа на някого или да не могат да регулират своя собствен. Може да са много сковани и да не разбират личното пространство и границите на другите, и да имат затруднения с взаимността, което да се отрази на способността им да създават и поддържат приятелства. Децата ще запомнят как са ги избирали последни, но са се подигравали първо на тях, както обяснява педагога Рик Лавоа. Те също ще помнят, кога другите са били мили с тях и са ги накарали да се чувстват успели.
4. Непостоянно справяне в училището и лоша способност за справяне с раздразнителността
Всеки ден е различен за децата с обучителни трудности и ХРНВ. Излизайки от дома си никога не знаят, как ще се справят в училище. След като са учили много и смятат, че разбират определена тема, те могат да се справят добре на теста или да се провалят. Тази непостоянност в успеха им работи срещу тях и подхранва идеята, че са „глупави“, смачквайки желанието им да опитват нови неща. Чувстват се сякаш, дори и да направят всичко, което трябва, пак ще се провалят, така че често просто спират да се опитват.
5. Лоша преценка на риска
Заради тяхната импулсивност, учениците с обучителни трудности и ХРНВ се хвърлят в нови проекти, без да ги обмислят или поемат рискове без да разбират последствията. Може да се държат по неподходящ и опасен начин и да започнат да излизат с неправилните хора. Липсата на осмисляне и контрол води до непредсказуеми и често негативни резултати.
6. Неефективно регулиране на емоциите
Децата с обучителни трудности и ХРНВ често не познават емоциите си и бързо се ядосват или плашат. Те не разбират как да се контролират. Тази липса на самоконтрол води до тревожност, нервност и други изблици. Често децата успяват да се контролират в училище, но в момента, в който се приберат у дома избухват. В допълнение на това, често деца с обучителни трудности и ХРНВ не могат да изразят емоциите си достатъчно добре, и не могат разберат какво преживяват и другите.
Как да помогнете?
Има много начини, по които може да помогнете на вашето дете. Имайте предвид, че начина по който комуникирате с него е изключително важен. Начина, по който казвате нещо е толкова важен, колкото и самите думи.
Бъдете модел за търпение. Научете децата, че научаването и разбирането отнемат време и не трябва да очакват да натрупат знание автоматично или да попиват информацията бързо и лесно (както други деца могат). Търпението е поведение, което може да бъде научено чрез имитация.
Мотивирайте ги да бъдат постоянни и им покажете подкрепа. Децата с обучителни трудности и ХРНВ са преживели много провали. Дори и на моменти успеха да изглежда малко вероятен, трябва да знаят, че ако настояват и търсят помощта, от която имат нужда, проявяват търпение към себе си и останалите, ще постигнат успехи. Трябва да знаят, че вие ще бъдете до тях и ще ги насърчавате.
Опростявайте нещата. Не бързайте. Повтаряйте. Поднесете им инструкциите на части. Децата с обучителни трудности и ХРНВ често се чувстват претоварени от много думи, които не могат да осмислят. Когато говорите с вашето дете, не бързайте и повтаряйте насоките (не 3, а 13 пъти, ако е необходимо). Проверете дали ви разбира внимателно и приемете, че може да не ви разбрало идеално.
Помогнете му в структурирането на ученето. Постарайте се детето да намери и разбере собствения си стил на учене и да знае как учи най-добре при различни обстоятелства. Помогнете му да се изрази така, че да обясни слабите и силните си страни на преподаватели, инструктори и приятели.
Окуражете го да мисли позитивно за себе си и да разсъждава. Насърчете вашето дете да разсъждава преди да действа, да разпознава и оценява значението на причината и следствието. Например, ако направиш това ще се случи това или ако не направи това ще се случи това. Децата научават най-добре, когато виждат и чуват как мислите. Казвайте на глас поредицата от стъпки, за които мислите, докато планирате и решавате проблеми. Окуражавайте го, че ще се справи добре в нови ситуации. Например “Бъди спокоен и не се паникьосвай, когато учителят по математика преминава от една тема към нова за теб“. Нека да знае, че позитивните резултати са възможни.
Работете върху емоционалния му речник. Помогнете на детето да опише различни степени на чувства, подобно на лекарските степени, използвани, за да се посочи нивото на болка. Например, вместо да казва, че се чувства зле за всичко, помогнете му да разбере разликата между емоционално ниво 3, при което може да се чувства зле, че не се е справило на теста според очакванията и емоционално ниво 9, при което се чувства ядосано и извън контрол. Убедете го, че е нормално и естествено да има чувства от целия емоционален спектър и че с времето ще ги опознае и ще може да ги назовава и овладява.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Магдалина Шошева
Източник: https://www.smartkidswithld.org