Наръчник за родители как да използват медитация на осъзнаването да засилят вниманието на детето, да се справят със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD) и да контролират собствения си стрес.
Изследвания предполагат, че всеки може да подобри концентрацията при практикуването на медитация на осъзнаването – практика за когнитивна гъвкавост, целяща изграждането на състрадателно осъзнаване на нашия живот в реално време, вместо да останем разсеяни и на автопилот.Когато хората чуят, че концентрацията може да се тренира, започват да се чудят за употребата на тази форма на медитация за лекуването на заболявания, харакетризиращи се с липса на внимание (ADHD или ADD). Но ADHD и медитацията на осъзнаването въздействат не само на вниманието. Процесите включени в ADHD и осъзнатата медитация са огледални един на друг. ADHD се характеризира със затруднения при изпълнителните функции, но не само концентрацията, а и медитацията на осъзнаването е средство за развитието на взаимосвързани когнитивни умения.
Бъдещите насоки на грижата при ADHD може да вклювчат методи, базирани на медитация на осъзнаването. В края на краищата, ако тренираш вниманието с медитация на осъзнаването, концентрацията се подобрява. Само по себе си това е важен метод за лечение, от който всеки, с или без ADHD, може да има полза. Въпреки че нищо публикувано до днес не предполага, че осъзнатата медитация, сама по себе си, може да преодолее генетиката на ADHD, практикуването й развива голяма група от качества, включително отговорност, гъвкаво мислене и състрадание. При ADHD този вид медитация помага за подобряването на устойчивостта и капацитета за справяне с предизвикателствата в живота.
Изградете когнитивни качества
Поради всички тези причини, осъзнатата медитация повлиява живота на семействата, които я практикуват заедно. Броят публикации върху този вид медитация се увеличи драстично през последните няколко десетилетия и резултатите непротиворечиво насочват към същия изключителен факт: имаме капацитета да изграждаме когнитивни качества, които развиват както физическото, така и психическото здраве. Осъзнаването благоприятства всичко – от стрес и безпокойство, до проблеми с настроението, понякога дори само след седмица практикуване.
Изследвния показват, че мозъкът отговаря на практикуването на осъзната медитация с физически промени. Стесняването на външната повърхност на мозъка е описано като неизбежна част от остаряването, въпреки това едно проучване от Харвард показва, че хора практикували дългосрочно медитация нямат загуба на сиво вещество. Изследвания показват, че някои зони на мозъка, включително зони свързани с регулацията на емоциите, се увеличават по време на 8 седмичен курс медитация. Проучвания, включващи както снимки на мозъка, така и механизми на активация в него, показват промени свързани с по-голям емоционален контрол, благосъстояние и щастие.
Въпреки че проучванията при деца не са толкова широкообхватни, както при възрастни, като цяло са налице същите ползи, включващи намаляването на стрес, подобрена концентрация, изострени изпълнителни функции в допълнение с други поведенчески промени. В едно UCLA проучване, деца които са били по-назад от връстниците си по изпълнителни функции в началото на програмата за осъзната медитация, са наблюдавали повече ползи от съучениците си. Децата, също така, могат да проявяват повече съчувствие след практика по медитация. В едно проучване деца от предучилищна група били помолени да дадат стикери на деца от група, включваща такива, които те харесват, не харесват или не познават. Първоначално повечето стикери били дадени на приятели. След участие в програма по медитация на осъзнаването, същите деца са раздали стикерите по равно сред всички групи. Изследванията в момента са насочени основно върху медитация на осъзнаването и ADHD. В едно проучване с юноши с ADHD и техните родители, се съобщава за намалени нива на стрес и по-малко симптоми на ADHD след програма по медитация на осъзнаването. Медитацията е била директно свързана с подобрения, подобни на тези с медикаменти, по няколко аспекти на вниманието и концентрацията. Всички черти, характерни за ADHD като импулсивност и емоционална реактивност, както и някои аспекти на изпълнителните функции отговарят на медитационна практика. Стрес, несигурност и това да си родител вървят ръка за ръка. Този стрес засяга начина ти на живот, как се свързваш с околните и как се справяш с ADHD при детето. Точно, както би се облагодетелствал да видиш предизвикателствата пред детето си през призмата на изпълнителните функции, от полза би било да разбереш как твоята собствена неврология би могла да засяга теб – по специално, как се справяш със стреса и какъв ефект има той върху поведението ти.
Някои нива на стрес ни държат мотивирани и защитени. Когато се чувстваме заплашени, нашата нервна система започва физиологична реакция позната като стрес (бий се или бягай отговор), приготвяща ни да се защитим или да избягаме от опасността. Ние се хвърляме в действие без да мислим, това е добре, когато избягаме от идваща насреща кола. Нашите тела изливат енергия в мускулите и далеч от храносмилателната система. Рефлексите контролират нашите ръце и крака и рационалната мисъл спира.
Тази реакция може да бъде животоспасяваща, когато сме в опасност. Проблемът е, че нашият стрес отговор е коварен. Същата физиологична реакция се задейства при неща, които ни безпокоят, включително мисли: “Закъснявам”, “Не ме бива в това”, “Те не ме харесват”. Цикълът активира тялото и изключва когнитивните умения, тъй като няма време за мислене, когато сме в сериозна опасност. Мозъкът изпраща сигнали, че опасността идва, но в повечето случаи това не са животозастрашаващи ситуации, няма никакъв лъв, който иска да ни изяде.
В повечето случаи, стресът започва с възприятие, вероятно извън нашето съзнателно съзнание, че нещо не е както би трябвало да е. Ние просто се движим по-бавно или се притесняваме за нещата, които имаме да свършим. И така една интензивна стресова реакция започва. Нищо никога няма да елиминира стреса напълно. Всъщност, някакво количество стрес може дори да ни държи мотивирани. Въпреки това, нашите тела не са създадени да устоят на чест или интензивен стрес. И понеже прекаленият стрес подкопава психическото и физическото здраве, той не засяга само теб, но и хората около теб. Освен другите неща, той може да направи трудно да се грижиш за детето ти с ADHD.
Едно от най-вълнуващите достижения в невробиологията на последното десетилетие е откриването на невропластичността. Човешкият мозък се изменя въз основа на поведение и дори само на мисъл, която укрепваме чрез повтаряне. Когато работите за увеличаване на фокуса си или съзнателно придобивате нови навици, следват неврологични изменения. Не може да изтриете генетиката, но ако коригирате начина си на живот може да промените много черти, които иначе изглеждат вкоренени.Можете да изберете да култивирате черти, които ще са ви от помощ при справянето на каквато и да е ситуация в живота ви. Това характерно започва с отдаването на повече внимание на вашето настоящо преживяване и намирането на повече място между това което наблюдавате и следващото, което решите да направите. Отделянето на няколко минути дневно за медитация на осъзнаването, ще ви помогне да изградите тази способност.
Скорошни открития в невробиологията разкриват, че пластичността, която се определя от връзките в мозъка, е възможна през целия живот. Промяната винаги е възможна. Трябва да обърнете внимание на всяка тенденция да вярвате в обратното, особено като категоризирате вас и вашето семейство и по този начин ограничавате живота си с мисли като: “Винаги ще имам темперамент”, “Детето ми винаги ще се страхува”. Ние никога няма да сме способни да се придържаме към тази нова рутина.
Освободете се от всякакви предположения какво точно трябва да сте достигнали с ADHD или медитацията на осъзнаването в този момент и вместо това се фокусирайте на намеренията си. Отдайте се на изграждане на чертите, които искате да развиете като родител и в своето дете. С постоянство растежът неизменно ще последва.
Промяната е добро
Всичко се променя, ако започнете да обръщате внимание. Може да направите достатъчно дълга пауза да видите менталните и емоционални навици и типичнинте механизми на реакция. Може да забележите тенденции на загубване на себе си в миналото или бъдещето и да върнете себе си към настоящето. Можете да видите животът по-ясно, такъв какъвто е, и да внесете повече стремеж за посрещане на предстоящото. Може да изберете да отговорите на вашето преживяване, вместо да реагирате, и в тези неизбежни моменти, когато не успеете да го постигнете можете да направите кратка почивка. По пътя изграждате ума си: “Това съм аз избягвайки конфликт отново.”, “Трябва да направя пауза и да преразгледам намеренията си”., “Този път ще пробвам нещо различно”.
Реалността е, че детето ви има ADHD и вие и вашето семейство ще живеете с това. Болестта оказва влияние на преживяванията на детето ви и на вашите собствени и ви предизвиква като нарушава дневни дейности, връзки и образованието на детето ви. Но чрез практическо и състрадателно вземане на решения, вие може да се справите с тези проблеми и да проправите нов път напред за вас и вашето дете.
Медитацията на осъзнаването ви дава инструментите за преодоляване на ADHD и водене на щастлив живот. В някой момент може да се чувствате щастливи или тъжни. Ще продължите да имате позитивни, както и негативни преживявания. Но ще бъде по-лесно да намерите комфорт, да се справите със стреса и да живеете живота си по-пълноценно. Вие, вашето дете и вашето семейство ще почувства щастието, лекотата и благополучието, което заслужавате.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”:Ирина Иванова
Източник: https://www.additudemag.com