Ролята на родителите в подпомагането на децата да се върнат към здравословно тегло
Хана Шелдън-Дийн
Традиционните подходи за лечение на хранителни разстройства при деца и млади възрастни често включват отделянето им от родителите и дома им за стационарно психиатрично лечение.
В случаите, когато млад човек с хранително разстройство се нуждае от незабавна медицинска или психиатрична помощ, все още се препоръчва стационарно лечение. Но специалистите предпочитат да позволят на повечето деца с анорексия или булимия да останат вкъщи, като родителите поемат водеща роля при тяхното възстановяване. Лечението в семейна среда (или ЛСС) дава на родителите задачата да контролират стриктно храненето на пациента, данните сочат, че това е най-бързият начин за дете с тегло под нормата да се върне към здравословно такова.
Какво представлява семейното лечение?
В същността на семейното лечение е предположението, че родителите са в състояние да помогнат на детето да се възстанови от хранително разстройство. „ЛСС разчита на основния родителски капацитет да храни детето си“, казва д-р Даниел Льо Гранж, един от основателите на ЛСС и директор на Програмата за хранителни разстройства в Калифорнийския университет, Сан Франциско. „На практика той обучава родителите да вършат същата работа, каквато биха свършили медицинските сестри в стационарна програма.“
Тъй като хранителните разстройства са сложни и объркващи заболявания, които сериозно нарушават семейния живот, родителите на дете с анорексия често се съмняват и може би се отказват да утвърждават родителския си авторитет при храненето на детето. При ЛСС те поемат отново тази роля. „Клиницистите във ЛСС затвърждават идеята, че родителите могат да направят това“, казва д-р Льо Гранж. „Бавно, но сигурно ги обучаваме да започнат да се доверяват отново на своята интуиция.“
Как работи семейното лечение?
При ЛСС клиницист насочва родителите или други грижещи се за детето хора към възпроизвеждане на двата основни компонента на лечението на хранителното разстройство: съпричастност към детето и, по думите на д-р Льо Гранж, „среда, в която да не ядеш, не е опция“. Точно, както родителят би настоявал при лечение на заболяване като рак, дори и да е неприятно, така родителят настоява детето да спазва указанията на ЛСС. Дете с хранително разстройство почти със сигурност ще се бори с яденето, което ще го накара да наддава на тегло. „Но родителите трябва да разберат, че хранителното разстройство е като злокачествен тумор“, обяснява д-р Льо Гранж. „Те не се борят с детето си, не се опитват да влошат живота на му. Те се борят с болестта. „
Още в началото на ЛСС родителите управляват храненето на детето си, от избора на храни до приготвянето и сервирането им. „По същество казвате на детето: „Знам, че е трудно за теб, но ще седя тук с теб, докато го ядеш“, казва д-р Льо Гранж. Повтарянето на този процес без никакви изключения е същността на началната фаза на ЛСС.
„Може да отнеме време“, казва Мелиса Герсън, (клиничен социален работник), основател и клиничен директор на Columbus Park, клиника за лечение на хранителни разстройства в Ню Йорк. „Може да имаме родител, който седи на масата с детето за продължителен период от време и просто чака детето да приключи.“ Идеята, казва тя, е, че няма място за преговори. Като насочват спокойно и уверено храненето на детето си под ръководството на клиницист, родителите са овластени да налагат границите, от които децата се нуждаят, за да се възстановят.
Времеви ангажимент за родителите
Участието във ЛСС обикновено означава големи промени в ежедневието на семейството. Например в семейство с двама родители те може да се редуват да работят от вкъщи, за да контролират храненето на детето. В семейства с един родител може да се наложи да се потърси помощ от разширено семейство или доверени приятели. „Първата фаза на ЛСС наистина изисква родителите да сложат живота си на пауза“, казва д-р Льо Гранж. Тъй като лечението може да бъде така опустошаващо, той подчертава пред родителите, че хранителните разстройства представляват спешна медицинска заплаха. „Все едно да имаш дете, което е с бъбречна недостатъчност и се нуждае от диализа три пъти седмично“, казва той. Промяната в рутината може да бъде трудна за управление, но е медицински необходима.
В идеалния случай братята и сестрите също участват във ЛСС. „Родителите са отговорни за възстановяването на теглото, а другите деца в семейството трябва да подкрепят болния си брат или сестра извън времето на хранене“, казва д-р Льо Гранж. Тъй като лечението може да бъде стресиращо и натоварващо за детето с хранително разстройство, братята и сестрите могат да му осигурят пространство да се отпусне и да бъде дете, далеч от структурите, които родителите налагат по време на хранене. В зависимост от семейните обстоятелства може да не е оправдано да се включват братя и сестри, без да се създава повече стрес, но когато е възможно, те могат да бъдат важен източник на подкрепа.
В по-късните фази на ЛСС целта е да се върне вземането на решения относно приема на храна обратно на детето или юношата, след като те възстановят нормалното хранене и стабилизират теглото и поведението си.
Защо семейното лечение е ефективно?
Доказано е, че ЛСС е ефективен метод при деца с поднормено тегло (с анорексия нервоза) и деца с преяждане и поведение на принудително изхвърляне на приетата храна (булимия нервоза). ЛСС се използва и за деца с други хранителни разстройства като атипична анорексия например, но доказателствата не са толкова стабилни.
Мисленето зад ЛСС е, че фокусирането върху подобряването на храненето е по-полезно от анализирането на основните причини за разстройството. Това е така, обяснява Герсън, „по-специално с анорексията, голяма част от страданието около храната – лошото настроение, изолацията, натрапчивостта – са причинени от глад. Детето се държи по този начин главно защото мозъкът е гладен.“След като детето вече не гладува, то е по-способно да обмисли какво се случва и да поддържа по-здравословно поведение занапред.
Д-р Льо Гранж отбелязва, че е от решаващо значение семействата да внимават да не попаднат в капана на това, което клиницистите наричат „анорексичен дебат“. Когато детето ви се опитва да ви убеди, че е добре да се яде само салата, той казва: „Не разговаряте със своя рационален, умен юноша. Водите дискусия с психиатрично заболяване.“ЛСС дава на родителите структура, в която те могат да избегнат тези дебати, водещи до задънена улица и вместо това да се съсредоточат върху храненето на децата си.
Как е структурирано семейното лечение?
ЛСС обикновено включва приблизително 20 седмични сесии, разделени на три фази. През всичките три фази клиницистът работи предимно с родителите или хората, които се грижат за пациента, като същевременно подкрепя юношата, който е в нужда. В началото на всяка сесия пациентът преминава през кратък преглед при клинициста на ЛСС, за да бъде проверено теглото му и да получи основна психологическа подкрепа. След това родителите, заедно с детето, а понякога и неговите братя и сестри, се срещат с клинициста за обучение и подкрепа около работата им с храненето.
Първата фаза обикновено трае от 10 до 12 сесии и там се извършва основната част от работата. „Първата фаза е свързана с изхранването на подрастващия“, казва д-р Льо Гранж. По време на тези първи сесии родителите се фокусират върху всички аспекти на храненето на детето.
Детето обикновено не посещава училище през първата седмица или две, отчасти защото трябва да пести енергия, докато наддава на тегло. Тогава, ако лечението върви добре, родителите могат да наблюдават детето малко по-малко, докато продължава първата фаза. „Например – казва д-р Льо Гранж, – до третата седмица то може да се върне в училище след обяд. И ако продължава да наддава на тегло, може би до петата седмица детето може да вечеря в училище, но с родител или училищен съветник там, който да наблюдава. “
Във фаза две, която продължава пет или шест сесии, детето започва да взема някои ограничени решения относно храненето си отново и да участва в дейности извън дома. Важно е да се напредва бавно и да се внимава за отстъпване във втора фаза. „Всичко това са много ориентировъчни ходове, защото само месец или два по-рано те все още са били доста зле“, отбелязва д-р Льо Гранж. „Имахме случай, в който юношата се справяше наистина добре и беше много добър спортист, но родителите възстановиха физическата активност твърде бързо и твърде енергично и всичко се срина.“ Ако във фаза две възникнат проблеми, тогава семейството трябва да се върне в първата фаза.
Трета фаза, последните три или четири сесии на ЛСС, се фокусира върху връщането на детето обратно в нормалния му ежедневен живот. Също така помага на родителите да се научат как да взаимодействат отново с детето си сега, когато връзката им е много по-малко фокусирана върху хранителното разстройство.
Как да разберете дали семейното лечение е подходящо за вашето дете?
Ако дете или млад възрастен е в животозастрашаваща медицинска или психиатрична ситуация, тогава е необходима хоспитализация. В повечето други случаи на анорексия и булимия – включително тези, при които младият човек е с тегло много под нормата, но иначе медицински стабилен – експертите препоръчват ЛСС.
Д-р Льо Гранж подчертава, че ЛСС може да звучи обезсърчително, но повечето родители имат способността да го управляват. „Всички родители идват при нас със силни и слаби страни“, казва той. ЛСС включва справяне с индивидуалните предизвикателства на всяко семейство и надграждане върху техните силни страни. „Основната сила е, че семействата обичат децата си“, добавя д-р Льо Гранж. Има и други лечения с хранителни разстройства (включително подобрена когнитивна поведенческа терапия, наречена CBT-E, и терапия, фокусирана върху подрастващите, наречена AFT – adolescent-focused therapy), ако ЛСС не е ефективно или не може да се осъществи, но гореспоменатите методи обикновено не помагат на децата да възстановят теглото си толкова бързо, колкото прави ЛСС.
Следователно д-р Льо Гранж призовава родителите да не изключват ЛСС, дори ако обстоятелствата са предизвикателни. „Трябва да сме креативни като клиницисти“, казва той. “Това може да означава да се помогне на родителите да жонглират с работни задължения или финансови затруднения, да се привлече разширено семейство за подкрепа или да се окаже подкрепа на родителите да се ориентират в разногласията помежду си. Някои ситуации без съмнение са много по-трудни от други“, казва д-р Льо Гранж. „Но това просто означава, че ние като клиницисти трябва да работим по-усилено и да бъдем по-подкрепящи.“
Източник:https://childmind.org/article/family-based-treatment-for-eating-disorders/
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Цветелина Герова