Когато децата слушат, но не получават информация
На някои малки деца им е необичайно трудно да получават информация по вербален начин. Макар да нямат проблеми със слуха, те имат проблеми с разбирането (или с правилното разбиране) на това какво им казват хората, както и със запомнянето на това, което чуват. Освен това, имат проблеми да се научат да четат и да се изразяват ясно, защото бъркат звуците в различни думи. Тези деца страдат от състояние, наречено разстройство на слуховата обработка (РСО). Имат нормален слух, но по някаква причина способностите им да декодират речта са по-слаби, сравнение с болшинството от деца, които ги развиват по естествен път.
„Децата, при които виждаме, че имат трудности със следването на инструкции често молят да им се повтарят неща” – обяснява Рейчъл Кортес, патолог по говор и език в Childmind Institute,
Изглежда сякаш просто са изпуснали някои части от разговора. Благодарение на тестове, знаем, че слухът им регистрира звук. Внимават при звуковата информация, но имат „технически проблеми”, защото мозъкът им не придава значение (или правилното значение) на тези звуци.”
Има четири основни способности, участващи във вербалната обработка на данни и децата, които имат тези проблеми, могат да имат липси в една или повече от тях:
1. Различаване по слух: това е способността да правиш разлика между различни и разделени звуци. Това е ключово за различаването на думи, които звучат подобно, но имат различни значения, например палто и лапа или шестдесет и седемдесет.
„Много пъти, децата с трудности с обработката на информация по слух могат да изпускат информация или да не разбират добре какво им се казва, защото не чуват добре думите. Не успяват да уловят тънките разлики в звуците.”
Също за тях може да се окаже по-трудно да четат или да се изразяват ясно. Когато говорят е възможно да смесват подобни звуци, защото не правят разлика между тях и да не произнасят всички съгласни в думата. Експертите го наричат „потискане на съгласни” и е нещо, което децата обичайно правят, когато учат езици, но децата с РСО продължават да го правят, след като болшинството от връстниците им са започнали да говорят правилно. Децата с разстройство на слуховата обработка имат и проблеми с римата, защото мозъкът им не отбелязва, че тези думи звучат еднакво. При много от тях, обяснява Кортес, това се дължи на факта, че римуват началото, а не края на думата.
2. Слухово различаване на желан глас от фон: това е умението да се различават важните звуци на шумен фон, да се следват устни инструкции или да се слуша един глас при слухови дразнители. В класната стая, дете с дефицит в различаването на глас от слухов фон би могло да има проблеми с концентрирането върху това какво казва учителят, вместо върху други звуци, които би могло да чува в стаята. „Това е като проблем с филтъра.” – казва Кортес. – „Какво трябва да разбера? Какво трябва да филтрирам?”.
3. Слухова памет: слуховата памет включва способността да помним неща, които слушаме както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Децата със слаба слухова памет имат проблем със запомнянето на рими за деца и текстове на песни, с научаването на неща чрез репетиция и със запомнянето на информация, освен, ако не е написана.
4. Слухова последователност: това е способността да разбираш и запомняш реда на звуци. Дете с дефицит в слуховата последователност, ще смеси числа с еднакви цифри в различна последователност ( 84 и 48) и би могло да смени последователността на звуците в думата. Също така може да има проблеми със запомнянето на информация, представена под формата на списъци и трудности при следването на последователни инструкции.
Ново и старо наименование
Въпреки че повечето специалисти наричат това състояние „разстройство на слуховата обработка”, също бихте могли да чуете да го наричат „разстройство на централната слухова обработка”, което е старото му име. Това име, обяснява доктор Матю Крюгер, директор на Центъра за учене и развитие към Childmind Insitute, намеква, че мозъкът е като компютър.
„В този теоретичен модел имаме една-единствена единица за слухова обработка в мозъка, която върши тази работа, но не сме могли да намерим един централен слухов процесор, затова все още ни е трудно да го разберем.”
Съчетаване с други разстройства
Съществува спор между експерти дали РСО трябва да се разбира като отделно разстройство, защото се припокрива (появява се в същото време заедно) с други разстройства на разбирането и вниманието.
Доктор Крюгер посочва, че проблемите със слуховата обработка на данни при децата могат да се групират в две различни групи:
Едната група, обяснява той, изглежда имат едно дълбоко смущение в тези основни способности да обработват чута информация. „Те имат трудности в една широка гама на езикови задачи” – казва той – „включваща разбирането на това какво означават думите и как се използват, граматиката и синтаксиса, семантиката и значението, всичко това наведнъж”. Тези деца имат проблеми с езика на много нива и е възможно да бъдат диагностицирани и с други езикови нарушения.
Но има и друга група деца, идентифицирани с разстройство на слуховата обработка, чиито езикови способности на по-високо ниво са непокътнати, казва доктор Крюгер. „Въпреки това, има една грешка в основните езикови умения, която води до други грешки.” Тези деца показват дефицит само в изброените по-горе умения и се борят да асимилират информация в различни среди. Често тези деца са диагностицирани, че имат проблем с вниманието, което затруднява различаването между разстройство на слуховата обработка и разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност.
Децата в тази втора група могат да превъзмогнат своите проблеми чрез развитие слухови пътища в ума, което увеличава капацитетът за обработка на сигналите, изпращани от ухото към мозъка, посочва доктор Крюгер. Тъй като тези връзки не спират да се развиват в тийнейджърска възраст, възможно е в някои случаи на разстройство на слуховата обработка да е забавяне в развитието, а не дефицит.
Автор: Каролин Милър
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Ценова
Източник: https://childmind.org