Гневни деца: справяне с експлозивно поведение

Гневни деца: справяне с експлозивно поведение

Как да реагираме, когато детето избухне
Когато едно дете – дори малко дете – избухне и стане агресивно, то може да представлява сериозен риск за себе си и за другите, включително за своите родители, братя и сестри.Не е необичайно децата, които имат проблеми със справянето с емоциите си, да загубят контрол и да насочат гнева си към човека, който се грижи за тях, да крещят, да хвърлят опасни предмети или да удрят и хапят. Това може да бъде страшно, стресиращо преживяване и за вас, и за вашето дете. Децата често съжаляват, след като се изморят и се успокоят.


И така, какво трябва да направите?

Полезно е първо да разберете, че поведението е комуникация. Дете, което е толкова превъзбудено, че избухва, е стресирано дете. То няма умението да управлява чувствата си и да ги изразява по-зряло. Може да му липсва достатъчно развит език, контрол на импулсите или способност за решаване на проблеми.Понякога родителите виждат този вид експлозивно поведение като манипулативно. Но децата, които избухват, обикновено не успяват да се справят с фрустрацията и гнева по по-ефективен начин – например чрез говорене и разбиране как да постигнат това, което желаят.Въпреки това, начинът, по който реагирате, когато детето избухва, влияе върху това дали то ще продължи да реагира по същия начин, или ще научи по-добри начини да се справя с чувствата си. Ето някои насоки:

  • Останете спокойни. Когато сте изправени пред гневно дете, е лесно да се почувствате извън контрол и да започнете да му крещите. Но когато викате, имате по-малък шанс да достигнете до него. Вместо това, само ще го направите по-агресивно и предизвикателно. Колкото и да е трудно, ако можете да запазите спокойствие и контрол над своите емоции, може да бъдете модел за подражание за детето и да го научите да прави същото.
  • Не се предавайте. Не окуражавайте детето да продължава с поведението си, като се съгласявате да получи каквото иска, само и само, за да се успокои.
  • Хвалете подходящото поведение. Когато детето се е успокоило, похвалете го, че се е съвзело. И когато се опита да изрази чувствата си вербално и спокойно или се опита да намери компромис по въпрос, за който имате разногласия, похвалете го за усилията му.
  • Помагайте му да практикува умения за решаване на проблеми. Когато детето не е разстроено, помогнете му да опита да изрази чувствата си и да измисли решения на конфликтите преди да ескалират до агресивни избухвания. Можете да го попитате как се чувства и как мисли, че би решило проблема.
  • Тайм аут и система с награди. Тайм аут за ненасилствено лошо поведение може да работи добре с деца до 7-8 годишна възраст. Ако детето е прекалено голямо за тайм аут, може би е добре да използвате система за положителна подкрепа на подходящо поведение – точки или жетони за нещо, което то иска.

Какъв вид тантрум е това?
Начинът, по който реагирате на тантрум зависи и от неговата сила. Първото правило за справяне с тантруми, невключващи насилие, е да ги игнорирате възможно най-често, тъй като негативното внимание, като казване на детето да спре, може да е окуражаващо за него.

Но, когато детето проявява физическа агресия игнорирането не е препоръчително, тъй като може да доведе до нараняване на околните или на детето. В тази ситуация д-р Лопес препоръчва да поставим детето на безопасно място, където няма достъп до вас или до потенциални награди.Ако детето е малко (обикновено до 7 години), опитайте се да го сложите на столче за тайм аут. Ако то не стои на столчето, заведете го на друго място, където може да се успокои насаме, без никой друг в стаята. Отново, за да работи този подход, около детето не трябва да има никакви играчки или игри, които могат да направят преживяването награждаващо.

Детето трябва да остане в стаята за една минута и трябва да е спокойно преди да му разрешите да излезе. След това трябва да се върне на столчето за тайм аут. „Това дава на детето незабавно и последователно последствие за агресията и премахва достъпа до подкрепящи стимули в средата“, обяснява д-р Лопес.Ако имате по-голямо дете, което е агресивно и не сте в състояние да го занесете в изолирана зона, за да се успокои, д-р Лопес съветва вие да излезете от помещението. Това гарантира, че детето не получава никакво внимание от вас и ви предпазва.

Помощ с поведенчески техники
Ако детето ви избухва често – достатъчно, че плаши и разстройва семейството ви – важно е да получите професионална помощ. Има добри поведенчески терапии, които могат да помогнат на вас и вашето дете да преодолеете агресията, да облекчите стреса и да подобрите отношенията си. Можете да научите техники за по-ефективно управление на поведението му, а то да се научи да обуздава деструктивното поведение и да се радва на много по-положителни отношения с вас.

Разбиране на експлозивно поведение
Избухванията и сривовете са особено притеснителни, когато се случват по-често и интензивно. С напредването на възрастта на детето агресията става все по-опасна за вас и него. И това може да се превърне в голям проблем за него в училище и в отношенията с приятелите му.

Ако вашето дете избухва, това може да се дължи на проблем, който се нуждае от отработване. Някои възможни причини за агресивно поведение включват:

  • ADHD: Децата с ADHD се фрустрират лесно, особено в определени ситуации, например, когато трябва да си пишат домашната работа или да си лягат.
  • Тревожност: Тревожното дете може да запази безпокойствата си в тайна, след което да избухне, когато изискванията в училище или у дома му оказват натиск, с който не може да се справи. Често детето, което „стиска зъби“ в училище, губи самообладание пред единия или двамата си родители.
  • Недиагностицирани обучителни трудности: Когато детето ви прави истерии многократно в училище или когато пише домашна си работа, това може да се дължи на факта, че изпитва затруднения.
  • Проблеми със сензорната преработка: Някои деца имат проблеми с преработката на информацията, която приемат чрез сетивата си. Неща като твърде много шум, тълпи и дори „драскащи“ кожата дрехи могат да ги направят тревожни, да предизвикат дискомфорт или превъзбуда. Това може да доведе до действия, които ви озадачават, включително агресия.
  • Аутизъм: Децата във всички точки на спектъра често са склонни към големи сривове, когато са фрустрирани или изправени пред неочаквани промени. Те също често имат сензорни проблеми, които ги правят тревожни и нервни.

Като се има предвид, че има толкова много възможни причини за емоционални изблици и агресия, точната диагноза е от ключово значение за получаване на помощта, от която се нуждаете. Може да започнете с педиатъра ви. Той може да изключи медицински причини и след това да ви насочи към специалист. Детски психолог или психиатър може да помогне да се определи какви, ако има такива, проблеми са налице и да даде насока как да бъдат отработени.

Експлозивните деца се нуждаят от спокойни, уверени родители
За родителите може да е трудна работа да се научат как да се справят с агресивно дете с поведенчески подходи, но за много деца това може да има голямо значение. Родителите, които са уверени, спокойни и последователни, могат много успешно да помогнат на децата да развият уменията, от които се нуждаят, за да регулират собственото си поведение.Това може да изисква повече търпение и желание да опитате различни техники, но когато резултатът е по-добра връзка и по-щастлив дом, усилията си струват.

Превод за Център за детско развитие: Екатерина Стоянова
Източник: https://childmind.org