Разписание на почивки за мозъка
С вид на зомби, Сами – един от моите петокласници – се хвърли към мен и изсъска: „Мисля, че ще избухна! Не съм свикнал с този график.“И аз му повярвах. На челото му започваше да се образува гневен червен обрив.
Ах, помислих си, какъв начин да започна първата си година на преподаване във Финландия. Беше едва третият учебен ден и аз вече притисках един ученик до краен предел. Когато го заведох настрана, бързо открих защо е толкова разстроен.
Та…
През цялата първата седмица на училище бях проявявал креативност с графика за пети клас. Ако не знаете, учениците във Финландия обикновено правят почивка от петнадесет минути на всеки четиридесет и пет минути обучение. По време на типична почивка децата се отправят навън, за да играят и да общуват с приятели.Не виждах смисъл от тези чести почивки. Като учител в САЩ обикновено прекарвам непрекъснати часове в класната стая с учениците си. Опитах се да претворя този модел във Финландия. Финландският подход ми се стори мек, бях убеден, че децата се учат по-добре, когато новите знания им се преподават в по-дълъг период без прекъсване. Затова реших да лиша моите ученици от редовно планираната им почивка и да преподавам два последователни урока от четиридесет и пет минути, последвани от двойна почивка от тридесет минути. Сега разбрах защо червените петна са се появили по челото на Сами.
Като се замисля, не съм сигурен дали американският подход някога е работил много добре. Моите ученици в САЩ винаги изглеждаха изтощени след около четиридесет и пет минути в класната стая. Но никога не биха си помислили да се бунтуват като този дребен финландски петокласник, който се възпротиви на третия учебен ден. В този момент реших да прегърна финландския модел на почивки.След като включих тези кратки почивки в нашия график, вече не виждах влачене на крака и подобни на зомби деца в моята класна стая. През цялата учебна година учениците винаги влизаха в класната стая с бодри стъпки след петнадесетминутната пауза. И най-важното, те бяха по-фокусирани по време на уроците.Отначало бях убеден, че съм направил новаторско откритие: честите почивки поддържат учениците свежи през целия ден. Но тогава си спомних, че финландците знаят това от години – те осигуряват почивки на своите ученици от 60-те години на миналия век.
В стремежа си да разбера стойността на финландската практика, попаднах на работата на Антъни Пелегрини, автор на книгата „Почивка: нейната роля в образованието и развитието“ и почетен професор по образователна психология в Университета на Минесота, който хвали този подход повече от десетилетие. В Източна Азия, където много начални училища осигуряват на своите ученици десетминутна почивка след около четиридесет минути обучение в класната стая, Пелегрини наблюдава същия феномен, на който бях свидетел в моето финландско училище. „След тези по-къси почивки учениците изглеждаха по-фокусирани в класната стая.“ (Pellegrini, 2005).
Не съвсем убеден поради недостатъчните доказателства, Пелегрини провежда с колегите си поредица от експерименти в американско държавно начално училище, за да изследва връзката между времето за почивка и вниманието в класната стая. Във всеки един от експериментите учениците са по-внимателни след почивка, отколкото преди нея. Те също така установяват, че децата са по-малко съсредоточени, когато времето на почивката се забави – или с други думи, когато урокът се проточи (Pellegrini, 2005).Във Финландия учителите в началните училища изглежда знаят това интуитивно. Те изпращат децата навън – в дъжд или слънце за честите им почивки. И децата могат да решат как ще прекарват времето си за почивка.
Въпреки че предпочитам финландския модел, осъзнавам, че освобождаването на петокласници на площадката всеки час би било огромна промяна за повечето училища. Според Пелегрини почивките не трябва да се правят на открито, за да бъдат полезни. В един от експериментите му в държавно начално училище, децата почиват в училище и резултатите съвпадат с тези на други експерименти, когато почиват навън: след почивките учениците са по-фокусирани в клас (Pellegrini, 2005).
Това, което разбрах във Финландия, с помощта на развълнувания петокласник, е, че след като започнах да виждам почивката като стратегия за подобряване на обучението, спрях да се чувствам виновен за съкращаване на преподаването в класната стая. Констатациите на Пелегрини потвърждават, че честите почивки повишават вниманието в класа. Имайки това предвид, вече няма нужда да се страхуваме, че учениците няма да научат това, което трябва да научат, ако им позволим да се откъснат от уроците няколко пъти през учебния ден.
Година преди пристигането ми в Хелзинки, американската изследователка и кинезиолог Деби Рея посещава финландските училища и също се вдъхновява от честите им петнадесетминутни почивки. Когато се завръща в Щатите, тя започва проучване, за да оцени ползите от обучението по вдъхновен от Финландия график с множество почивки през целия учебен ден (Turner, 2013).
Днес изследователският проект на Рея е в ход в няколко американски училища в различни щати и досега ранните резултати са обещаващи. Преподавателите в началното училище Eagle Mountain във Форт Уърт, Тексас, съобщават за значителна промяна в своите ученици, които получават четири петнадесетминутни почивки всеки ден; например те са по-фокусирани и не бърборят в час толкова често.
Една учителка от първи клас дори забеляза, че нейните ученици вече не дъвчат моливи (Connelly, 2016).
Изследванията на Рея са вълнуващи и изглежда, че националният интерес за осигуряване на повече почивки в американските училища е голям. Въпреки че тази вълна може да промени американското образование, много американски учители и студенти още нямат свободата да имитират финландския модел. За щастие, всяка класна стая може да се възползва от предимствата на правенето на множество почивки през деня.
Първоначално си мислех, че истинската стойност на почивките във финландски стил е свързана със свободната игра, но вече не поддържам тази гледна точка. Стигнах до заключението, че основната полза от финландските почивки е в начина, по който поддържа децата съсредоточени, като освежават мозъка им. Даниел Левитин, професор по психология, поведенческа неврология и музика в университета McGill, вярва, че даването на време на мозъка за почивка чрез редовни паузи води до по-голяма производителност и креативност. „Трябва да дадете на мозъка си време да консолидира цялата информация, която постъпва към него“, казва той в интервю за образователния блог MindShift (Schwartz, 2014). Но дори и без планирани почивки в училище, умът почива естествено чрез мечтание, което „ви позволява да освежите и освободите всички онези нервни вериги, които се свързват, когато сте фокусирани“, каза Левитин. „Децата не трябва да се движат прекалено много по график. Те трябва да имат периоди от време за насърчаване на спонтанността и креативността“ (Schwartz, 2014).
Има различни начини за предлагане на почивки за мозъка, които описвам по-долу, но едно от най-важните неща, които трябва да запомните е, че те трябва да се случват редовно, за да бъдат в полза на учениците. С други думи, разумно е да ги планирате през целия ден. Може би добро начало би било да се мисли за предлагане на почивка на цялата група за всеки четиридесет и пет минути обучение в класната стая – точно, както много финландски учители. Но дори тези почивки е възможно да са твърде редки за вашите ученици. Важното е да наблюдавате внимателно учениците си. Ако изглеждат изтощени преди четиридесет и петте минути, би било полезно да предложите почивка веднага.
Източник: https://www.kqed.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Христова