Защо децата трябва да продължават да използват пръстите си за смятане

Защо децата трябва да продължават да използват пръстите си за смятане

Почти всички деца се учат как да смятат, използвайки пръстите си. Но с напредването на възрастта и усложняването на математическите проблеми, смятането на пръсти често бива неодобрявано или се смята за по-малко интелигентен начин на мислене. Но всъщност обучителите, родителите и учениците, които се мръщят на децата, използващи пръстите си, по този начин може би спират чудесна възможност за подсилване на връзките в мозъка.

Станфордският професор Джо Болър в списание “Атлантик” говори за ползите за нервната система от смятането на пръсти и как това може да допринесе за напредничаво мислене в по-висшата математика.

Според ново изследване, посветено на мозъка, да спираш учениците да използват пръстите си докато смятат, е равносилно на прекъсване на математическото им развитие. Пръстите са един от най-полезните ни визуални помощници, а зоната в мозъка ни, отговаряща за пръстите, често се използва в живота ни като възрастни. Нуждата от и важността на възприятието чрез пръстите ни дори може би е причината пианистите, както и други музиканти, често да показват по-високо разбиране на математиката в сравнение с хората, които не изучават музикален инструмент.

Болър е разработил изследване и учебна програма, за да подкрепи по-ангажиращ начин за учене на математика чрез прилагане на визуално мислене, номериране и нагласа за растеж. Нейната програма към Станфордския университет помага на ученици и учители да преодолеят бариерите при изучаването на математика. Математическата тревожност е добре документирана като препятствие за научаването. Чрез привличане на вниманието към тези неравенства и преосмисляне на начина, по който математиката се преподава, Боулър създава по-широк път за ученици, а и възрастни, да развият любов към математиката.

Не е изненада, че учениците често чувстват математиката като недостижима и безинтересна, когато биват потопени в свят на абстракции и числа в класната стая. Те са принудени да наизустяват математически факти и да си прокарват път през листове с числа с много малко визуално или креативно представяне на математиката, често поради политика на преподаване и неправилни учебни програми.

Основните стандарти за детските градини и обучението до осми клас обръщат повече внимание на визуалната работа в сравнение с много минали модели на изучаване, но гимназиалното съдържание въвлича учителите в числото и абстрактно мислене. А там, където Основните стандарти все пак поощряват визуална работа, обикновено се използва като прелюдия за развитие на абстрактни идеи, вместо като инструмент за онагледяване и разширяване на математическите идеи и засилване на важни връзки в мозъка.

Източник: https://www.kqed.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса: Мария Стойкова