Почти всички деца се учат как да смятат, използвайки пръстите си. Но с напредването на възрастта и усложняването на математическите проблеми, смятането на пръсти често бива неодобрявано или се смята за по-малко интелигентен начин на мислене. Но всъщност обучителите, родителите и учениците, които се мръщят на децата, използващи пръстите си, по този начин може би спират чудесна възможност за подсилване на връзките в мозъка.
Станфордският професор Джо Болър в списание “Атлантик” говори за ползите за нервната система от смятането на пръсти и как това може да допринесе за напредничаво мислене в по-висшата математика.
Според ново изследване, посветено на мозъка, да спираш учениците да използват пръстите си докато смятат, е равносилно на прекъсване на математическото им развитие. Пръстите са един от най-полезните ни визуални помощници, а зоната в мозъка ни, отговаряща за пръстите, често се използва в живота ни като възрастни. Нуждата от и важността на възприятието чрез пръстите ни дори може би е причината пианистите, както и други музиканти, често да показват по-високо разбиране на математиката в сравнение с хората, които не изучават музикален инструмент.
Болър е разработил изследване и учебна програма, за да подкрепи по-ангажиращ начин за учене на математика чрез прилагане на визуално мислене, номериране и нагласа за растеж. Нейната програма към Станфордския университет помага на ученици и учители да преодолеят бариерите при изучаването на математика. Математическата тревожност е добре документирана като препятствие за научаването. Чрез привличане на вниманието към тези неравенства и преосмисляне на начина, по който математиката се преподава, Боулър създава по-широк път за ученици, а и възрастни, да развият любов към математиката.
Не е изненада, че учениците често чувстват математиката като недостижима и безинтересна, когато биват потопени в свят на абстракции и числа в класната стая. Те са принудени да наизустяват математически факти и да си прокарват път през листове с числа с много малко визуално или креативно представяне на математиката, често поради политика на преподаване и неправилни учебни програми.
Основните стандарти за детските градини и обучението до осми клас обръщат повече внимание на визуалната работа в сравнение с много минали модели на изучаване, но гимназиалното съдържание въвлича учителите в числото и абстрактно мислене. А там, където Основните стандарти все пак поощряват визуална работа, обикновено се използва като прелюдия за развитие на абстрактни идеи, вместо като инструмент за онагледяване и разширяване на математическите идеи и засилване на важни връзки в мозъка.
Източник: https://www.kqed.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса: Мария Стойкова