Психичното здраве на стресираните млади хора се промени в началото на COVID-19 пандемията. Мнозина се почувстваха по-добре. Тревожността и симптомите на депресия спаднаха сред част от по-големите деца, с по-високи постижения. Това е особено валидно за учениците, на които им предстои да завършат гимназия, установи проучване сред американските училища.
Защо? Децата се отпуснаха… за малко. COVID-19 стана причина за понижената заетоств животите на някои тийнейджъри. Натискът, дейностите и ангажиментите се оказаха в застой. Времето за ходене по курсове, спортни клубове, извънкласните дейности и писането на домашни се скъси. Локдаунът внезапно постави този високоактивен живот в застой.
Децата получаваха повече сън, вече не беше нужно да излизат в 7 сутринта. Много училища разхлабиха строгите режими на часовете и намалиха натиска, като вместо да поставят оценки на писмените работи, присъждаха само оценка „минал“ или „неминал“. Намали се и социалната тревожност – тийнейджърите вече не трябваше да се притесняват, че за тях няма да има място в столовата или че нямат да бъдат поканени на партита. За децата вече нямаше толкова голямо значение, ако не са в романтична връзка – вече не им се налагаше да виждат привидно щастливи двойки в училище или по социални събирания.
Но това спокойствие не продължи дълго. Докато работехме с училищата при настъпването на лятото, установихме, че тревожността и депресията отново са се повишили сред по-големите ученици в гимназията. Първоначалното им облекчение се превърна в чувство на безпокойство, страх и самота – учениците изпитваха тъга от неосъществени начинания и страх за бъдещето.
„Тревожността и депресията първоначално спаднаха сред по-големите деца, с по-високи постижения“.
Децата в средните училища бяха по-малко облекчени
Децата в средното училище нямаха дори това първоначалното облекчение – в нашето проучване, за тях, тревожността и депресията останаха на предишните нива. Това вероятно е защото виртуалната комуникация е по-предизвикателна за децата на тази възраст. Групите им от връстници са по-слабо оформени и по-малко стабилни от тези на 16- до 18-годишните. Ако си представите, че сте стеснително, несигурно 12-годишно дете с малко социални връзки, няма ли да ви е по-лесно да си споделяте грижите с приятели на тренировки по футбол или докато се разхождате, отколкото да го направите онлайн чрез Zoom? Притеснението и неувереността ще нараснат: „Дали ще харесат стаята ми?“ „Ще видят ли семейството ми?“
Научихме много за това, какво помага на децата от всички възрасти да се чувстват добре в този период, характеризиран с продължителна несигурност, без изглед за това кога ще приключи. Открояват се два показателя за тяхното благосъстояние: благосъстоянието на родителите и подкрепата на учителите.
Родителите и учителите се оказват жизненоважни за устойчивостта на децата
На първо място открихме силни, обособени връзки между депресията и тревожността на подрастващите и това дали те смятат, че родителите им се справят добре. Когато децата усещат, че родителите им са спокойни, стабилни и им осигуряват емоционална подкрепа, то те също успяват да се справят. Това беше вярно за всички възрасти, полове и раси. Нашата хипотеза съвпада с мащабно проучване за благосъстоянието на децата, публикувано миналата година от Националните академии на науките, инженерството и медицината. Неговото послание гласи: Ако искате децата да се справят добре, най-важното условие е да се гарантира, че родителите се справят добре.
„Когато децата усещат, че родителите им са спокойни, стабилни и им осигуряват емоционална подкрепа, то те също успяваха да се справят“.
На второ място нашето изследване установи, че подкрепата на ключови фигури – и по-специално на учителите – е жизненоважна за децата при поддържането на тяхното благосъстояние. На отворени въпроси за това какво се е развивало добре в техните училища, децата и младежите отговаряха най-често с отговори като: „Моят учител се грижеше за мен и се интересуваше от мен“ и „Много ми харесва, че учителите ми проверяваха как се чувствам, а не само домашните ми.“
Родителите се нуждаят от подходящи грижи
Тези две наблюдения трябва да информират за практиката и политиката. Първото подчертава, че трябва да разширим фокуса на политиката и практиката отвъд просто стиловете на родителстване. Благосъстоянието на децата зависи не просто от качеството на грижите, но е пряко свързано със собственото благосъстояние на родителите. По време на пандемията, на възрастните – също както на децата – им се полага любов, нежност, комфорт и стабилност. Това им помага да осигурят комфорт и сигурност на децата си.
Преуморените учители също се нуждаят от помощ
Благосъстоянието на учителите също е важно не просто само̀ по себе си, но и защотоучителите предоставят ценни грижи и подкрепа за учениците. По време на пандемията изследвахме благосъстоянието на американските учители. Нивата на стрес останаха константни, но патологичната преумора сред учителите рязко се е повишил от март 2020г. Изглежда, че рисковите фактори са липсата на яснота за това какво трябва да правят и неясното разграничаване на работа и отдих. Тези открития отразяват колко учители са работили дълги часове и са имали малко почивки през лятото. Техните нужди също трябва да бъдат чути, особено когато те имат важна роля в укрепването на устойчивостта на децата.
Кои аспекти на домашния живот бяха най-полезни?
Нашите проучвания по време на COVID-19 пандемията идентифицираха три причини за развиването на тревожност и депресия у децата. С най-голяма тежест беше наличието на затруднени отношения с родителите. На второ място се нареди липсата на адекватно структуриране на деня (разделяне на времето за отдих или забавление), както и високи нива на разсеяност или невъзможност за съсредоточаване
върху училищната работа.
Родителите и училищата имат капацитета да помогнат в справянето с всяка една от тези причини. За родителите, предизвикателството в тези трудни обстоятелства е те самите да подържат добро психическо и физическо здраве. Нивата на стрес са се повишили за всички и е важно родителите да споделят трудностите си с другите и, ако е необходимо – и ако имат тази възможност – да търсят професионална помощ.
Справяне с технологията, очакванията и заданията
За училищата важна задача е да оказват адекватна подкрепа на своите учители. Програмите за професионално развитие трябва да вземат под внимание психологическия натиск, на който са подложени преподавателите докато подкрепят своите ученици по време на пандемията. За учениците училищата трябва да гарантират, че дните им са добре структурирани и че уроците не са твърде дълги. Онлайн технологиите трябва да бъдат добре съчетани, така че децата да не трябва да жонглират между различни платформи.
Преподавателите трябва да имат смекчени очакванията и да се съсредоточават върху основните умения, от които се нуждаят децата, като се откажат от голяма част от останалите. Учителите трябва да се координират с колегите си, когато правят задания и дават крайни срокове. Не би следвало да е твърде трудно, например, понеделник да е ден за домашна работа по наука, вторник по математика и т.н. Това помага на децата да имат структурирана седмица, без излишно напрежение.
Когато животът започне да се връща към това, което беше, не бива да се забравя колко пренатоварени са били дните на някои деца. Данните за повишените нива на тревожност и депресия говорят достатъчно. COVID-19 донесе свои собствени проблеми, но временното чувство за спокойствие, което предложи на някои деца, показва, че животът не е бил толкова здравословен преди това. Децата заслужават по-добро от старото нормално.
Източник: https://www.childandfamilyblog.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивана Йорданова