“Как си?”
Това е един безобиден въпрос, нали? Всички го чуваме ежедневно. Дори го задаваме ежедневно. Но въпреки, че често го чуваме, като общество рядко се отклоняваме от стандартния отговор „Добре съм“. Наистина ли всички сме добре и как бихме били възприети, ако дадем по-честен и прозрачен отговор? Днес ще ви кажа какво всъщност означава „Добре съм“ за мен или какво означава да бъдеш добре през призмата на родител, отглеждащ дете с увреждане.
Понякога това означава, че съм изморена. Животът ми е въртележка от лекари, терапии, логопеди и посещения при други специалисти. Не мога да ви кажа колко часа седмично прекарвам само, за да го закарам на лекар или терапия. Много са! COVID облекчи една част от това време, но също така добави допълнителни тежести към вече пълната ми програма. Когато синът ми не можеше да отиде на терапия, а някои деца все още не могат, кой според вас стана физиотерапевт, ерготерапевт и логопед? Аз!
Много деца с увреждания не спят през нощта. Синът ми не може да се облича, мие или храни самостоятелно. И след като направя тези неща за него, трябва да направя всичко това и за себе си. И така, аз живея в постоянно изтощение. Не е нужно да ми казвате, че изглеждам уморена. Просто това е лицето ми в момента. Няма да ви кажа: „Синът ми не можа да заспи до 3 часа сутринта и аз затова се влача днес.“ Просто казвам: „Добре съм“.
Често това означава, че се страхувам да ви кажа как се чувствам в действителност. Не искам да ви разказвам как гледам синът ми да се мъчи да напише името си или да се опитва да използва прибори. Признавам си, че напоследък му позволявах да яде с ръце, просто защото така е по-лесно. По-лесно за мен. Не искам да разказвам как синът ми плаче всеки ден, защото изпитва болка заради ортезата, или че го принуждавам да я носи, въпреки че го боли. Не искам да говоря за сълзите, които проливам, защото не мога да понеса да гледам неговите. Мразя идеята да вербализирам какво е усещането детето ми да ме пита защо не е същото като другите деца. Ето как наистина стоят нещата.
Казвам „Добре съм“, вместо да кажа, че през повечето време се чувствам сякаш съм се провалила. Защото синът ми заслужава някой по-търпелив, с по-добри умения, необходими за неговата грижа. Поставям под въпрос, и подлагам на съмнение всяко едно решение, което взимам за него. Болката, която изпитва от лечението му, е обект на моите кошмари. Трябваше ли да направим операцията или можехме да опитаме с алтернативно лечение? Струва ли си болката, която тя му причини в последствие, за качеството му на живот? Няма начин да се знае и в крайна сметка няма верен отговор. Притеснението, свързано с всички тези решения, е осезаемо. Стана начин на съществуване в нашия дом. Този стрес ме кара да се усещам сякаш не съм достатъчно добра.
Понякога „Добре съм“ означава, че не искам да говоря за това как се справяме. Това може да значи, че отричам или че не искам да мисля за това. Понякога е по-лесно да не обръщате внимание на случващото се и да избягате. Така че вместо да споделям, подтискам всички чувства и се наслаждавам на краткотрайната забрава.
Има моменти, когато „Добре съм“ означава точно това. Добре съм. Ние сме добре. Синът ми спа през нощта и днес яде истинска храна. Написа името си четливо и изкара отличен на теста по правопис. Носи ортезата си цял ден без да се оплаче. Не си е удрял главата от седмица-две и не е имал някакви други опасни падания. Оставя ме да му правя гимнастика сутрин и се справя малко по-добре. Напоследък никое от другите деца не го е питало за „краката му на робот“, той се чувства сякаш се интегрира по-добре и от няколко седмици не е плакал за това, че е различен.
Дори имахме период от един месец без двучасови в едната посока шофирания за посещения при специалисти. Той е здрав от няколко седмици. Чувствам се силна и уверена в способността си да взимам решения, с които мога да му помогна. Почивах, тренирах и отделях време за себе си. Снощи, преди лягане той ми каза, че съм най-добрата майка на света.
Така че, ако днес ви кажа, „че съм добре“, наистина се чувствам така.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Филка Караланова