Дали проявите на ADHD ( Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) – хиперактивност, импулсивност, невнимание, лоша памет – се дължат на умишлено поведение, по-толерантно възпитание или нисък интелект? Нека разсеем тези митове веднъж завинаги.
Какво е и какво не е ADHD
Терминът ADHD вече се е наложил в популярната лексика. Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е добре познат на педагози, родители и клиницисти. Но също така, често пъти бива грешно интерпретиран.
ADHD не е лошо поведение или манипулиране
Голяма част от хората смятат, че децата и възрастните с ADHD могат, но не искат да контролират поведението си. Това просто не е вярно. Хиперактивността и импулсивността се случват без умисъл, а поради неврологични причини. Може да се наблюдава логорея, прекъсване на останалите при разговор, ставане и разхождане, задаване на прекалено много въпроси, дори падане от стола. Тези прояви на ADHD не се дължат на умишлено лошо поведение и желание да се дразнят останалите или да се пречи на урока.
ADHD не се дължи на небрежно отношение от страна на родителите
За съжаление родителите често биват обвинявани за хиперактивното и импулсивно поведение, ниската социална преценка или проблемите в училище на техните деца. Но ADHD не е причинен от родителите. Много често те се опитват да компенсират слабостите на своите деца като им помагат повече у дома или в училище, с цел детето им да се държи максимално добре. За такива родители обаче, се смята, че „разглезват“ децата си или, че не са достатъчно строги с тях. Колко пъти родител на дете или тийнейджър с ADHD е чувал: „Той има нужда от по-строго отношение“? Е, строгото отношение не учи на никакви умения; то само предизвиква по-голямо разочарование и чувство на безпокойство.
ADHD не означава ниска интелигентност
ADHD не се асоциира с ниска интелигентност. Децата и възрастните с ADHD имат богат набор от силни страни – равностоен на този на връстниците им без такъв синдром. Много от тях имат добре развити визуално-пространствени умения за възприятие; те мислят повече в картини и видео, отколкото в думи. Първо виждат голямата картина, а после изучават детайлите, което рядко е важно в дългосрочен план, но понякога има значение за родителите и учителите в настоящия момент. Интелектът или липсата на такава, не са свързани със ADHD.
ADHD е неврологично разстройство
ADHD влияе на вниманието, физическия и емоционален контрол, социалните умения, ученето и поведението. ADHD се диагностицира на базата на поведенчески прояви, като затруднено фокусиране и поддържане на концентрация, невъзможност за стоене на едно място и възпрепятстване на мисли или действия. Тези проблеми са реални, а не измислени. ADHD е медицинско състояние, каквото е диабетът, например.
ADHD има връзка с тревожността
Голяма част от децата и възрастните с ADHD изпитват тревожност. Често тя възниква от разбирането, че възложените училищни задачи, домашни, проекти и ежедневни задължения ще отнемат твърде много време, и от притеснението, че ще бъдат твърде изтощителни и трудни за изпълнение. Много хора с ADHD осъзнават, че трябва да положат усилия, за да останат концентрирани и фокусирани, дори когато желанието и мотивацията им са налице. Тук на помощ идва Екзекютив коучинга (насочен към изпълнението), посредством който се изграждат системи и планове, които да подобрят съсредоточаването, както и увереността в собствените възможности. Родителите също са са част от процеса за създаване на последователност и рутина, които да направят възможно изпълнението на ежедневните задачи.
ADHD може да се управлява
Възможно е ADHD да бъде управляван чрез помощ у дома и в училище. Това включва изучаване на силните и слабите страни на детето в различни сфери, и използването на добре развитите му умения като компенсация на слабостите. В училище родителите могат да потърсят съответния план за подкрепа. Вкъщи, с помощта на терапевт, могат да постигнат подобряване в състоянието на детето си, което би повлияло положително неговото поведение, емоциите, отношенията с околните и постиженията в училище.
Източник:www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Г. Симеонова