Учени казват, че заниманията с музикален инструмент също влияят положително на креативността и качеството на живота на децата като цяло.
Резюме: Децата, които се учат да свирят на музикален инструмент, имат известно предимство пред връстниците си по отношение на учене, памет и внимание. Занимаващите се с музикален инструмент деца показват по-голяма активност в горната челна гънка и надкраевата гънка на мозъка, които са част от „фонологичния цикъл“ (вж. модела на работната памет на Алън Бадли). Фонологичният цикъл е свързан с работната памет, служеща за слухови възприятия. Учени казват, че свиренето на музикален инструмент също влияе положително на креативността и качеството на живота на децата.
Невролози са открили нови доказателства, че обучението на музикален инструмент може да е хубаво за мозъка. Децата, които свирят имат по-добро внимание и по-лесно си припомнят. Имат също по-добра активация на мозъчните дялове, свързани с контрола на вниманието и кодирането на звук – изпълнителни функции, познати с това, че допринасят за четенето, за по-голямата устойчивост и креативност, както и за по-доброто качество на живот.
Резултатите от проучванията са публикувани в статия със свободен достъп в Frontiers in Neuroscience.
Екип, воден от д-р. Леони Каусел, цигулар и невролог в Папския Католически Университет и в Университета за Развитие в Чили, изпитали вниманието и работната памет на 40 чилийски деца между десет и тринадесет годишна възраст. 20 от тях свирели на инструмент, взимали уроци поне от две години, упражнявали се поне два часа седмично и редовно свирели в оркестър или ансамбъл.
20-те деца от контролната група били от държавно училище от Сантиаго и нямали друго музикално образование освен стандартните училищни часове. Вниманието и работната памет на децата били оценявани чрез вече утвърдена „бимодална (слухово/визуална) задача за внимание и работна памет“ . По време на тази задача Каусел и екипът му следели мозъчната активност на децата чрез функционален ядрено магнитен резонанс, откривайки малки разлики в кръвотечението в мозъка.
Нямало разлика във времето за реакцията на двете изследвани групи. Но тези, които учат се на музикален инструмент се справили значително по-добре в задачата за работна памет.
„Нашето най-важно откритие е, че два основни механизма са в основата на по-доброто представяне на музикалните деца в задачата за внимание и работна памет“, казва Каусел. „Един, отговарящ за по-общи функции на вниманието и друг, отговарящ за по-специфични функции на звуковото кодиране.
Тук под „функции“ се разбира начинът, по който сетивните възприятия (като възприятия на температура, звук или светлина ) са кодирани в мозъка, а „по-специфичните“ функции се различават от „по-общите“ в това, че се отнасят само до едно от сетивните възприятия. Под „механизмите“ се разбира неврохимичните процеси в мозъка.
Активните части на мозъка при по-специфичните функции включват долната челна гънка и надкраевата гънка (в предния и централния дял на мозъка), като и двете са част от фонологичния цикъл – система на работната памет за слухова обработка, за установяването на връзка между слуха и моториката, и за тоналната и словесна работна памет.
За общите механизми по-активен мозъчен дял е фронтопариеталната мрежа, голяма мрежа, съставена от различни мозъчни дялове, отговорна за изпълнителни функции, извършване на целенасочени задачи и задачи, изискващи мислене.
Каусел и екипът му предполагат, че музикалното обучение увеличават активността в тези мозъчни части.
„Следващата стъпка на проекта е да намерим причинно-следствената връзка в механизмите за подобряването на вниманието и работната памет.“, казва Каусел.
„Целим да направим и по-дългосрочно изследване върху музикалното обучение на деца за оценяване на вниманието и работната памет, както и видим ефекта на такова обучение върху деца със синдром на хиперактивност и дефицит на внимание (ADHD).“
Означава ли това, че трябва децата да се записват на музикални уроци?
„Разбира се, бих препоръчал това“, съгласява се Каусел. „И все пак родителите не трябва да записват децата си, само защото очакват подобрение на когнитивните функции, но и защото тази дейност, дори да е много трудна, ще донесе на децата радост и възможност за научат един универсален език.“
Как е направено изследването?
Каусел и екипът му адаптирали бимодалната задача за внимание и работна памет на Джонсън и Заторе, 2006. Те молили участниците да се фокусират на един, два или на нито един от двойка стимули: абстрактна фигура и къса мелодия, показани заедно за 4 секунди („фаза за кодиране“). 2 секунди след това, участниците били молени да си спомнят двата стимула чрез „да/не“ въпроси за разпознаване („фаза на извличане на памет“). Екипът измервал акуратността на отговорите и времето за реакция.
Функционалният ядрено магнитен резонанс е неинвазивна техника за измерване на мозъчната активност в реално време. Повишено кръвотечение в дадена част от мозъка означава повишена активност. За да определят активността на мозъка свързана с вниманието, Каусел и екипът му сравнили данните от „пасивните“ опити на експеримента (когато децата получават пасивно стимулите без задача за припомняне) и данните от „активните“ опити (когато децата внимавали за визуалните и звукови стимули). От това сравнение екипът успял да идентифицира региони на мозъка, свързани с вниманието и запомнянето, активирани по-време на кодиращата фаза.
Източник: https://neurosciencenews.com/music-training-memory-children-17140/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Силвия Ц.